/Поглед.инфо/ Шоуто продължава в най-добрите традиции на многосезонните телевизионни предавания. Американско-китайските търговски преговори не са толкова зрелищни, колкото „Игра на тронове”, но за тези, които разбират, те са не по-малко интересни. За първи път от много десетилетия американският орел се сблъсква с противник, който не може (или все още не може) да смаже икономически или идеологически.

След като спечели състезанието за 2016 г. за заемане на определено кресло в определен Овален кабинет и в определена боядисана в бяло сграда, Доналд Тръмп обеща на нацията да поднови всички търговски споразумения с нови, този път очевидно справедливи условия за Америка. И какви може да са те, след като тя има най-големия на света външнотърговски оборот от на практика 3,5 трилиона долара, а седи на минус от 910 милиарда? Не му се иска да попада в дълговия капан.

Бивайки по природа решителен, ръководителят на Белия дом доста успешно изпита идеята върху най-близките търговски партньори - Канада и Мексико. Сменяйки споразумението NAFTA, в сила от 1 януари 1994 г., с новото споразумение USMCA, той успя да намали външнотърговския дефицит с тях с почти 20%. Остават още около 100 милиарда минус, но президентът успя да смъкне двадесет процента. Като се вземат предвид другите условия, икономическият успех се оценява на 30-35 милиарда долара годишно.

Колкото и да е странно, все още не е известно какъв е резултатът от опита за подобно преразглеждане на споразуменията с Европейския съюз. След поредица от неуспешни срещи с лидерите на водещите страни, Тръмп се оплаква от Европа вече повече от година. И обещава да я напълни с втечнен природен газ до върха на Айфеловата кула, така че съюзниците по НАТО да не са критично зависими от злия „Газпром”. Но всичко това е чисто фрагментарно. Все още няма цялостна картина.

Затова пък лятото на 2016 г. се завърта в очарователния сериал „Тръмп, който напада Великата китайска стена”. През единадесетте предишни епизода американците вече опитаха всичко: заплахи, ласкателства, страхотни обещания. Имаше дори класически заложници. Въпреки това удариха на камък. Първоначално изгодната позиция не доведе до успех в САЩ. При 575 млрд. долара китайски внос в Америка, американският износ за поднебесната е едва 200 милиарда.

По-точно, отчетени за края на 2016 година. Играта на санкциите, някои от които бяха въведени, някои бяха използвани само като заплаха, се претвориха в два двусмислени ефекта. Увеличаването на митата осигури на Вашингтон около 50 милиарда допълнителни приходи в хазната. Въпреки това, Китай реагира на тях по огледален начин, като също така взе подобна сума от американските стоки по границата си. По този начин балансът по взаимните удари отново се сведе до нулата.

Въпреки че Тръмп говори много за успехите, в действителност той получи потвърждение за валидността на старото правило в шахмата: при равни условия, едни и същи позиции винаги се преобразуват само в същите позиции. Обемът на китайските доставки за Америка спадна до 477 млрд., Но износът на САЩ за Китай също спадна до 133 млрд. В процентно изражение небесната империя загуби 17.1%, а световният хегемон - 33.5% от приходите от износ. Така Белият дом попада в по-лошо положение от изходното. Ако през 2016 г. търговският баланс беше 1 до 2.9 в полза на Червения дракон, през 2018 г. съотношението се понижи до 1 до 3.5.

Всъщност ръководството на Китайската народна република контрира президента на Съединените щати и го постави в партер, което може да продължи вечно. На пръв поглед позицията на Китай е по-уязвима. Оставайки в рамките на нормите на СТО, Си Цзинпин може да отговаря на нападките на Тръмп огледално и в същия обем. А размерът на американския внос е изчерпан, дори се снижава.

Но в същото време общият баланс не само остава в полза на КНР, но и предимството на Пекин се увеличава. Така избраната стратегия за забавяне на преговорите напълно оправдава себе си. В крайна сметка увеличението на цените, дължащо се на нарастването на митата, в крайна сметка се плаща от американския, а не от китайския потребител.

