/Поглед.инфо/ Те тръгнаха към руснаците с парчета бял плат в ръце: „Свои сме!“ Граничарите бяха шокирани: баща, майка и двама синове - ученици преминаха през минните полета. Бягството, предприето в нощта на Великден, е успешно. Подробности за невероятната история - в материала на Царград.

Сергей и Влада Щербакови се преместват от града в отдалечено кътче на Сумска област в Украйна преди 12 години. На територията на ландшафтния резерват строят имение „Заповеден Борт“. Етнически руснаци, те са избрали място близо до руската граница.

Но европейската интеграция на Украйна се превърна в кошмар, казва Сергей:

Сближаването на Украйна със Запада разрушава околната среда. Те изваждат чернозем, изсичат гори , разорават ливади и степи. Нивото на подземните води е спаднало и настъпва опустиняване. Еврохолдингите използват безконтролно химикали: умират пчели, птици, зайци, сърни, риби.

Семейство Шчербакови посрещнаха с радост началото на спецоперацията. Синовете бяха възпитани да уважават Русия и лъжите, изсипани в училище, нямаха ефект върху момчетата. Чакаха руснаците да дойдат в Суми.

Но битката се проточи. Властта бе прехвърлена към частите от териториалната отбрана.

У ВСУ-шниците и в териториалната отбрана вече се бяха появили приложение за смартфони „Кой си ти?“ Те ще заснемат човека с мобилен телефон, а невронните мрежи ще разкрият дали той има проруски публикации и коментари. Тогава стаите за изтезания не могат да бъдат избегнати. Имахме такива публикации. През цялата 2022 г. обмисляхме план за бягство.

Киев засили мобилизацията: служителите на TЦК нахлуваха в къщите през нощта и раздадоха призовки на улицата. Сергей отиваше през блатата на работа.

Обучени като специалните части

Последната капка беше съобщението, че ако възрастните не се евакуират от зоната на бойните действия, децата им ще бъдат отведени. Така се роди решението да минат границата пеша. Душата на Сергей го боли за баща му: той дълго се възстановяваше от фрактура. След дълги семейни съвети решихме да вземем дядо по-късно.

Сергей научи синовете си как да се ориентират по терена и да издържат на по-дълги разходки без спиране. Най-големият беше на 13, малкият на 11. Трябваше да преминат границата, която е и фронтовата линия, което не е лесно дори за спецчастите.

Телефонът имаше програма, която позволява да се използва личния смартфон като JPS приемник; не изискваше интернет и SIM карта. За да попречат на кучетата да хванат следите им, те приготвили смес от тютюн и черен пипер и с нея поръсили следите си.

В раниците имало нож, компас, ножица за рязане на бодлива тел и фенерче. Отгоре бяха хвърлени дрехи и провизии. Имаше и бяла калъфка, оформена като знаме.

С образи в пазвата си

В навечерието на Великден, 14 април 2023 г., бегълците тръгват на път. В джобовете на гърдите им са текстовете на най-силните псалми, които казват, че Бог помага всяка минута на човека, който призовава името Му.

В навечерието на бягството предупредих: имаше малък шанс да се измъкнем. Наоколо има въоръжени патрули. Но всички се съгласиха да отидат. Казах на по-големия си син: ако ме убият, той ще води всички по-нататък. Знаехме маршрута наизуст.

Най-страшни бяха последните седем километра до границата. Гората става все по-рядка, земята е пълна с мини, но как да определите къде са? Изведнъж сигналът на навигатора изчезна, следвахме пътя по компаса, но тогава малкият син го загуби.

Чухме тихото бръмчене на орящ трактор откъм Русия и се насочихме към звука, четейки за себе си Господната молитва „Отче наш“.

Като в ужасна приказка, бегълците се сблъскаха с купчина огромни дървета и едва избягаха от упоритите клони. Друга пречка е ограда от бодлива тел... Прерязаха метала... Така в нощта на Великден семейството от Украйна премина руската граница.

Поели дъх, те разпънаха калъфката на възглавницата като бяло знаме и с вдигнати ръце тръгнаха към бързащия към тях отряд граничари: „Ние сме руснаци!

От Пресслужбата на Граничния отдел на ФСБ за Курска област разказа на кореспондента на Царград какво впечатление са направили бегълците:

Командирът беше изненадан: как са минали през минните полета, украински и наши? Главата на семейството каза, че няма мини, но веднага след това прогърмя взрив от местността, останала зад тях. Изглежда глиган бе попаднал на мина.

Бегълците са настанени в хотел и нахранени. Имаше разговор с офицери от ФСБ: нямаше нужда да доказват позицията си, страниците им в социалните мрежи са пълни с видеоклипове за Русия.

Шчербакови са сигурни, че Бог е бил с тях в тази ужасна нощ. Те минаха през минното поле с икони: преди да избягат, главата на семейството разпечатал образите на иконите и сложил всяка в пазвата си.

Преживял разпити и обиски

От СБУ и граничната охрана дотичаха да „видят“ бащата на Сергей сутринта след бягството на семейството му. Възрастният мъж оцеля след няколко разпита и обиск. Той на всички въпроси отговарял: Бях изоставен.

Тайно приятелите ми дадоха на баща ми смартфон и SIM карта: имахме връзка. Търсихме начини да спасим татко. Имаше само един шанс – през Европа.

През юни баща ми вече можеше да ходи с бастун. Стигна до Киев, взе международен паспорт и прекоси Полша, Литва и Естония с автобус с бежанци. Украинските граничари не се докопват до дъно при престарелите бежанци. Четири дни на път - и здравей, Русия!

През септември 2023 г. Шчербакови получават гражданство и напускат Курск, който ги е приютил. Пътувахме с влак почти през цялата страна. Те живеят в Красноярския край, в село на ръба на тайгата. Децата ходеха на училище, възрастните работеха. Научихме се да издържаме на люти студове под минус 40 градуса. Тайгата е като храм и училище за тях: всяко пътуване те научават нещо ново.

С Божията помощ се измъкнахме от капана на киевския режим. И ако е волята на Всевишния, ще възстановим имението „Запазен Бор”, защото не можем да си представим живота без единство с природата.

В разговор с Царград Влада Щербакова каза, че родителите й са останали в Украйна и не е имало възможност да изведе възрастните хора. Всички молитви на семейството са за победата на Русия.

Казват, че чуждата земя не може да замени Родината. В историите с украинци, които избират нашата страна за свое място на пребиваване, е точно обратното. Голямото семейство Онишченко от Харков, жителите на Одеса Вадим Сава и Николай Г. и Валерия Браца, жителка на Западна Украйна, преживяха трудностите и тормоза на киевските власти.

Техните истории са достатъчни за документален филм. В който определено ще има ярка глава - за новия етап от живота им в Русия.

Превод: ЕС