/Поглед.инфо/ Контурите на руско-американското /да, да, точно такова/ противопоставяне във Венецуела стават все по-ясни.
Доналд Тръмп предупреди венецуелските военни за възможността да „загубят всичко”, ако не се откажат от подкрепата си за президента Мадуро. Съветникът на американския президент Джон Болтън с радост съобщи, че друг високопоставен служител, военният аташе на Венецуела в ООН, е преминал на страната на „временния президент” Хуан Гуайдо, който е самопровъзгласен и признат от Щатите.
Вярно е, че американците все още не са готови за пряка военна намеса, разчитайки на по-сложни методи като натиск, санкции и провокации, прикрити като хуманитарни конвои.
Но въпреки ясно изразената атмосфера, венецуелските власти са изненадващо весели. И изглежда, че увереността им е не на последно място свързано с Москва.
Ето само някои от официалните новини и неофициални прозрения от последните времена.
- Руското външно министерство предупреди американските власти да не предприемат военна намеса във Венецуела и предложи на Каракас помощ във вътрешнополитическото споразумение.
- Според руското министерство на финансите Москва е предложила на Каракас неформален план за възстановяване на националната икономика. Там е изпратена и група специалисти - служители на Министерството на финансите, Министерството на икономическото развитие, Централната банка и Федералната данъчна служба , които да съветват властите по мерките за икономическо възстановяване.
- Според „Ройтерс”, по-голямата част от доставките на гориво за страната (собствените рафинерии в изключително богатата на петрол Венецуела са в катастрофално състояние) идват от Русия (и по-специално от „Роснефт“).
- Според „Блумбърг”, венецуелското правителство е инструктирало лидерите на около 50 местни компании да откриват банкови сметки в Русия, Турция, Китай и Индия и да започнат да развиват контакти с доставчици в тези страни, за да заобиколят американските санкции.
Като обобщение на тези, както и на много други новини, заключението е ясно: Венецуела става за Русия "икономическа Сирия".
Преди три години и половина Москва започна военна операция в Арабската република и резултатите от тази кампания, без преувеличение, могат да се нарекат епохални. Много ограничени военни сили, точно определени мерки и - ние ще говорим директно - с много умерени ресурси (включително и финансови), Русия постигна удивителен ефект.
Москва не просто промени хода на военните операции и спаси сирийската държавност от колапс. Русия, чрез своите военно-политически и дипломатически усилия, започна и процес на истинско политическо разрешаване на конфликта в страната и геополитическа трансформация на целия регион.
Москва показа на света на какво е способна и на какво може да разчитат страни, които са попаднали под натиска на западния военен и политически натиск, ако се обърнат за помощ към Русия. И тя не иска много за „услугите” - взаимноизгодно сътрудничество (Москва вече не се занимава с благотворителност), договори, концесии. И никаква идеологическа и политическа намеса във вътрешните работи на страната.
Вярно е, трябва да се отбележи, че въпреки постиженията на руските въоръжени сили и дипломацията в този случай не могат да бъдат надценени, многото успехи на Москва в Сирия не са нещо свръхестествено. Факт е, че руската армия и дипломацията винаги са поддържали доста висока репутация. „Руснаците знаят как да се борят” и „Русия знае как да работи на Изток” са основни и много общи идеи.
Случаят във Венецуела е друг. На преден план стоят икономически проблеми, породени както от многогодишната вътрешна политика, според рецептите на най-вулгарния популистки социализъм, така и от икономическия натиск на Запада.
Въпреки това, изглежда, че Москва е поставила безпрецедентна, невероятна цел: да спаси икономиката на Венецуела, да ѝ помогне да се върне към нормална дейност - и да допринесе за политическо уреждане, противоположно на американските цели да свали властта на страната. И всичко това на фона на най-тежките санкции, с които Боливарианската република е притисната.
Русия в очите на света никога не е била гуру в областта на икономическата политика. Тази роля в продължение на много десетилетия - и дори векове - е надеждно възложена на Запада и неговите институции като МВФ. Фактът, че говорим за Латинска Америка, регион, в който възможностите и влиянието на Москва никога не са били големи, дава фантастичен оттенък на ситуацията.
Въпреки това, всички упорито показват, че Русия е решила да действа в тази посока.
Въпросът е отворен дали ще успее. Очевидно е, че в ситуацията във Венецуела има толкова много рискове и трудности, че шансовете за успех изглеждат слаби.
Но преди три години същото беше казано и за военната операция в Сирия.
Превод: В.Сергеев