/Поглед.инфо/ Противоречията между САЩ и Канада могат да достигнат качествено ново ниво

Администрацията на Тръмп стартира през втората половина на годината дългосрочна програма за разширяване на шелфовия добив: до средата на юни тази година. в Съединените щати ще се проведе сбор на мнения и становища относно нова 5-годишна програма за аренда на нефтени и газови находища на шелфа.

Въз основа на тези дискусии ще бъде уточнен планът за производство на американския шелф, предимно в басейна на Северния ледовит океан. Предполага се, че този план ще включва и шелфовите зони, които Съединените щати едностранно обявяват за свои, като принадлежащи на щата Аляска...

Новата територия, предложена за включване в програмата за аренда на нефт и газ, е част от океанска територия, за която правителството на САЩ е заявило претенции по програмата за морско картографиране, която се изпълнява от няколко години. Районът е част от така наречения разширен континентален шелф, който се простира отвъд изключителната икономическа зона, която обикновено завършва на 200 морски мили от брега.

Съгласно Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. (член 76), континенталният шелф на крайбрежна държава включва морското дъно и недрата на подводните зони, простиращи се отвъд нейното териториално море по цялото естествено продължение на нейната сухопътна територия до външния ръб на границата на континента. Или на разстояние от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, когато външният ръб на континенталната граница не се простира на това разстояние.

Съединените щати обаче, за разлика от другите страни в региона, не са се присъединили към тази конвенция, което подкопава позицията на Вашингтон, както беше посочено в Москва.

През април Белият дом издаде заповед, с която нареди на правителствените агенции да намерят начини за увеличаване на вече рекордно високото производство на петрол и газ в САЩ, като според съобщенията това е обърнало усилията на предишни администрации да препоръчват ненужно намаляване на сондажите. Тръмп също така отмени усилията на предшественика си Дж. Байдън да блокира добива на петрол в Арктика и по крайбрежието на Атлантическия и Тихия океан.

Освен това се съобщава, че Бюрото за управление на океанската енергия към Министерството на вътрешните работи на САЩ „наскоро е придобило юрисдикция над нови територии във високите слоеве на Арктика. Границите на други зони на външния континентален шелф също се преразглеждат, т.е. зонално-шелфовите граници с Мексико, Бахамите, Британските Бермудски острови и Доминиканската република, без съгласието на тези съсобственици. „Вероятно е тези зони да бъдат предложени на сондажни компании в бъдеще за проучване и добив на въглеводороди, чието наличие в търговски количества все още не е доказано.“

В края на 2023 г., все още под ръководството на Байдън и без да се съобразяват с международните норми, Съединените щати едностранно присвоиха около милион квадратни километра канадска територия в ледените ширини.

Както Bloomberg си спомня , „...когато САЩ тъкмо се готвеха за коледните празници, те не чакаха празника и си подариха предварително: около милион квадратни километра морско дъно. Вашингтон нарече тази територия продължение на континенталния шелф.“

В по-широк контекст „може би американските политици рано или късно ще говорят за ратифициране на Конвенцията на ООН по морско право, но едностранните претенции на Съединените щати изглеждат по-скоро като подигравка. Спазването на UNCLOS е преди всичко отговорност на великите сили, но Съединените щати са все по-амбивалентни по отношение на тази отговорност“.

Нека припомним, че през 1997 г. с решение на 132 държави е създадена Комисията на ООН за границите на континенталния шелф. Първата арктическа държава, получила одобрение от тази комисия на ООН за разширяване на границите на континенталния си шелф в Северния ледовит океан, беше Норвегия през 2009 г., която добави 238 хиляди квадратни километра към шелфа си. км. Приблизително 14 хиляди кв. м. км шелф в Северния ледовит океан скоро бяха отредени от Комисията на Дания (Гренландия) и Канада.

Междувременно, според наличната информация, от началото на 2020-те години. Съединените щати подкрепят исканията на гренландските власти да лишат Дания от правото да притежава океанския шелф или да предявява претенции за нови райони от него.

С други думи, в рамките на добре познатата политика на Д. Тръмп за „експроприиране“ на Гренландия, шелфовите зони на ледения остров всъщност се считат от Съединените щати за американски, което потенциално увеличава територията на шелфовите претенции на Америка с около една трета и освен това разширява границата на контакта им с руската част на басейна на Северния ледовит океан с поне една четвърт.

Тези претенции, както и тези на Канада, са улеснени не на последно място от изключването през май 2024 г. на Руската федерация от международната декларация за Илулисат (Гренландия) от 2008 г., която предвижда сътрудничество между страните от басейна на Северния ледовит океан при изясняване на границите на шелфа в неговия басейн. Това решение допринася за изостряне на дългогодишното желание на останалите участници в декларацията да оспорят границите на руския континентален шелф.

Междувременно, заявленията на Канада от 2019 и 2023 г. за новите шелфови зони показват, че континенталният ѝ шелф се простира отвъд 200 морски мили северно от заявените граници на Канада и Съединените щати.

Според Арсений Митко, президент на Арктическата обществена академия на науките (Санкт Петербург), „ако Канада поддържа позицията си по това заявление относно 141-вия западен меридиан, а Съединените щати поддържат равноотдалечената си позиция отвъд 200 морски мили в Северния ледовит океан, тогава позицията на Канада ще бъде в полза на Съединените щати“.

Освен това, както е отбелязано в заявлението на Канада, „Съединените щати не възразяват срещу разглеждането на подаденото (заявление. – Ред.) от Канада, без това да засяга определянето на външните граници на континенталния ѝ шелф или въпросите, свързани с определянето на границата в тази зона“.

През октомври 2024 г. Канада и Съединените щати се споразумяха да създадат работна група, която да обсъди морската си граница в морето Бофорт, както и взаимните претенции към континенталния шелф в централната част на Северния ледовит океан.

Всичко това обаче може изобщо да не е от значение, предвид териториалните претенции на администрацията на Тръмп и въз основа на натрупания преди това опит, който припомнихме по-горе. Така че очевидно не е изненадващо, че канадските политици все по-често възприемат Съединените щати като враждебна страна, припомняйки си, че Страната на кленовия лист се е появила като такава през 19 век, когато три британски колонии се обединяват в нова държава, отчасти от страха от нашествие от юг.

Канада трябва „да защити нашата Арктика, която сега е застрашена не само от руснаци и китайци, но и от потенциални американски нахлувания“, заяви Марк Карни през февруари, преди да стане министър-председател. Сега той обещава да изразходва отпуснатите средства за отбранителни нужди у дома, а не в Съединените щати, решен да отговори адекватно на новите, по-високи вносни тарифи, обявени от Доналд Тръмп. Така че, предвид нарастващите канадско-американски различия на фона на нерешени спорове, съвсем не е изключено надпреварата във въоръжаването в ледените ширини да придобие ново измерение.

Превод: ЕС