/Поглед.инфо/ Понякога настъпват такива времена, когато единствено историята определя какво трябва да се прави, накъде и с кого да се върви, какви преобразования да се направят. И никой друг! Който има уши, чува, и който има очи, вижда. На него му е лесно. Той не се лута, не умува дълго, не се колебае, не се двоуми – просто разбира, че не му е даден избор, казано му е и се подчинява.
Парадоксът обаче е в това, че точно тогава, когато би следвало да е най-просто и лесно, възникват огромните затруднения и се правят най-много грешки. Такива времена не се забелязват от обикновените хора, а управниците престъпно ги пропиляват.
В политиката най-лошото е да взимаш желаното за действителност, но още по-лошо е да абсолютизираш статуквото и да твърдиш, че то е такова по твое желание и е непоклатимо, защото е добро уж за всички. Такъв политик изобщо не е способен да забележи опасностите, надвиснали над държавата и народа му. В българската история (особено най-новата) е пълно с подобни политици и държавници,които така се самооблащават сякаш живеят извън времето и пространството, в някакъв свой, но непременно създаден от техните задгранични покровители и господа. Навярно тази болест е неизлечима и е типична за българската действителност. Болестта наистина е тежка и обрича на сурови страдания и без това многострадалния български народ.
Днес сме навлезли в поредно българско време, в което отново нямаме избор, но пък пред нас е една нова перспектива, която ще подобри чувствително състоянието ни и ще ни освободи от неприятните зависимости на неолибералния социално-икономически модел. И отново се вижда колко слаби и неподготвени и компрадорски настроени са българските управници – тези, на които е поверено да водят държавата ни, да я пазят и насочват натам, накъдето и с когото за нея е най-добре да върви. Неинформирани и изобщо незачитани на международното поле, те тънат в неведение и вярват, че Европа надеждно и завинаги ги пази. Всички до един упорито ни внушават, а и на себе си внушават, че сегашната реалност за най-добрата за България и в никакъв случай не бива да се променя. А иначе постоянно говорят за необходимост от реформи. Реформите за тях, ако са повече от често повтаряна дума, са винаги разрушаване и отнемане на социални придобивки и са си чисто и просто индулгенция, чрез която оправдават решенията си за насочване на държавните финанси. Реформите им не са промяна, а нанасяне или почистване на бои върху фасадата на различните отрасли и на институциите на властта. На тях сегашното им харесва, тъй като чрез него запазват статута си на привилегировани получатели на обществените блага. И на потупвания по раменете на европейските им господари.
Да, във времето без избор ни предстои да преживеем радикална промяна в състоянието на държавата, в нейната геополитическа позиция, в кръга на нейните съюзници, приятели и покровители. Това означава още, че е необходима промяна в позицията и поведението на тези политически субекти, които по волята на историята утре, след тази радикална промяна, ще застанат начело.
Нима за тези хора е толкова трудно да видят какво става днес в Европа и света, та говорят и действат все едно, че нищо не се е случило и не се случва. Трусовете в Европейския съюз са толкова ясни знаци за неудържимите разложителни процеси в социално-икономическата система, в която живеем, че е престъпно да не се забелязват и означават както от политиците и държавниците, така и от политолозите и социолозите. Предстоящото излизане на Великобритания от ЕС се разглежда единствено като отваряне на нови (добри или лоши) възможности пред България и пред целия съюз, които в някаква степен трябва да се предугадят, за да бъдат всички готови за тях и евентуално да използват благоприятно отворилите се възможности. Т. е. как България да се приближи малко повече до богатата трапеза на силните и могъщите, за да събира повече трохи, падащи от нея. Разпадът на Европейският съюз е разпад на цялата досегашна социално-икономическа система, край на досегашния начин на живот, на досегашните правила и критерии за духовност, нравственост и обществено устройство.
Мъчат се да ни убедят, че няма нищо тревожно и че просто ставало дума за най-обикновени и временни трудности и необходимост от козметични промени на Европейския съюз. Затова и толкова войнствено е настроението в НАТО. Дрънкането на оръжие обаче е самовнушение на сила и самоуспокоение, а и успокоение на наивниците и вярващите, че всичко е наред и че врагът е един и той ще бъде смазан от общата воля. Кой освен наивниците, неосведомените и глупците им вярва?
