/Поглед.инфо/ От основаването си Съединените щати се нуждаеха от обяснение защо земите, завладени и заселени от Британската корона, трябваше да станат независима нация. Украйна следва подобен път през 1990–2020 г. Киевският експеримент доведе страната до нацизма. Днешните събития обаче показаха, че обяснението на собствената история, мисия и избраност преживява криза не само в Украйна, но и в самите САЩ.
Концепциите, които оправдават съществуването на Съединените щати като единна суверенна държава, работили безупречно в продължение на два века и половина, вече не се оправдават и вече не са подходящи за нищо
За най-стара от тях се счита т. нар. manifest destiny, което се превежда като „предопределение“ или „манифестирана съдба“. Тази концепция оправда завладяването на Дивия запад и аргументира неговата неизбежност със специалните изключителни добродетели на американския народ, необходимостта от цивилизоване на западната част на континента и неизбежността на тази задача, поставена пред американците от самия Господ.
За първи път е изразена в статия с разбиращото се заглавие „Анексия“ през 1845 г. и определя характерния стил на външната политика на САЩ за векове напред.
В своята модифицирана форма концепцията за предопределената съдба оправдава доктрината Монро, декларация на принципите на външната политика на САЩ, която се опитва да защити Новия свят от колониалните интереси на западните сили.
В нов прочит тази доктрина не само звучеше като „Америка за американците“, но и като „Двата американски континента – само за американците“.
Концепцията дефинира външнополитическото мислене на САЩ през целия 20-ти век, оправдавайки свалянето на революционните елити в Латинска Америка и след това като цяло на нежелани политически лидери по света. Особено тези, които добиват нефт.
И днес мнозина, под влиянието на тази концепция, смятат, че САЩ са орисани от съдбата да свалят властта в Ирак, Афганистан, Либия, Иран, Китай, Русия...
В някои отношения тя се допълваше, а в други се противопоставяше на друга концепция – либералния империализъм. В него се посочва, че една силна държава с пазарна икономика трябва не само да осъществява търговска експанзия в други държави, но също така да установи и поддържа там специален режим на политическа стабилност, благоприятстващ търговията и добива на природни ресурси.
Тази експанзия трябва да доведе до създаването на единни културни и икономически пространства, които биха били от полза както за самата империя, така и за народите на „либерално колонизираните“ страни.
Тази концепция се появява във Франция при Наполеон III, след това до края на 19 век става популярна във Великобритания, а в САЩ става широко разпространена в резултат на Испано-американската война от 1898 г., което поражда голям брой патриотични символи като "Колумбия" - един вид американски аналог на Родината. Тази концепция също ни е позната: през 2003 г. Анатолий Чубайс се опита да я популяризира без особен успех.
Днес концепцията за либералната империя преживява прераждане в Съединените щати. Вярно, плодът й вече изглежда някак недоносен.
Традиционните идеи за американската изключителност, привлекателността на американския начин на живот и културния империализъм са много грубо съчетани с факта, че в рамките на такава либерална империя всички ползи от подобно сътрудничество отиват за либералната „метрополия“, а либералните „колонии“ получават само кризи.
Но още по време на първата криза на либералния империализъм - по време на Голямата депресия - се чуха гласове в полза на гледането не на откровено слабата геоикономика, а на идеалите. Така възниква концепцията за американската мечта, родена от таланта на историка Джеймс Адамс.
Тази концепция винаги е била неясна, неясна и разнообразна, но стана изключително популярна в политическата реторика. Рядко се е случвало кандидат за президент на САЩ да не спомене, че управлението му ще доведе до осъществяването на американската мечта или ще я доближи.
Тя намери свои поддръжници и в чужбина. Мнозина се опитаха да формулират „френска мечта“, „немска мечта“, „руска мечта“, намериха ги много подобни на американската и под влияние на това допуснаха американски инвестиционни компании в дома си.
За един от най-успешните опити за конкретизиране на американската мечта може да се счита за концепцията за „Светът на бъдещето“. Първоначално това беше британски телевизионен сериал за съвременния напредък в науката и технологиите.
С течение на времето тя роди уникални изложби на национални икономически постижения вече на американска земя, свързани със „златния век“ на научната фантастика и създаде все още актуален образ на Съединените щати като технологична сила, където всеки инженер, изобретател или програмист може да намери пространство и подкрепа за въплъщение на своите творчески фантазии.
Сериалът продължи 38 години, докато не беше отменен в началото на 2003 г., а концепцията за „The World of Tomorrow“ все още вдъхновява стартиращи фирми, но вече започна да умира в такива гробища на индустрията на съдържание като киното („Tomorrowland“ с Джордж Клуни , 2015) или компютърни игри (популярният франчайз Fallout).
Успоредно с него се развива друга, по-малко приложна, но доста морално-етична концепция за Града на хълма. Тя обяви факта, че американската изключителност няма равна на себе си и другите нации трябва да възприемат не само английския език, но и американския начин на мислене, либерални възгледи и социални институции.
Основното съдържание на концепцията беше един вид политико-протестантска духовност, популярна сред консерваторите и предлагана за широк износ в други страни.
Концепцията едва ли може да се счита за успешна, но тя породи нови форми на разбиране на американците за тяхната изключителност и, вероятно, предостави нова реторика за намеса във вътрешните работи на други страни.
