/Поглед.инфо/ Без съюз с Русия не може да има България.
Свидетели сме на събития в Близкия изток, динамиката и остротата на които може да променят политическата карта на Черноморския регион за десетилетия напред. Тези събития пряко засягат България, българската държавност и бъдещето на народа ни.
Острата криза, възникнала между две съседни на България държави – Русия и Турция, изисква бърза и ясна оценка от страна на българските държавни власти на събитието от 24 ноември, станало повод за кризата, когато над сирийска територия турски изстребител Ф-16 свали завръщащия се в базата си руски военен самолет Су-24 М, незастрашаващ с действията си територията на Р Турция. А въоръжени ислямисти, противно на всички международни конвенции и военни кодекси на честта, разстреляха във въздуха катапултиралия руски летец подп. Олег Пешков.
Това е опасен прецедент, носещ взривоопасния потенциал на истински казус бели и да си затваряме очите пред суровата реалност, означава незрелост и престъпна безотговорност. Необходимо е ясно послание на българските власти както до правителствата на двете съседни държави, така и до техните съюзници, в което да се посочи кои действия, съгласно принципите на международното право, България счита за оправдани и приемливи, и кои не.
Ситуацията е сложна. Изборът не е лесен, но е задължителен, още повече че България може да разчита в случая само на предполагаемия щит на правото, но не и на силата на военните си аргументи. Нещо повече, както никога в своята история, България няма респектиращи военни ефективи, няма надеждни съюзници, няма верни приятели.
Какви са изходните позиции, от които Бълграия тръгва, за да направи, както ми се струва, своя съдбовен избор.
1. Турция твърди, че е упражнила свещеното право за защита неприкосновеността на своята държавна граница и суверенитет. Право, безусловно прието от общността на цивилизованите държави.
2. Русия черпи права за своята мисия в Сирия от две основания: покана от законно избраното правителство на Сирия да окаже помощ за защита на териториалната цялост, суверенитет и национална независимост на страната. И второто основание – борба с международния тероризъм в лицето на т.нар. Ислямска държава, който заплашва, от една страна, сирийската независимост и териториална цялост, и от друга страна, цивилизационните постижения на държави с различна политическа, религиозна и ценностна ориентация, включително САЩ, Русия, Франция и някои други членки на ЕС. Към тази общност, допреди инцидента, Русия вярваше, че принадлежи и Турция. Оказа се, че цивилизационният фактор и идеологията на неоосманизма – новата геополитическа доктрина на Турция, са определящи.
3. При изпълнение на мисия срещу позиции на терористични формирования на „Ислямска държава“ на територията на Сирия, идентифицирани от Русия и останалите участници от анти-ИДИЛ-овската коалиция, в район, близо до сирийско-турската граница, руски бомбардировач бе свален от турски изстребител от засада. Президентът на Русия Владимир Путин без колебание заяви, че това е „удар в гръб“.
4. Турският президент Реджеп Ердоган потърси подкрепа за своите действия от НАТО, без да предложи каквито и да е мотиви или обяснения за нуждата от сваляне на чужд самолет над чужда територия.
5. Между Русия и Турция, към днешна дата, все още се поддържат дипломатически отношения, но дипломация няма, въпреки срещата между външните министри на двете страни в Белград, на 3 декември т.г.
В създалата се ситуация България, като член на военно-политическия съюз НАТО, се самонатоварва с отговорност, която категорично се разминава и с националния ни интерес, и с преобладаващото мнение на българския народ, защото НАТО се солидаризира с акта на агресия от страна на Турция, с което се цели да бъде оправдано свалянето на руския самолет. Остава единствената възможност неоосманистка Турция да е насърчена в тази неразумна и предизвикателна постъпка, която всъщност е казус бели.
Това е крайно опасно за България и нейното бъдеще. В този смисъл всеки опит да се скрием зад отправения апел към Турция да уреди отношенията си с Русия, е непродуктивен и може да нанесе само негативни щрихи към образа на България. Трябва ясно да се разграничим от този варварски акт на агресия, на подлост и коварство. Страхът и малодушието винаги са били лоши съветници, особено в компанията на мними приятели и съюзници, които откровено не се интересуват от нас като от народ с велика култура и история, а изчисляват единствено територията ни като удобен плацдарм в своя трети завоевателен поход срещу Русия.
Изобщо има ли някой илюзия дали някой от тях би чул отчаяния ни вик за помощ утре, когато неоосманистка Турция поеме по кървавия път на Сюлейман Великолепни?
В този смисъл истински влог в сигурността на българското бъдеще би била само подкрепата на Русия. И българската страна би трябвало да я даде днес чрез ясна декларация, че България не е и не би могла да бъде солидарна със силите, замислили свалянето на руския самолет; че България не е сред държавите, оправдаващи този варварски акт, венец на който бе разстрелът във въздуха на беззащитния руски пилот. България трябва ясно да определи коя от силите в този по същество цивилизационен конфликт е неин брат - Русия и героят на Русия подп. Олег Пешков, или Турция и ислямските бандити от организацията на “Сивите вълци”?
Въпросът, който също не може и не трябва да остане без отговор, е за истинската причина за свалянето на руския самолет. На фона на рязко влошаващите се отношения между Турция и Русия след инцидента трябва ясно да бъдат идентифицирани целите, които всяка от двете държави е преследвала, за да се стигне до този инцидент. Само така могат да бъдат намерени основанията за оправдание или осъждане на този акт.