Чудно ли е, че в сегашния, дванадесети епизод от дискусиите относно условията на новото търговско споразумение, търпението на Тръмп отново не издържа? Тъй като това днес е станало модерно, американският президент обяви в своя профил в „Туитър” за плановете за въвеждане на нови мита върху китайските стоки в САЩ. Сега те се обмитяват с 25%, ако са в „първия списък стоки”, което съставлява около 50 милиарда, и с 10% от втория списък, което дава общо 200 милиарда обмитяване. От 10 май 2019 г. „вторият списък“ ще се облага с 25%. И ако Белият дом не е доволен от по-нататъшния ход на преговорите, тогава под „американската четвъртина” Тръмп ще обложи и останалите 325 милиарда китайски внос.

Освен това според последните анализи на Пентагона Китай използва търговския излишък, за да ускори рязко военната си програма, насочена към въоръжено противопоставяне поне в Азиатско-тихоокеанския регион и Южнокитайско море.

Пресата веднага нарече обявената заплаха „камшик”, с който президентът на САЩ здраво е ударил Червения дракон, а съдейки по реакциите на китайските борси – индексът в Шанхай за един ден падна с 5%, а в Шенчжен – със 7%, драконът го заболя.

Но не трябва да бързаме да правим изводи. Индексите, разбира се, падат, но най-вече само в размера на спекулативните пари на американски инвеститори. Китайската народна банка отвори достъп до някои до преди това затворени сектори на местната икономика за чуждестранни компании. Собственият китайски капитал, според настоящите данни, дори не се докосва.

И защо китайските фирми да се притесняват, след като в отговор Пекин открито говори за набор от мерки, подготвени за широко субсидиране на китайския (особено малкия и средния) бизнес, за да компенсира загубата на доходите си поради американски действия. Списъкът включва както целенасочени данъчни облекчения, така и дълъг набор от различни финансови и нефинансови преференции за износителите.

Преведено на руски, това, което се случи, означава връщане към. Мерките на ръководството на КНР ще запазят и на някои места дори ще увеличат средното ниво на рентабилност на китайския износ за Съединените щати, като разчитат на това, че Поднебесната империя ще продължи да поддържа трикратно предимство в полза на взаимния търговски баланс между Щатите и дори ще го увеличи още повече.

Колко дълго - въпросът остава отворен. Въпреки това е безопасно да се каже, че до изборите през 2020 г. в САЩ Тръмп няма да рискува напълно да спре търговията с Китай. В американското информационно пространство той все още изглежда като победител. Сегашното равнище на безработица в страната е спаднало до рекордно ниски нива за последните 20 години. А повишаването на цената на вноса е спряно от паричната политика на Федералния резерв, която спря да повишава основния лихвен процент и постепенно започна да говори за целесъобразността на неговите предишни почти нулеви стойности.

Следователно, поне до края на тази, или дори следващата година, ситуацията в американско-китайската търговия няма да претърпи фундаментални промени. Двете страни ще продължат да се движат около преговорната маса със същия резултат. Най-малкото, защото просто няма кой да замени Китай като доставчик на лъвския дял от консумираните стоки.

От разширяването на санкциите Тръмп печели 30 милиарда еднократно сега, но продължава да губи американската икономика като цяло. Силните и красиви еднократни мерки позволиха да се увеличи общият износ от 184 милиарда през ноември 2016 г. до 215 милиарда през юни 2018 г., но стопанинът на Белия дом не успя да преведе подсилващия ефекта в постоянен растеж: в резултат на търговските войни с почти всички партньори, обемът на външната търговия на САЩ отново днес е паднал до 209 милиарда

И най-важното - делът на хранителните продукти в него се е удвоил, а минералните суровини - един и половина пъти. Докато обемът на промишлените стоки, напротив, се спада последователно.. Това означава, че вместо старите машини, телевизори, апаратура, Америка все повече преминава към доставките на въглища, газ, петрол, руда и соя.

Превод: В. Сергеев