Смяната на модела не е еднократен акт, извършван на една определена дата, а процес на разрушаване и отмиране на старото, налагане и укрепване на новото, докато окончателно придобие плът и кръв и наложи безусловно своята воля. Това става в един определен момент, наричан обикновено „революция” или с някакъв друг синоним. Последните събития в Европейския съюз показаха, че натрупванията на кризи са довели до мащабна, всеобща и системна криза, която от никого и при никакви обстоятелства не може да бъде преодоляна и възпряна, защото е нещо много повече от трудности, проблеми и временни противоречия. Системната криза в икономиката неизбежно поражда дълбоки политически сътресения, подтикваща системата да се доближава по-бързо до новото си състояние.
Виждаме на какви изпитания е поставена властта във всички европейски държави и национални общества. Досега подобни изпитания те не са понасяли. Навсякъде нараства недоволството, а терористичните актове започват да стават ужасно всекидневие. Който и да е техният подбудител, организатор и извършител, те в никакъв случай не са израз на съгласие с политиката на тези държави и не носят в себе си предложения за разбирателство и мир. Защото нито разбирателството и възможно, нито мирът е разрешение. Кризата в Европейския съюз е най-важната причина, която ги поражда и заради която те не могат да бъдат нито предотвратявани, нито да бъдат откривани извършителите и организаторите им. Властта е слаба и ще става още по-слаба, докато не настъпи моментът, в който да бъде окончателно премахната и сменена с друга, по-функционална и хуманна.
Навсякъде в Европа обществата драматично се разслояват, разместват се социалните пластове; остра е съпротивата срещу монопола на капитала върху властта и той все повече ще губи този монопол. Тези претенции са айсбергът на социалните конфликти, които ще се преживяват все по-трудно и ще оставят все по-трайни следи у голяма част от населението. Те целят да се смени характерът на управлението и да му се придадат нови качества. Затова на бъдещата власт са необходими съвсем друг тип хора. Време е те да се открият и подготвят за своето служение!
Първият етап от този бурен и сложен процес на смяна на системата е протичащото вече преначертаване на геополитическите оси; разместват се геополитическите полюси и се възстановяват в предишното им състояние зоните на влияние, които великите сили владеят изконно и които съвпадат със съществуващите цивилизации. Това означава ново прегрупиране на държавите и изпразване от съдържание на досегашните икономически и военно-политически съюзи, узурпирали правото да организират в себе си страните по някакъв свой изкуствено наложен „цивилизационен признак”. Новата конфигурация ще промени отношенията между държавите, ще разколебае много досегашни зависимости и влияния и практически ще установи нов световен ред, основан не толкова на принципа за единния глобален пазар, а на принципа на цивилизационните принадлежности и родствата по кръв и дух. Т. е. това ще е друг модел на съществуването на държавите и цивилизациите. Нима не е видно, че този процес вече е започнал?
Тази геополитическа революция ще ускори трансформационните процеси вътре в социално-икономическата система и ще създаде предпоставки за появата на „трето съсловие”, което да извърши окончателния преход към новата система.
Геополитическото „пренареждане” е започнало и непрестанно се ускорява. Това е повече от очевидно. И то пряко и издълбоко засяга и променя България. Затова сега е жизнено необходим идейно и практически готов и осъзнал се „за себе си” и „в себе си” политически субект, под чието ръководство да се осъществи преустройството и пренагласата на държавата. Колкото по рано този субект се представи в целия си вид пред обществото и нацията, толкова по-добре ще бъде тях, икономиката, духовната сфера и изобщо за целия обществен живот. Сътресенията са неизбежни, ала те няма да са почувствани като драстични и болезнено от нацията, ако своевременно бъдат овладени и доведени до естествения им край.
