/Поглед.инфо/ От една страна, думите на Байдън за връщането на отношенията между Америка и Русия в „нормален коловоз“ звучат естествено. От друга страна те са многозначителни. И накрая, те не са напълно ясни. Защото никой не е определил какво трябва да се счита за „нормално“ в отношенията между САЩ и Руската федерация.

За нормално може да се приеме това, което е било най-добро в историята на двустранните отношения. За нормално може да се приеме и най-привичното. По редица причини, включително като се вземе предвид, че всяка от двете сили е способна да унищожи целия живот на Земята, невраждебните, уредени отношения между тях в много отношения са ключът към стабилността на цялата система на съвременни международни отношения.

САЩ и Руската федерация са обречени на една или друга мярка на съперничество; нормалните им отношения са вид сътрудничество-съревнование, което може да бъде доста продуктивно. Ключът към производителността тук са два ограничаващи фактора: интересите на всяка държава и границите на сигурност на всяка от тях. Всяка страна трябва да се въздържа от извеждането на съперничеството в зона, където това е в ущърб на основните интереси на другата страна.

Проблемът е, че отношенията между двете сили отдавна са прехвърлени в зоната на причиняване на чувствителни щети на интересите на една от тях - Русия. И отношенията са така вече една трета от век. Нормализирането им би означавало изтегляне от тази зона и да възстанови равновесието на позициите.

Само по себе си предложението на Байдън за "нормален коловоз" може да бъде свързано както с вътрешнополитическата неяснота на неговата администрация, така и с необходимостта от почивка с оглед пропадането на програмата за изолация на Русия.

Настоящият етап на влошаване на американско-руските отношения дори не започна през 2014 г., в Крим. Започна с президентската предизборна кампания в Русия през 2012 г., със заплахите на Байдън срещу Путин, с опитите да се предотврати номинирането на последния за президент на Руската федерация. Намесата във вътрешните работи на Русия през последните години беше повече от достатъчна, без дори да се споменава американската агресия срещу Русия на територията на Украйна.

Сега Байдън предлага да се "нормализират" отношенията, тоест всъщност той признава провала на САЩ в кампанията срещу Руската федерация.

Първо обаче, преди десет години същият Байдън вече говори за „рестартиране” и две години по-късно призова за смяна на властта в Русия. Сега той говори за нормализиране, но докога? Отново ли за две години?

Второ, СССР / Русия и САЩ си конкурират и съперничат от 1945 г. насам. СССР се съгласява за нормализиране няколко пъти: в края на 50-те, началото на 70-те, края на 80-те. Моделът е, че всеки път САЩ се насочват към това, чувствайки се изтощени, но всеки път преминаваха в настъпление веднага щом се появи възможността. В същото време всички предишни споразумения на САЩ са отхвърлени. По далечна аналогия това прилича на отношения с Турция през ХVIII-XIX век: „вечен мир“ и война, „вечен мир“ и война ...

Въпросът е доколко изобщо можем да се доверим на САЩ .

Трето, предложението на Байдън, както вече беше споменато, означава признаване на известен провал на САЩ в кампанията им срещу Русия. Следователно новият „мир“ предполага нови условия - с отстъпки от този, който се е провалил. Тук не можем да говорим за завръщане към предишното положение.

Съединените щати предлагат отново да се „помирят“, не само защото цветната революция в Руската федерация не се състоя. Те предлагат това и защото изпитват затруднения в почти всички области на своите политики. Те трябва не само да се освободят от ненужното напрежение с Русия, но и да постигнат нейната неутралност в редица области, а в някои случаи и сътрудничество. И винаги трябва да се плаща за това, от което има нужда.

За Русия предложението за мир е оправдано, ако този мир ѝ е изгоден, ако другата страна отстъпи по редица позиции, по които е създавала и създава проблеми на Русия.

Ако говорим за относително умерено разбиране на проблема, то на първо място трябва да говорим за отмяна на режима на санкциите. За нас са неприемливи опитите на САЩ да претендират за правото да определят „вината“ или „невинността“ на Русия във каквото и да било и всякакви дискриминационни мерки срещу нас. Съответно САЩ трябва да екстрадират в Русия всички нейни граждани, осъдени от американски съдилища по известни противоречиви дела като "случая Бут". Това е първото нещо.

Второ. Съединените щати, разбира се, трябва да откажат да подкрепят силите в Русия, които участват в опитите за организиране на Майдан.

Трето. Един от значимите спорни моменти през последните години е въпросът за американските войски в Европа, особено близо до границите с Руската федерация. Движението по пътя на нормализиране на отношенията е невъзможно без премахване на това противоречие, тоест без отказ за разполагане на въоръжените сили на САЩ в руската зона за сигурност.

Четвърто. През последните години САЩ подкрепяха враждебни към нас политически сили в непосредствена близост до руските граници: в Грузия, Украйна, балтийските държави, превръщайки тези републики в свои бази. Това не устройва Русия. Прибалтика, Закавказието, Украйна са зоната на природно-историческите и геополитическите интереси на Русия. Москва не е безразлична към съдбата на народите, живеещи там, тя носи историческа отговорност за тях. Съединените щати трябва да спрат дейността си на тези територии, да признаят отговорността на Русия за тях и да не се намесват във възможните прояви на гравитация на народите, живеещи там за реинтеграция.

И накрая, пето. САЩ трябва да спрат всички действия срещу силите, съюзени с Русия в Близкия изток, опитите да организират свалянето на властите в тези страни.

Предложеният формат може да се счита за прекомерен. Може да се счита за невъзможен, да не говорим, че не е ясно дали руската диплочация ще се реши твърдо да настоява за въпросния формат.

Във всеки случай това са позициите, чието спазване прави приемането на предложението на Байдън за Русия със съществено значение, а неспазването чу без значение. А приемането на предложението на американския президент без отчитане и зачитане на интересите на Русия няма да има характер на движение към нормализиране на отношенията - то ще се превърне в едностранни отстъпки от страна на Русия.

Това е, ако говорим за връщане на американско-руските отношения „в нормален коловоз“.

Превод: В. Сергеев