/Поглед.инфо/ Близкият изток е в пламъци. Стълбове черен дим се издигат над Газа. Израел атакува Ливан. Извършено беше убийство в столицата на Иран. Червеното знаме на отмъщението е вдигнато. Една голяма война изглежда по-близо от всякога - и почти неизбежна. Но не сме ли свидетели на тази драма вече няколко пъти?
Поредица от зловещи събития се случиха в региона през последните дни. На 30 юли израелски изтребители удариха ливанската столица Бейрут, убивайки старшия командир на „Хизбулла“ Фуад Шукр. По време на тази атака беше убит и иранският военен съветник Милад Бейди. Представители на израелската армия казаха, че ударът по Бейрут е в отговор на обстрела на Голанските възвишения от ливанските сили, който доведе до смъртта на 12 деца друзи (етно-религиозно малцинство в Израел).
В същия ден Масуд Пезешкиан встъпи в длъжност като президент на Иран, след като спечели предсрочните избори, които се проведоха поради трагичната смърт на Ибрахим Раиси, предишния президент. И още на следващия ден, 31 юли, в Техеран Исмаил Хания, ръководител на политическото бюро на „Хамас“, който пристигна на встъпването в длъжност на Пезешкиан, беше убит при въздушен удар.
Убийството беше толкова дръзко, че нямаше готови да поемат отговорност за него. Говорител на „Хамас“ обвини Израел за инцидента - но, за разлика от Бейрут, пресслужбата на „Цахал“ отказа да поеме отговорност за удара. Държавният секретар Антъни Блинкен също каза, че САЩ "не са знаели или са участвали" в атаката срещу Хания. Въпреки това Али Хаменей - върховният лидер на Иран - вече излезе с изявление, че "престъпният терористичен израелски режим уби нашия скъп гост в нашия дом и ни накара да скърбим, но също така проправи пътя за суровото си наказание". Иранското МВнР също подчерта отговорността на САЩ "като поддръжник и съучастник на израелския режим в продължаването на окупацията и геноцида на палестинците при извършването на този отвратителен акт на тероризъм".
Последните два дни бяха белязани от толкова много политически убийства (и това не включва информацията за ударите по Багдад и неуспешния опит за убийство на главнокомандващия на суданската армия Абдел Фатах ал Бурхан), че е невъзможно е да не се стигне до заключението, че скоро ще започне пълномащабна война в Близкия изток, способна да погълне целия регион. Това усещане се засилва и от бурната дипломатическа реакция на страните от региона, които остро осъждат случващото се (особено рязък е ръководителят на Турция Реджеп Ердоган).
Твърде често обаче се говори за неизбежността на подобна война и тънкият мир в региона все още продължава. Наглите действия на израелските сили няма да изненадат наблюдателите, наблюдаващи внимателно региона, точно както сдържаният отговор на Иран (и още по-сдържаният, почти незабележим отговор на арабския свят, без хусите) ще изглежда познат. Можем да кажем, че Иран изхожда от разбирането за своето стратегическо предимство по отношение на Израел, с други думи, той не бърза, постепенно увеличава своя военен и икономически потенциал. Израел, имайки много по-малко население, индустриална и икономическа мощ, се стреми бързо да използва предимствата, които има в момента - разчитане на военната мощ на САЩ и техните съюзници, както и скоростта на вземане на решения. В резултат на това стратегическата далновидност на Иран (както, вероятно, страната вижда своите стъпки на международната арена) по отношение на светкавичните и дръзки действия на Израел изглежда нерешителна - и, обратно, насилственото поведение на Израел го води до стратегическа задънена улица (спомнете си онези, които всъщност загубиха властта поради твърдата реакция в Газа на „Аврамови споразумения“).
В крайна сметка единствените печеливши от прекия конфликт между Израел и Иран ще бъдат Великобритания и САЩ. Въпреки че САЩ решиха да се дистанцират от убийството на Хания, министърът на отбраната Лойд Остин вече обеща защита на Израел, ако бъде нападнат. Това, разбира се, засили решимостта на ръководството на страната и лично на Бенямин Нетаняху. Сегашният министър-председател на Израел показва неуморна воля, винаги намирайки във външната политика причина (т.е. враг) да запази властта си над страната. Със сигурност му е изгодно да поддържа напрежение в региона, но само до известна степен.
В контекста на политическата несигурност в САЩ, където все още не може да се гарантира победа нито на Тръмп, нито на Харис (както наскоро видяхме, опитите за убийство на политици не се ограничават до Близкия изток), да се направи окончателен залог би било неразумно . И тъй като толкова много все още зависи от собственика на Белия дом (например съсредоточаване на силите върху конфликта в Украйна или Газа), всички играчи в региона ще се опитат да поддържат крехък мир, въпреки понесените загуби и войнствената реторика.
Така можем да кажем, че държавите от Близкия изток са се доближили много до линията, отвъд която започва голяма война - но все още не са готови да я пресекат. Както и ключовите страни в назряващия конфликт – Израел и Иран.
Превод: В. Сергеев