Неутешимо е моето безпокойство, защото виждам как у нас очевидното не се забелязва и не се говори за него, сякаш или не съществува, или не се отнася до бедната ни страна. И за управляващите и за лявата опозиция е все едно че нищо не се случва или ако се случва, то бързо ще отмине и световният живот ще потече по отъпканите си коловози. За тях сега е важно как да обясняват защо няма да има пари и защо ще става по-лошо, като търсят да измислят някакви лесно разбираеми причини. Най-опасното е, че властта продължава да поддържа риториката си спрямо Русия и не се отказва да я определят като опасност, агресор и какво ли още не. Тя си мисли, че е много умна и хитра и ще подлъже руското ръководство да направи отстъпки за газа и нефта. Президентът ни се прегръща с украинския шоколадов президент, подкрепя дрънкането на оръжие от страна на НАТО на границите с Русия, а „хитрият” премиер изпраща своя външен министър да уверява Русия, че сме готови да станем разпределителен център на руския газ на Европа и Балканите или с несвързани изречения предлага Черно море да се демилитаризира. И то в момента, когато неговият президент подписва решенията на НАТО за засилено военно присъствие по границите с Русия и за увеличаване на нашето участие в акции срещу нея. Той си въобразява, че в Москва трева пасат и нито виждат, нито чуват, а само с нетърпение чакат нашето благоволение да ни дадат нужните ни суровини и туристи. Или не схващат плитките игрички на премиера и неговите, пускани от време на време, благи уверения, че не иска война с Русия, че е за мир и разбирателство с нея. Ами като е такъв, да отиде в НАТО и там да се пъчи с миролюбието си, а не да лъже бабичките от Банкя, че бил русофил.
Но още по-странно е как тези наши синковци не усещат, че дори риториката им не е адекватна и че техните западни покровители отдавна говорят по друг начин и с други думи. И че бръщолевенията на президента, премиера и външния министър, да не говорим за местните агенти на влияние и неолиберали в десните медии, са станали банални, остарели и дори вредни за самата Европа.
Тревожна е и позицията на българската левица, която още по-малко усеща надигащите се събития и процеси. Тя също не ги забелязва, а ако ги забелязва, нехае за тях, смятайки че е невъзможно да ни споходят – поне в обозримо бъдеще. Левите анализатори в по-голямата си част се правят на десни, но пишат с малко по-различни думи с ляв привкус.
А времето не спира и не чака. Какво още трябва да се случи в Европа и в света, та да се проясни погледът на левицата и се ободри разумът й, за да включи в геополитическата ситуация и приеме ролята, която й е отредена. България ще се откъсне от досегашната си геополитическа орбита и рязко ще промени геополитическия си курс, възвръщайки се в традиционната зона на влияние. Все едно е дали днешните случайно попаднали във властта го искат, осъзнават или го допускат! Други ще станат нейните основни партньори, съюзници и приятели. Друг ще е моделът на нейната вътрешна и външна политика. Това означава, че други ще са и политическите субекти, които ще управляват.
БСП леко променя тона на говорене с властта, но този тон не е кой знае колко добър и полезен. В него се усеща същата наглост и простащина, извиращи от риториката на Борисов, Цветанов и цялото тяхно войнство. Създава се уж някаква нетърпимост, ала свойствата на властта се възпроизвеждат в лява редакция от подобни по дух и нагласа реабилитирали се след последния конгрес лидери, на които властта им е необходима за себе си, а не за доброто на обществото. Вероятно влиянието на партията да се повишава, но то би стигнало най-много до евентуалното спечелване на предстоящите избори. Така това ръководство ще се укрепи, но партията няма да усвои историческата роля, която ще й бъде възложена твърде скоро.
Искам да кажа, че нам сега е нужно друго! И то е да се подготвим за близкото бъдеще, защото ще са нужни подготвени хора с ясна идеология, мироглед, съзнание за отговорностите и новото място на България. Там, на това място, предстоят грандиозни промени в икономиката, начина на производство и разпределение, в устройството на обществото, в изграждането на нова култура и нравственост. Преди това ще се наложи да се разруши старото и се изринат руините, защото на тяхното място ще се строи и създава.
Времето не ни предлага избор, тъй като алтернатива на това, което идва, не съществува. Днес отговорността пред левицата е още по-голяма от вчера. Ако левицата не я осъзнае, обрича нацията, обществото и държавата ни. Това всъщност е и изборът: да видим и осъзнаем настъпващите процеси и да сме готови за тях или да се правим, че нищо не се случва и да се откажем да служим на България.
Но не само избор няма - няма и време!