Турция, в продължение на повече от 10 дни, не предложи обяснения за своите действия. Като оправдание тя сочи само, че руският самолет бил нарушил турското въздушно пространство в продължение на N-секунди, пресичайки въображаемата турско-сирийска граница. Турция не твърди и не представя доказателства, че Русия е заплашвала независимостта, териториалната цялост, суверенитета или каквито и да са други ценности на турска територия. И се налага въпросът: ако турската държавност не е била заплашена, каква друга ценност е по-значителна от нея, за да се реши турското държавно ръководство да рискува бъдещето на добросъседските отношения с Русия – велика сила, притежаваща ядрено оръжие? Според отричана, но и до днес неопровергана информация, това са интересите, които наблюдатели свързват с фамилията Ердоган и контрабандния поток на нефт, който в продължение вече на години обезпечава финансовата независимост и терористичната боеспособност на „Ислямска държава“. В такъв случай свалянето на руския самолет от турската военна авиация не означава ли защита на ИДИЛ, съюзника и търговския партньор на управляващата турска върхушка? И дали това не е акт на солидарност срещу “общия враг” – православна Русия? Защото обстрелването на туркменските племена от страна на анти-ИДИЛ-овската коалиция, включваща Русия, Сирия и Ирак, които живеят на територията на Сирия, и които са всепризнат съюзник на ИДИЛ; които стреляха и убиха във въздуха единия от катапултиралите руски летци и се гавриха с тялото му, не е някакъв драстичен акт на агресия срещу Турция, който може да оправдае свалянето на Су-24 М. Значи остава единствено възможността неоосманистка Турция да е била насърчена да бъде онзи инструмент в предизвикателния казус бели, по-силен от който може да бъде само актът на затваряне на Проливите за корабите на Русия от страна на Турция.
След всичко случило се, Русия вече няма нужда от коалиция за борба срещу терористите от ИДИЛ. Ако Франция и САЩ и присъединилите се към тях Германия и Англия вече се включват в оглозгването на терористичния труп, то е единствено за да спасяват остатъците от присъствието си в района на изток от сирийската граница.
Може би в резултат на сегашната криза ще настъпи краят на ерата на Ердоган в личностен план. Не бива обаче никой да храни илюзия, че това ще е краят на стратегията и амбициите на неоосманистка Турция. Жестоко се лъже всеки, който се надява Турция да промени своята геополитическа доктрина. И нашата надежда е, че Русия разбира това.
В създалата се обстановка крайно време е да се потърси отговор и на друг въпрос: какви са мотивите и основанията и какъв е интересът на българското държавно ръководство, за да продължава да поддържа двойната игра и авантюристичната политика на Турция в Близкия изток? Осъзнава ли то заплахата за Черноморския регион и пряката заплаха за суверенитета на България? Политиката на всички правителства от 25 години насам отдавна изведе България на кръстопътя, на който всички посоки към приятели и съюзници една след друга се затвориха. Фатално за нашето бъдеще би било, ако народът ни и българските патриотични сили позволят управниците ни да пилеят историческо време в очерталия се лабиринт на днешната жестока реалност.
България е едновременно част от Европа, част от Балканите, част от Черноморския басейн. Нашата историческа територия се разпростира по бреговете на половината Черно море. А световната сила в този район е Русия. И този район, люлка на цялата православна цивилизация, е немислим без нея.
Сега е времето, когато изхождайки от своите исторически, цивилизационни, културни и духовни корени, и от неотменимите географски реалности, България веднъж завинаги трябва да осъзнае какво иска да прави и къде е мястото на нейния път през историята. Ние, българите, искаме ли да имаме бъдеще на свободен народ и национална държава, или ще изчезнем вследствие на наложената ни и безропотно възприета от нас роля на слуга на интересите на онези сили, които при всеки удобен случай биха ни осигурили със сатанинска щедрост съдбата или на разделен Кипър, или участта на нов вилает в новото издание на Османската империя?
Във великото противостоене на доброто срещу злото мястото на нашето Отечество е на страната на Русия.
Без Русия няма да има България!
Без съюз с Русия не може да има България!
Всички останали варианти на членства, мними приятелства и избор на поведение на България, която попадна между камъните на една сатанинска мелница, само увеличават греха ни пред Бог и правдата Господня. И този грях е гибелен за народа ни и за неговото бъдеще.
Нашият главен геополитически противник е неоосманистка Турция, не турският народ, а неоосманизмът като държавна доктрина и идеология на могъщия ни съсед. Той има вече и своите неграмотно прикрити адепти дори в Българския парламент. Никой никога не си е позволявал това, което Лютви Местан изрече като декларация уж от името на ПГ на ДПС. Такава откровена наглост струеше от думите му, че си казах: „Изглежда, разпадът на българските ценности е толкова напреднал, че Народното събрание е препълнено с конашки чорбаджии”. Това е, което развързва ръцете на туземната компрадорска необуржоазия, която в ролята си на колониална администрация днес е на държавното кормило. И този връх я кара да си мисли, че е ненаказуема. Тя има последния шанс да осъзнае своята отговорност пред българското бъдеще, да осмисли всички заплахи за българската държавност, които произтичат от новата геополитическа доктрина на Р Турция, и да предприеме незабавни действия за възстановяване на нормални, добросъседски, изградени на солидна договорно-правна основа отношения с Русия. Иначе прошка за нея няма. Нито от народа, нито от историята!
Това е пътят. Другото е бъдеще, повтарящо робското ни минало.