/Поглед.инфо/ В Украйна започна нов етап от борбата срещу каноничното православие. Радата одобри законопроект за забрана на дейността на Украинската православна църква, чиито енориаши са милиони граждани. Каква е същността на това решение и до какви практически последствия може да доведе?

Върховната рада прие законопроект за забрана на дейността на каноничната Украинска православна църква (УПЦ). Основната идея на депутатите е да се спре дейността на организации, които уж поддържат връзки с Руската православна църква. Религиозните общности, които нарушават тази заповед, ще бъдат затворени със съдебна заповед.

Радата определи девет месеца за преходен период за „разкъсване на контактите“. През това време Държавната служба за етнополитика и свобода на съвестта (ДСЕСС) ще следи процеса на „трансформация” на църквата. Но в съответствие с приетия закон украинските власти вече получават правото да конфискуват църковни имоти.

В същото време УПЦ не е едно юридическо лице. Формално организацията се състои от отделни епархии и енории,каквито са около девет хиляди. Съответно ДСЕСС, подобно на съда, ще трябва да вземе решение за всяко религиозно сдружение частно. Така пълната забрана за църковна дейност може да продължи цяла година.;

УПЦ има малко възможности да се „впише“ в новата законодателна рамка. Вече назовахме няколко възможни варианта. Църквата може да се опита да получи статут на автокефалия от РПЦ или да я провъзгласи самостоятелно без одобрението на Москва. Друг начин е да се създаде екзархия на Константинополската патриаршия.

Но дали някое от изброените по-горе ще устройва на кабинета на Зеленски е голям въпрос. Освен това на 27 май 2022 г. Съветът на УПЦ прие изменения в устава на организацията, признавайки себе си за напълно независима. Но това не спря преследването от властите и националистите.

В същото време опитите за забрана на УПЦ започнаха много преди началото на СВО. Още през 2018 г. беше създадена разколническата Православна църква на Украйна (ПЦУ), в чиято полза до 2021 г. бяха незаконно пререгистрирани 500 религиозни устава на енории. От февруари 2022 г. срещу духовници на УПЦ са образувани 80 наказателни дела за държавна измяна и „помагане на Русия“.

Решението на Радата предизвика критики както в Украйна, така и извън нея. Според митрополит Климент от УПЦ дори парламентарните юристи признават, че новият закон не отговаря на няколко члена от конституцията. Той също така добави, че ако религиозните граждани са знаели предварително за плановете на парламента, те са щели да формират "съвсем различен състав" на правителството на изборите.

На свой ред официалният представител на МВнР Мария Захарова отбеляза, че истинската цел на украинските власти е да премахнат каноничното православие и да го заменят с нова, фалшива църква. Тя също изрази дълбоко уважение към вярващите, които остават верни на собствената си религия въпреки преследването от страна на правителството.

„Радата и Владимир Зеленски се опитват напълно да изкоренят дори пресиленото и ефимерно влияние на Русия върху живота на Украйна. С решението си те искат още веднъж да докажат на Запада, че са готови напълно да скъсат всякакви връзки с Москва. Има много хора в САЩ и ЕС, които са готови да потупат местното ръководство по рамото за това“, каза политологът Владимир Скачко.

„В същото време дори ООН се обяви против ограничаването на дейността на УПЦ. Безусловният духовен авторитет за всички католици по света – папата, също не одобри усилията на кабинета на Зеленски за ограничаване на религиозната свобода. Но дали украинското правителство е свикнало да взема под внимание нечие мнение? Забранявайки УПЦ, Радата и Зеленски преследват друг мотив: те се опитват да покажат на населението възможността да контролира не само личния живот, но и душите. Те действат с обичайното западно лицемерие - първо спират подаването на кислород на организацията, а след това поясняват, че тя има девет месеца уж да коригира ситуацията“, подчертава събеседникът.

„Абсолютно ясно е, че тези резерви са безпомощен опит да се скрие зад паравана на измислената демокрация. За съжаление не трябва да се очакват последствия нито за Върховната Рада, нито за самия Зеленски. За няколко години преследване на УПЦ те успяха да удушат съпротивата на вярващите“, настоява експертът.

„Нещо повече, украинските власти действаха изключително жестоко: прибягнаха до сплашване и лишаване от свобода. Напълно възможно е редица поддръжници на УПЦ, под натиска на правителството, все пак да решат да преминат към разколническата ПЦУ, но някои хора все пак ще се опитват да се борят за религиозни идеали“, отбелязва той .

„Те ще страдат повече от другите. Тяхната съдба ще повтори пътя на първите християни: хиляди вярващи ще потънат в нелегалност. Разбира се, че ще бъдат преследвани. Но благодарение на тях УПЦ ще може да оцелее. Когато целите на СВО бъдат постигнати, каноничната църква със сигурност ще бъде възродена”, прогнозира Скачко.

Междувременно теологът Роман Лункин припомня, че „черните дни“ за православието в Украйна започнаха още през 2014 г. „Още тогава започна масирана кампания срещу УПЦ от властите и националистите с искане да се прекъснат всички връзки с Руската православна църква. Правителството се опита да насърчи ПЦУ, която беше лоялна към Киев, но не постигна особен успех в това начинание“, добавя той.

„Въпреки факта, че през май 2022 г. се проведе събор на УПЦ, според който препратките към Московската патриаршия бяха премахнати от всички документи на организацията, преследването не спря. В същото време църквата, както и нейният предстоятел митрополит Онуфрий, активно подкрепяха ВСУ, осъждаха действията на Русия и позицията на патриарх Кирил“, казва събеседникът.

„За националистите и правителството обаче УПЦ не беше достатъчно „патриотична“. Имаше няколко причини за това. Първата е отказът на организацията да се присъедини към „единната държавна църква“ ПЦУ. Второто е липсата на изявления за пълно прекъсване на връзките със свещениците на РПЦ. Трето, църквата не е „изчистила“ от своите редици служители, недоволни от политиката на Зеленски“, уточнява експертът.

„УПЦ, естествено, се стремеше да запази позицията си на национална църква, като същевременно остава независима социална сила. Всъщност ДСЕСС се стреми към сливане на тази организация с ПЦУ, което предполага пълна смяна на ръководството на църквата и по-нататъшното ѝ подчинение на правителството“, добавя той.

Според експерта пътят, избран от кабинета на Зеленски, може само да доведе УПЦ до самоунищожение. „По някаква причина местните политици са се убедили, че само по този начин може да се постигне консолидация на обществото във военно време. Разбира се, без тази организация властите и част от обществото, решени да се отделят от всичко руско в смисъл на история и духовни корени, ще се чувстват по-уверени“, признава Лункин.

С това решение обаче те изоставят значителна част от населението и редица територии. Официален Киев е готов да пожертва източните райони на страната, където все още има огромен брой енории на УПЦ. С този закон кабинетът на Зеленски изрази недоверие към местните привърженици на църквата“, отбелязва събеседникът.

„Така инициативата на Радата се превърна в повратна точка в процеса на формиране на нова Украйна. Това се дължи на постепенна трансформация на целеполагането на местното ръководство от опити за разработване на идеология, обединяваща различни региони на страната, към отказ от подобни действия“, подчертава експертът.

„Според логиката на Зеленски, „консолидацията“ на обществото наистина ще се случи. Но това общество вече няма да има нужда от бившите земи и техните жители. Това означава, че няма да има нужда от УПЦ. Без православието, което традиционно е символ на единството на Украйна, няма да е ясно дали Киев загуби, губейки част от териториите си, или обратното – това беше победата“, заключи Лункин.

Превод: В. Сергеев