/Поглед.инфо/ Обявеното намерение на генерал Бен Ходжес НАТО да разположи танкове в страните членки в Европа, включително и в България, като част от операция "Атлантическа решителност" не е тревожна новина.
Не е и изненадваща. Тя е в контекста на събитията от последните месеци, когато се нагнетява обстановката между Русия и НАТО. Не е нещо, което е свързано със стратегическо равновесие или промяна на съотношението на силите.
Ако се вгледаме внимателно в казаното от ген. Ходжес, ще видим, че става въпрос само за техника, не за войници, което практически не влияе на съотношението на силите. По-скоро ми се струва, че както в Латвия има пет танка "Абрахам" и девет БТР-а, може би и тук става дума за доставяне на оръжие за Украйна по един по-заобиколен начин. Смятам, че интересът ще бъде по-скоро към балтийските републики, а не към България. Страната ни е спомената между другото, съвсем накрая, като за цвят. Не мисля, че това е реална промяна на съотношението на силите. По-скоро е демонстрация на решителност, чрез която ще бъдат по-лесно изпращани оръжия в Украйна.
Вместо да се размахват плашила, по-добре е да се осигури дипломатически канал и когато някъде се открият въоръжени действия и конфликтни ситуации, а досега има поне 40 такива случаи, когато е могло да възникне въоръжен конфликт, веднага да се разменят мнения, да се прецени ситуацията и да се избегне изострянето й. Спомням си, че преди да напусне поста на генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен каза, че ние прекратихме всякакви отношения с Москва. А това е абсолютна грешка. Историята показва, че точно обратното е добрият ход. Когато беше седемдневната война Израел – Египет, светът беше на прага на ядрената война. Веднага след това САЩ и Москва си направиха червения телефон, установиха контакт, Кисинджър веднага посети Москва. От тогава светът стана по-спокоен. Сега в момента, когато сме близо до такива възможности да избухне непредвидим, неконтролируем конфликт, трябва дипломатическите канали да се установят и да заработят. Още повече, че имаше комитет НАТО – Русия. Не трябва толкова много враждебност. Все пак се грижим за едно пространство, в което живеем всички заедно. Голяма работа, че някой ще каже, че другият е започнал конфликта. Просто не ни трябва конфликт.
Това че прекаляваме с едната гледна точка – такива са политиците, такова е времето – говориш неудържимо срещу другия. Проблемът е реално да не се допуска конфликтът, това е опасно. Украйна тепърва има да си лекува раните. Но за съжаление разумът рядко спохожда големите играчи. Такъв знак е, че Франция ще продължи да се ослушва още, защото е под натиска на САЩ. Ще се дават и такива знаци като тези танкове – тук-таме. Ще се размахват такива образи на ужаса – сега гледам Украйна се представя като борец за демокрация, защитава ценности и т.н. и трябва да й помагаме. Образът на злото е Русия, тиранинът на света е Путин. Това са схеми като за детската градина. Но, ако това храни промишлеността, то не храни равновесието в света. Един разумен подход е къде-къде за предпочитане. Много ми липсват онези големите лидери от миналото, които мислеха с главите си, поемаха отговорност. В момента не мога да разбера как може да си президент на велика страна като Франция и да не можеш да вземеш решение. В момента той обяви, че отлага вземането на решение за двата вертолетоносача. Какво значи това? Ти си страната на свободата, имаш име? Това за мен не са силни лидери.
Русия едва ли ще втвърди тона към България. В Русия се говори за НАТО, за САЩ, за Франция, за отношенията й с Европа. Между другото и за нас. Но ние не сме като сърбите, да привлечем инвестиции. Не сме като унгарците, да ни построят тук атомни централи. Ние застанахме отстрани, позволяваме си от най-високо място да характеризираме какъв е Путин. Което най-много да предизвика дипломатическа реакция, както и стана. България не е в перспективата на руските интереси – нито икономически, нито военни. А би трябвало да бъдем по-внимателни и да използваме повече възможности да извлечем дивиденти. Все пак имахме някаква близост, руският пазар ни хранеше толкова десетилетия. Тези неща ги зачеркваме с лека ръка, а не виждам каква е компенсацията.
---
Проф. Димитър Йончев, експерт по национална сигурност, депутат в VІІ ВНС.