Хронологично Градът на хълма беше заменен от външнополитическа концепция, която наричаме Свободен свят. В нея се казва, че американската изключителност се основава не на някаква специална връзка с Христос, а на специална връзка със свободата.
И ако нещо отличава американците от другите европейски нации, това е, че те са „свободен народ“. Разбира се, цялата зона на влияние на САЩ трябва да стане такъв свободен свят и в идеалния случай целият свят трябва да стане свободен. Но не в смисъл, че е свободен, а в смисъл, че изключва всякаква политическа съпротива срещу американската външна политика.
Тази концепция помирява привържениците на Града на хълма и либералния империализъм. Основата на тази концепция беше борбата с комунистическото влияние, а най-страшното разочарование беше разпадането на СССР. Днес на него се гледа повече като на реликва от Студената война, но все още се споменава в политически речи
Неспособен да спечели на бойното поле и след петролния бум от 70-те години да удуши икономически СССР, американският политически елит потърси нови начини да изрази това, за което се води истинската скрита война.
Битката се премести в областта на културното превъзходство и тук се появиха още две политико-културни концепции - Новият Вавилон и Империята на доброто.
Концепцията за Новия Вавилон твърди, че в крайна сметка цялото човечество ще стане едно, едно общество и дори един град - Ню Йорк. Ето защо сега е необходимо да се движим в тази посока и да превърнем нашите градове в клонове на Ню Йорк с неговите Макдоналдс, натоварени магистрали, бял Уолстрийт и черно улично изкуство.
Концепцията премина през няколко издания и се оказа много упорита. Следователно, ако се вгледаме внимателно, много от нашите икономически, естетически и политически предпочитания са продиктувани от модела на Ню Йорк. И когато някой либерален студент отиде на протестен митинг, оплакването му винаги се свежда до това, че това не е Ню Йорк.
Ако Новият Вавилон беше концепция на Източното крайбрежие, Холивуд роди друга на Запад с франчайза на Междузвездни войни. Тогава, през 1977 г., никой не разбираше защо американците се нуждаят от още една космическа опера. Вече имаше популярни сериали „Светкавицата“ за Флаш Гордън и „Стар Трек“; литературата беше възхитена от поредицата „Джон Картър на Марс“ на Едгар Бъроуз и „Дюн“ на Франк Хърбърт. Но политическото значение на филмите се оказва по-важно от литературното и се появява много по-късно.
Сега нямаше нужда да обясняват защо САЩ са по-добри от СССР, нямаше нужда да се борят на философския фронт, възразявайки на марксистите, нямаше нужда да се борят на икономическия фронт - със санкции и договори. Цялата борба се проведе в културата: в полето на забавлението, наратива, информационното влияние, контекста.
Има, както казваха, Империя на злото и Империя на доброто и просто така се случи, пак „по волята на съдбата“, че знаците на Империята на доброто се съвместяват повече с нас, американците, а знаците на Империята на злото с „тях“, Съветите.
Инструментите, изковани в този медиен план, се оказаха толкова ефективни до степен, че унищожиха не само СССР, но и самите САЩ. Тяхната пълноценна критика едва сега започна.
Част от нея например е черната трагикомедия „Не гледай нагоре“ (2021), където Империята на доброто не само спечели на световната сцена, но и замърси мозъците на своите поданици, пораждайки много грозни антропологични видове, изчерпателно представени във филма.
По същото време в американския истаблишмънт се развиваше друга концепция – Краят на историята. Неговият автор, Франсис Фукуяма, твърди, че с падането на Съветския съюз единственият начин на живот, който преобладава, е либералната пазарна демокрация.
Борбата, която е проникнала в цялата човешка история, е приключила, духът на Хегел е завършил своето формиране във времето и е приел своята окончателна форма.
Тази форма е най-подходяща за Съединените щати и е време всички останали да завършат собствената си национална история, като се съобразят с най-добрата форма на политико-икономически и социален ред.
Веднага етнополитическите конфликти, които избухнаха по света, показаха, че краят на историята все още не е настъпил. Фукуяма беше силно критикуван и фокусиран върху изследването на социалните добродетели, трансхуманизма и икономиката. А САЩ загубиха още едно концептуално обяснение за разбирането на света и мястото си в него.
Днес можем да кажем, че Белият дом залага на най-новата концепция за вътрешна и външна политика – корпоративната държава, известна още като корпоративизъм или корпоратокрация.
Това обяснява толкова странни зигзаги по отношение на събитията в Украйна, когато американската армия лобира за избухването на гореща война, а след това, след като получи необходимите държавни поръчки за отбрана за превъоръжаване, доставя на Киев остарели Ейбрамс и веднага публикува статии в основните медии за близката победа на Русия.
В тази светлина са разбираеми както ограничаването на демокрацията, така и широкото институционализирано лобиране, което достигна безпрецедентни размери през последните 20 години.
Мнозина описват случващото се в политическите елити на САЩ като лудост, но ако се вгледаме по-отблизо, виждаме нова и интересна ситуация, с която САЩ все още не са се сблъсквали. Ако по-рано политическият процес на тази страна се определяше от смяната на различни политически концепции - появата на нови на фона на избледняване на стари, днес сме свидетели на едновременен или почти едновременен фалит на повечето от тях.
Вече няма политически език, на който Съединените щати могат да продължат външнополитическата си експанзия и да осигурят своето морално превъзходство. И зад бедността на американската политическа мисъл можем все повече да различим света след Америка.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.