/Поглед.инфо/ Присъствието на Google в живота на хората в Европа е трудно да се игнорира, защото интернет търсачката има дял от 93% в пазара на интернет търсенето на континента, което е повече дори и от САЩ. Когато обаче стане въпрос за лобиране и законодателство, Google предпочитат да не бият на очи.
Всичко това обаче се промени през тази седмица, когато Google заявиха шумна обществена позиция срещу законопроект, който може да принуди тях и други онлайн агрегатори на новини да плащат на германски издатели на вестници и списания, за да показват части от публикациите им в интернет.
Предложеният законопроект за авторски прави, който ще мине на първо четене утре в британския парламент и Бундестага в Германия, възпламени множество реакции и постави Google и други уеб защитници срещу могъщи издатели, включващи Süddeutsche Zeitung, Frankfurter Allgemeine Zeitung, Bild и Die Welt.
Google свалиха ръкавиците във вторник, когато започнаха кампания, с която призовават германските потребители да изразят своите притеснения с и-мейли до членовете на Бундестага. Google заявиха, че ако законът бъде приет, може да отприщи вълна от безплатна информация в германското интернет пространство, дори и те самите да бъдат ограничени да публикуват линкове на официални немски медии, пише New York Times.
Въпросът беше дебатиран и други европейски столици. През октомври, френският президент Франсоа Оланд призова директора на борда на Google Ерик Шмид да се срещне с правителствен представител за да разрешат въпроса. От Google подадоха оплакване, а ако не бъде намерен компромис се очаква Франция да предприеме законови мерки.
Кристоф Кийзе, главен вицепрезидент на Axel Springer, издател на Bild и Die Welt, заяви, че законодатели от Италия, Швейцария, Австрия, Португалия и Испания също обмислят подобни мерки.
Google от своя страна заявиха, че в Канада са били приети нови закони, а предложения които могат скоро да минат във Великобритания и Холандия, биха намалили рестрикциите за авторски права и биха довели до нови начини на споделяне в интернет.
В кампанията на интернет гиганта "Защити своя интернет", се казва, че немският законопроект "ще направи много по-трудно откриването на информация от която имаме ежедневна нужда."
Неочакваните обществени салюти от Google изненадаха много германски законодатели. Канцлерът Ангела Меркел повдигна въпроса на работна вечеря във вторник пред група законодатели от нейната партия. Петер Байер, депутат от град Ратинген, споделя: "Тя ни попита колко и-мейла сме получили и ние и казахме. Лично аз получих под 10 и-мейла от поддръжници на Google. Канцлерът и другите членове на нашата партия твърдо стоим зад закона и нямам никакви съмнения, че той ще бъде приет."
Този процес обаче едва ли ще мине толкова гладко.
Основната германска технологична асоциация, Федералната асоциация за информация, технологии, телекомуникации и нови медии, известна като BitKom, въстана остро срещу законопроекта, обявявайки, че той ще намали инвестициите в германския дигитален сектор.
"Те планират закон, който ще бъде уникален в целия свят и който би отправил негативен сигнал до инвеститорите. Иновативните онлайн услуги не са желани в Германия", казва изпълнителният директор на BitKom Бернхард Роледер.
В писмо до членове на Бундестага, подписано от 16 професори юристи (членове на института за интелектуална собственост Max Planck и асоциацията Grur) се предупреждава, че ако законът бъде приет, може да доведе до загуба на работни места. "Има опасност този закон да доведе до необратими негативни последици", се казва в документа.
По средата на работния ден в сряда, Google обявиха, че 25,000 души са подписали петицията им и че очакват половин милион души да посетят сайта на кампанията.
Конфронтацията която се разиграва в Берлин едва ли ще бъде разрешена по официален начин до началото на следващата година. Но тя стои в основата на дълготраен диспут между Google и германски издатели, който датира от 2007 година, казва Анджя Паскуай, говорител на Германската асоциация на издателите на вестници.
През тази година реално издателите решиха за първи път да търсят законови мерки, след като не успяха да се договорят с Google за сключване на лицензно споразумение с цялата индустрия, казва Паскуай.
"Почти всички от нашите членове подкрепят това. Нашите членове не са опозиция на интернет икономиката. Те я приветстват. Но те не мислят, че трябва да споделят целия си труд безплатно в Мрежата", допълва тя.
Ралф Бремер, говорител на Google в Берлин казва, че е бил в непрекъснат контакт с германски издатели, които редовно са получавали 70-80% от приходите от реклами на техните сайтове, излъчвани чрез AdSense, рекламната система на Google. В глобален мащаб, Google са дистрибутирали $7 милиарда към издатели от рекламни приходи за 2011 г.
Германските издатели, както и всички други, имат възможност да изпращат код на Google, който ефективно блокира агрегатори на новини и не позволява да се показва съдържание. Google също така предоставят и друг инструмент на издатели, който им позволява да решават дали при резултатите от търсенето да се показва малка част от текста или само линк към сайтовете им.
Ралф Бремер допълва: "Потребителите в Германия не са запознати с казуса. Германските печатни издания не проявиха интерес за една балансирана дискусия. Ние трябваше сами да набавим информацията по въпроса."
В блог публикация, директорът по обществената дейност на Google в Европа, Саймън Хамптън, цитира изявление на Европейският център по журналистика, което определя германският проектозакон като призив местните медии да получават дивиденти, показвайки единствено малка част от вестници и списания.
Кристоф Кийзе казва: "Google използват доминиращата си пазарна позиция за да постигнат това, което искат. Те правят това, което винаги са правили. Те не преговарят. Те искат да използват силата си за да запазят монополните си приходи."
Петер Байер смята, че Google пресилват доводите си. "Google е една супер интернет търсачка и голяма компания, но това не означава края на безплатната информация в интернет. Google трябва да се придържат към фактите и да казват истината", съобщава prkernel.com.