/Поглед.инфо/ Щатските пропагандисти нарекоха бъдещата среща на Путин и Байдън съдбоносна и историческа. Но дори повърхностният анализ позволява да твърдим, че на срещата няма да има и не може да има “пробиви”.
Причината е проста - страните не могат да си предложат нищо една на друга. Отношенията между тях са толкова влошени, че не само няма поле за преговори, но дори и място, на което да се поместят двете страни. Остава единствено тънкото въже на няколко международни споразумения като СТАРТ или договора за прекратяване на изпитанията за ядрено оръжие. И ето на това въже им предстои да балансират над бездната.
При това е очевидно, че пред Байдън стои значително по-проста задача, отколкото пред Путин. Байдън трябва да спечели време - дори и две години - за разполагане в Европа на пълноценна военна групировка на САЩ и НАТО и окончателно възстановяване на ролята на САЩ като лидер на “Западния свят”, силно обезценена по времето на Тръмп.
За последните 30 години Америка де-юре и де-факто прибра като трофеи от Студената война почти всичко, което СССР получава в резултат на Втората световна война, дори и повече - САЩ нахлуха в историческото геополитическо пространство на Русия и отхапаха огромни парчета от него: Прибалтика, Молдова и Украйна.
Русия няма да може да си върне тези пространства без голяма война и очевидно не се стреми към такова равнище на вражда, но бидейки притисната в ъгъла, напълно може да се реши и на крайния вариант. Затова и Байдън трябва да лиши Русия от този последен аргумент, да я обгради през следващите две години отвсякъде в възстановени армейски групировки.
Пред Путин стои значително по-сложна задача - да изгради линия за разграничаване със САЩ, зад която и двете страни да се задължат да не преминават и така да се получи почивка в санкционната и икономическа война, за да се проведе реформа в икономиката и да се натрупат финансови ресурси за следващия рунд на геополитическата схватка.
Нещо като “мини-Ялта”, но с къде-къде по-скромни условия, защото в ръцете ни няма някакви реални геополитически козове, освен горе-долу възстановената военна мощ. Само по себе си това също не е малко - според мен именно това принуди Байдън след всички унищожителни и обидни коментари по адрес на Путин да му предложи среща.
САЩ явно се опасяват, че Русия може в близко време да използва своето военно превъзходство в Европа и да реши в своя полза редица проблеми. Преди всичко украинският. Априлската криза очевидно показа, че Русия повече няма намерение да се сдържа по отношение на своя западен съсед, който през всичките седем години след Майдана нарича Русия свой геополитически враг, а отношенията между държавите - състояние на война.
Предишните години Украйна изгодно за себе си успяваше да играе ролята на провокатора - Табаки, който по заповед от Вашингтон веднага организира поредното изостряне в Донбас и Русия, застъпвайки се за Донбас, веднага получаваше нова порция обвинения и санкции. За което Украйна получаваше бонуси под формата на финансови кредити и неограничена политическа поддръжка, въпреки дивата вътрешна корупция и възраждането на нацизма. Но сега механизмът се счупи.
В отговор на поредната заплаха за изостряне на ситуацията Русия в течение на месец разгърна край границите с Украйна стохилядна групировка войски и предупреди Киев и Вашингтон, че повече няма намерение да се ограничава с тактически маневри и премерена военна помощ за републиките, а в случай на начало на война ще реши радикално украинския въпрос. И тук се изясни, че нито САЩ, нито НАТО могат адекватно да отговорят на тази заплаха. Просто няма как! За двата месеца подготовка за ученията, насрочени за май-юли, американците и техните съюзници по НАТО успяха да съберат само около 40 хиляди свои войници, което явно не е достатъчно, за да се спре Русия.
Тази слабост беше усетена от всички. Байдън, скърцайки със зъби, звънна на Путин...
От това днес пропагандната машина на Кремъл се стреми днес да изцеди максимално количество победен “екстракт”, но експертите и анализаторите не виждат поводи за неудържим оптимизъм. На Путин му предстои да играе на карти с мошеник, който освен това има повечето козове в ръцете си и никак няма намерение в обозримо бъдеще да съблюдава признатите от самия него правила на играта.
При това пред Путин все по-остро изниква проблемът със собственото бъдеще. Въпреки че рейтингът на Путин и доверието към него от собствения му народ , както преди да остават недосегаеми за всякакви политически конкуренти и опоненти, неговото политическо “изнасяне” започва да се проявява все по-явно. Рейтингът му, макар и бавно, но постоянно се снижава. Влияние оказва и физическата умора - 21 години ръководство на страната с малка (четири години) пауза като премиер - е огромен натиск. Едва ли президентът има намерение да управлява страната до гроб. Затова пред него с пълен ръст възниква сакраменталния за всеки политик проблем - навреме да се оттегли, а с това и основната задача - предаването на властта в ръцете не просто на съюзник, а на приемник, способен да гарантира и сигурността на оттеглилия се лидер, и запазването на неговото “коригиращо” влияние върху процесите минимум за още един избирателен цикъл.
Фактически проблемът на бъдещето за Путин днес се определя от решаването на няколко стратегически задачи. Както вече беше казано - избор на достоен приемник, който да му гарантира вътрешна сигурност, получаването на външни гаранции за неприкосновеност, изпълняването на сключените при него международни задължения и договорености и безконфликтно преразпределяне на огромния икономически и финансов пай, който представлява съвременна Русия. За него е нужно още преди да се оттегли от Кремъл да “подреди” съществуващите промишлени и финансови групи, така, че у никого дори да не му хрумне да се опита да се възползва от смяната на властта за радикално “разместване” на финансовите потоци. Фактически става дума за разделянето на “наследството” и тук е много сложно да се намери балансът, който да устройва цялата страна. Както тези, които съставят “путиновото” крило в бизнеса, икономиката и политиката, така и групите, които може да се свържат с приемника му.
И тук времето започва да бъде основният фактор.
Всички тези задачи стояха пред Путин и преди последните избори. Според политолозите, именно това, че не са решени накара действащия президент да внесе през март 2020 година поправката в Конституцията, разрешаваща му нов мандат. Но е трудно да си представим как Владимир Путин ще седи в президентското кресло още 15 години - до 2036 година. Освен това има основания да се смята, че той няма да участва на изборите още през 2024 година, а някои експерти смятат, че това може да се случи и по-рано - след изборите за Дума, ако техните резултати удовлетворяват Кремъл. В такъв случай, избрал приемник, президентът напълно спокойно може да обяви предсрочни избори. Но днес не приближаващите избори са темата за обсъждане, а приближаващата среща между президента на Русия Владимир Путин и президента на САЩ Джо Байдън.
На срещата в цилиндъра на Байдън напълно спокойно може да се окаже някой заек - в случай на готовност на Путин за компромис - да предложи пакет от политически гаранции на САЩ за бъдеща неприкосновеност и отказ преследване на руския президент, когато към длъжността му бъде прибавена приставката “екс”, което трябва , според американците, да улесни вземането на решението за датата на оттегляне от активна политика. „
Не се знае дали този “заек” ще изскочи от цилиндъра на Байдън. Но още по-голям въпрос е дали ще подейства? Американците не трябва да разчитат, че президентът на Русия е забравил, че подобни гаранции са давани на президента на Република Сръбска Радован Караджич, либийския лидер Муамар Кадафи и още много “партньори” на САЩ. Путин със сигурност не е забравил нищо...
Превод: В. Сергеев