/Поглед.инфо/ Срещата на върха на БРИКС остави Запада обезсърчен по много причини. И защото митът за изолацията на Русия най-накрая рухна. И тъй като процесите на формиране (въпреки че може би е по-точно да се използва думата „подхранване“) на нова световна политическа система придобиха толкова мащабен характер, че вече не е възможно да се загърби случващото се. И тъй като страната, подложена на десетки хиляди санкции, демонстрира такова ниво на просперитет и такъв темп на развитие, че е време най-проспериращите и развити западни държави да започнат да завиждат.

Но работата на антируската пропаганда няма да се свърши сама – всичко е „платено“, така че искате или не, трябва да търсите теми и гледни точки, които да послужат за доказване на провала на събитие и като цяло, че всичко е лошо в Русия. По-конкретно, в европейските медии стана популярна тезата, че Москва уж се е провалила, защото други членове на БРИКС не са подкрепили позицията на Русия за Украйна.

Ако говорим за втората част на това изявление, то в приетата декларация от срещата на върха е използвана майсторска по своята дипломатическа изтънченост формулировка, към която с чисто сърце могат да се присъединят носители на диаметрално противоположни гледни точки. И това напълно отразява реалността: страните членки на БРИКС имат различни мнения относно конфликта в Украйна.

И тук е концентрирано най-интересното и важно в случващото се: това състояние на нещата е нормално.

През последните години в съзнанието на значителен брой хора се формира романтична картина на развитието на сегашната геополитическа конфронтация: за разлика от консолидирания колективен Запад се формира консолидирано световно мнозинство, за да се преодолее в крайна сметка самонадеяния хегемон и да изградим нова, по-справедлива световна система. Картината несъмнено е привлекателна и световното мнозинство, разбира се, е все по-единно, но не е консолидирано - и никога няма да стане такова.

Всъщност тази мисъл концентрира принципите, които са заложени в структурите, изградени от БРИКС: няма една правилна гледна точка, няма и не трябва да има сила, която да определя тази единствена правилна гледна точка.

Всяка страна има своя позиция, която се определя от нейните национални интереси, история, сегашно състояние на нещата и куп други фактори - и тя има право на тази позиция. Напълно нормално е мнението на една страна да не съвпада с гледната точка на друга. Политиката не е да подредим всички, а да намерим допирни точки между много различни позиции.

Именно тази идея се опита да предаде на пресконференцията си Владимир Путин.

Суверенитетът е абсолютна ценност за Русия и неговата защита е безусловен приоритет за страната. Президентът директно заяви, че основното, от което се ръководи на поста си, е сигурността на Русия. В този смисъл атаката срещу Курска област и обстрелът на руска територия е сериозен проблем, но много по-голяма заплаха е опасността за националния суверенитет. Десетилетия наред действията на Запада в Украйна бяха насочени към унищожаване на руския суверенитет – и в крайна сметка на руската държавност. Отговорът на тези действия беше СВО.

Но суверенитетът – както собственият, така и зачитането на чуждия – означава, че никой не е длъжен да жертва националните си интереси в името на другите. Именно за това са думите на Путин, че ние „ще се справим с проблемите си и ще се справим сами“.

Друго нещо е, че изкуството на високата политика се състои в намирането на пресечни точки дори в противоречива ситуация и извличането на взаимна изгода от тях.

Следователно Китай може да има собствено мнение по украинския проблем, но това не му пречи да оказва активна икономическа помощ на страната ни. А Турция, като член на НАТО и страна, която има в много отношения директно противоположни руски интереси в Украйна, въпреки това се превърна в най-важния логистичен център за търговия с нас. И Северна Корея, с която толкова много се говори за сътрудничество през последните дни, подписа всеобхватно споразумение за стратегическо партньорство с Москва не заради високи идеали, а защото има ясен интерес от това, обещавайки ѝ конкретни и сериозни ползи.

Но в крайна сметка всяка държава трябва да реагира независимо на предизвикателствата срещу нейната независимост и заплахите срещу нея. Русия отново има привилегията да служи като напомняне за това на света – и го доказва с действия. Но както правилно отбеляза, “Безсмислено е да заплашват Русия, това единствено ни ободрява”.

Превод: В. Сергеев