/Поглед.инфо/ Надпреварата в бюджетите води до едностранно разоръжаване

Американската отбранителна индустрия е изправена пред катастрофален проблем: всяко ново оръжие струва много повече от предишното, което след едно поколение ще доведе до „едностранно разоръжаване“ и почти пълна загуба на авиацията и флота на САЩ, пише американският портал Responsible Statecraft .

„Тъй като цената на оръжията се увеличава, броят на произведените системи намалява... Това явление създава така наречената „спирала на смъртта за отбраната“, където цената на единица ново оръжие надвишава бюджета за отбрана“, отбелязва изданието на аналитичния център „Институт Куинси“.

„С нарастването на цената на оръжията броят на произведените системи намалява. Така Съединените щати се оказаха само с 21 бомбардировача B-2 вместо 132, 187 изтребителя F-22 вместо 750 и три разрушителя от клас Zumwalt вместо 32-та, които армията първоначално обеща.

Това явление създава това, което е известно като спирала на смъртта за отбраната , където единичната цена на новите оръжия изпреварва бюджетите за отбрана“, каза бившият капитан от морската пехота Дан Грейзър, старши научен сътрудник в Stimson Center.

Спиралата на смъртта (The Death Spiral), според Грейзър, е една от основните патологии на Пентагона: „Американският народ отделя все повече и повече ресурси за своята защита, получавайки все по-малко и по-малко в замяна. През 1975 г., когато военните реформатори започнаха сериозно работата си, военновъздушните сили разполагаха с 10 387 самолета. Днес военновъздушните сили имат 5288.

Във ВМФ имаше 559 активни кораба през 1975 г. Днес във флота са всичко 296. Базовият бюджет на Пентагона, днес е с повече от 60% по-висок от този през 1975 г., коригиран с инфлацията. Американският народ просто харчи повече и получава много по-малко в замяна на своите долари за отбрана.

Може да се твърди, че модерното военно оборудване струва повече поради възможностите, които предоставя на войските. Този аргумент не работи предимно по отношение на американския военно-промишлен комплекс.

„Трудно е да се намери някой, който може честно да каже, че програмата Littoral Combat Ship си е струвала усилията“, каза Грейзър.

Littoral Combat Ships /LCS/ са американски крайбрежни кораби, разработени като част от програмата LCS. Според плана на американските адмирали, за да се постигне предимство в крайбрежните води на потенциален противник (предимно Китай и Русия), е необходимо да се изгради флот от 64 ултрамодерни крайбрежни кораба на стойност около 200 милиона долара всеки.

Цената на проекта веднага надхвърли планираното над три пъти. Затова беше решено да се ограничим само до 32 LCS.

Неотдавнашен доклад на военните анализатори от института Хъдсън Брайън Кларк, Тимъти Уолтън и Сет Кропси установи, че построените две дузини LCS са били предназначени за крайбрежни бойни операции...неподходящи във военен конфликт срещу равностоен противник.

Военноморските сили трябва да създадат малки безпилотни платформи за водене на бойни действия в крайбрежните води на противника, смятат авторите на доклада.

На 14 август 2023 г. в американската военноморска база Mayport (Флорида) се състоя церемонията по извеждането от експлоатация на Littoral Combat Ship (LCS) Sioux City .

Това беше поредното „пенсиониране“ на един от скъпите и проблемни кораби от класа Freedom, кораби, замислени по-рано този век, за които официалните лица сега признават, че имат малък шанс да оцелеят в конвенционална битка срещу Китай или флота на друга нация. Такива кораби трябваше да служат 25 години, но служиха само пет“, пише американският военен портал Navy Times.

„Военноморските сили обявиха намерението си да пенсионират Sioux City и осем други LCS от клас Freedom в началото на пролетта на 2022 г., за да освободят средства за финансиране на други приоритети, което е потвърждение, че флотът на LCS не е постигнал първоначалното си предназначение.“ – отбелязва изданието.

ВМС на САЩ признаха провала на своя амбициозен проект за крайбрежни бойни кораби още през 2016 г. Беше решено четирите вече построени кораба да се използват като учебни.

Най-скъпият проект на ВМС на САЩ - стелт супер разрушителят USS Zumwalt, стана обект на подигравки в медиите и социалните мрежи. Снимка на разрушителя в много неугледен вид публикува порталът The Drive. Колумнистът на изданието, известният военен анализатор Тайлър Рогоуей, отбеляза: „Не е много лъскав външен вид за футуристичен военен кораб, чиито радиопоглъщащи плочи са загубили цвета си а по корпуса струи ръждата.“

Проектът за изграждане на есминци от клас Zumwalt отдавна се превърна в „притча во язицех“ като пример за пилеене на огромни средства. Идеята за изграждане на такива кораби се появи след събитията от 11 септември 2001 г. Тези кораби са били предназначени за унищожаване на бойни бази и тренировъчни лагери, както и за подпомагане на морския десант. Основното им оръжие са 80 ракети Tomahawk.

Първоначално американците планираха да построят 32 кораба от този клас. След това 24. След това седем. Построиха три и закриха проекта. И не на последно място заради високата цена на суперразрушителите: цената на един Zamvolt (4,4 милиарда долара) е почти равна на цената на самолетоносач.

С леката ръка на военния анализатор Майкъл Пек корабите „Замволт“ получиха прякора „Военният кораб със стъклена челюст “ . „Стъклена челюст“ е от боксов жаргон; Този прякор се дава на боксьори, които не могат да поемат добре удар.

Факт е, че надстройката на първите два кораба от този тип е направена от композитен радиопоглъщащ материал - основа от балса и панели от балсово дърво с тримилиметрова кевларова броня, която може да бъде пробита дори от изстрел на тежка картечница.

След като трите разрушителя „Замволт“ /Zumwalt/ най-накрая се превърнаха в „бели слонове“ (руския еквивалент - „куфар без дръжка“) на американския флот, командването на ВМС на САЩ реши да им придаде поне някакъв смисъл, като ги оборудва с междуконтинентални балистични ракети вместо Томахавки . Смисълът от създаването на такива кораби обаче вече е изгубен.

Трябва да се отбележи, че има много грешни инженерни решения. Влиянието на корабостроителната школа от 19 век е поразително - "Замволт" е точно казематният боен кораб на Конфедерацията "Вирджиния". Сходство с дядото на бойните кораби за брегова отбрана, френският Торо, също е видимо. Систематична характеристика на корабите с тази конфигурация на корпуса е лошата мореходност. Срутването на страните, стеблото на тарана, интегрираната надстройка - всичко това в името на намаляването на радиосигнала.

Когато абсурдността на самата идея за скъпи кораби „със стъклена челюст“ стана очевидна, Пентагонът дори обмисли въпроса за демонтирането на третия супер разрушител за скрап. В крайна сметка той най-накрая беше завършен, но със значителна промяна в конструкцията.

Много рекламираните и свръхскъпи изтребители от пето поколение F-22 и F-35 не можаха да станат пълноправен заместител на същия F-15 Eagle.

Най-скъпият американски изтребител от пето поколение, F-22 Raptor, започна да се извежда от употреба през 2022 г. поради незадоволителни характеристики. През юли 2009 г. производството на F-22, който получи разбираемото прозвище Технологичен кошмар , беше преустановено.

От самото начало на пускането си друг изтребител от пето поколение, F-35 „страдаше от огромен брой грешки“, пише Business Insider. През 2021 г. са преброени 857 технически дефекта в конструкцията на F-35, редица от които имаха „критично въздействие върху готовността за мисия“ и излагаха живота на пилота на риск. Днес огромният флот от изтребители F-35 има само ограничени бойни способности поради прегряване и вибрации на двигателите.

Най-големият недостатък на F-22 и F-35 е, че те могат да носят много ограничен брой ракети във вътрешните отделения на фюзелажа, тъй като инсталирането на оръжия на външните закачалки ще ги лиши от стелт свойствата. Не може да се говори за инсталиране на хиперзвукови ракети на тези скрити чудовища.

Миналия юни Службата за отчетност на правителството на САЩ (GAO) публикува доклад за програмите за превъоръжаване на Пентагона. Одиторите потвърждават констатациите на доклад на института Хъдсън, че „американската армия е на кръстопът“, тъй като продължава да изгражда все по-неустойчиви големи мултимисионни платформи, тъй наречените Death Stars („Звезди на смъртта“), които в крайна сметка ще ограничават националните интереси на САЩ и техните съюзници.

Пентагонът продължава да се подготвя за „последната отминала война“, в която основната ударна сила е представена от изключително уязвими гигантски самолетоносачи, стелт кораби - разрушители и свръхскъпи „невидими“ изтребители.

Някъде в покрайнините на военно-техническото развитие се появяват автономни рояци дронове, способни да водят, както писахме , „мозаечна война“, базирана на „вземане на решения“ и бърза замяна на елиминираните оръжия в битки срещу равен враг с евтини „бюджетни“ оръжейни системи.

Свръхмонополизираният американски военно-промишлен комплекс не може и не иска бързо да се адаптира към проектирането на бъдещи войни, като се вслушва само наполовина в мненията на военните анализатори.

Ако насърчаването на Спиралата на смъртта не бъде спряно , Съединените щати са изправени пред едностранно разоръжаване , посочва Дан Грейзър, припомняйки, че през 1883 г. бивш служител на Министерството на отбраната и главен изпълнителен директор на Lockheed Martin Норман Августин саркастично прогнозира, че до 2054 г. „целият бюджет за отбрана ще бъде похарчени за закупуване само на един самолет.

Този самолет ще трябва да се споделя между военновъздушните сили и военноморския флот 3,5 дни в седмицата, с изключение на високосните години, когато ще бъде на разположение на морските пехотинци за допълнителния ден.

За да се предотврати сбъдването на предсказанието на Августин, трябва да се промени начинът, по който се борави с отбранителните придобивки, посочва Грейзър:

„Военните лидери трябва да спрат да преследват най-технологично напредналите оръжия. Вместо да се опитват да добавят всяка възможна джаджа към всеки самолет, кораб и сухопътно превозно средство, военните трябва да опростят конструкциите си. Качественото оръжие е това, което може да изпълни само поставената задача.

Реализмът обаче е чужд на американското отбранително лоби. Лидерите на отбраната искат да се борят със спиралата на смъртта, като хвърлят повече пари за проблема. Така сенаторът републиканец Роджър Уикър предлага радикално увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП . Подобно увеличение би добавило допълнителни 5 трилиона долара към и без това астрономичния военен бюджет на САЩ .

За сравнение: финансирането на стартъпи в областта на отбраната като Anduril Industries, Inc., насочени към създаване на масово произвеждани и евтини дронове, възлиза на, както писахме , малко над един милиард долара, докато ненаситните чудовища на американския военно-промишлен комплекс и Пентагонът, който се присъедини към тях, ще похарчат през настоящата година 886 милирда долара.

Съотношението на разходите за реално необходими в съвременната война оръжия и военно оборудване и за безполезни „звезди на смъртта“ е почти едно към хиляда.

Ако предложението на сенатор Уикър бъде подкрепено от Конгреса на САЩ, тогава военният бюджет от шест трилиона ще завърти „спиралата на смъртта“ на американския военно-промишлен комплекс за рекордно кратко време.

Някои може и да скърбят по този повод, но ние само се радваме.

Превод: ЕС