/Поглед.инфо/ Турците казват, че могат сами да „победят ИД”. Тоест, да направят това, което не успяха в продължение на няколко години, дори с участието на авиацията на САЩ и РФ.

„Ръководителят на турското Министерство на външните работи Мевлют Чавушоглу заяви, че Турция е способна да разбие сама терористичната групировка „Ислямска държава“.

И, противно на очакванията, няма да се надсмивам над турците. А ще кажа, че наистина те са тези, които могат да спрат ИД. Принципът тук е прост – аз ти помагах, аз ще те убия.

Не, идеята не принадлежи на турците, а формирането на ИД е пряко свързано с Ирак и американското нахлуване, корените на проблема отиват там. Но турците в тази ситуация не се объркаха, а активно използваха онова, което им попадна в ръцете - радикалите, които правеха шум в Сирия, воюваха с кюрдите, им позволиха да печелят пари за транспортиране на нелегално получените ресурси.

Помните ли снимките на Министерството на отбраната за контрабандата на нефт от силите „ИД“ през границата с Турция? Тези снимки никога не са губили своята актуалност. И не само защото Анкара навлезе в Идлиб и толкова „активно” помогна в Алепо, и продължи такава агресивна политика срещу кюрдите и дори американците. Не само, защото Ердоган е бил толкова самоуверен през всичките тези години - всъщност, през цялото това време Анкара е била на практика самоуверена, защото никоя от страните в конфликта съществено не се е противопоставяла на турците. Само Асад говори плахо за незаконността на военното им присъствие, но след споразуменията за демилитаризацията под контрола на, включително и турците, дори Асад не можеше да възрази шумно.

Сега, пред Ердоган като цяло, всички врати са отворени: като предостави местни компенсации на „идиловци“, може да разчисти всичко около кюрдите, притискайки старите си врагове, които повече не са подпомогнати от станалите отново приятели американците (тази седмица, между другото, трябва да се състои среща на високопоставени военни от САЩ и Турция), след това да заеме приятните за сърцето сирийски земи и (кой ще отиде да воюва срещу Турция?), вече официално да тръгне по пътя на транспортирането и да се окаже от всички страни в печеливша позиция.

Колкото и да е жалко, трудно е да си представим предлог, под който Анкара доброволно ще предаде сирийския север на Асад. И отново добрите отношения със САЩ няма да позволят да се направи нищо, което да допринесе за повишаване на рейтинга на действащия президент на Сирия.

Интересен е само един момент – какво ще подарят турците на американците в отговор на такъв кралски жест. Само влиянието върху тройката Русия-Иран-Турция по сирийския въпрос няма да бъде достатъчно и дори най-добрите договори за оръжие изглеждат някак не достатъчно убедително.

Превод: М.Желязкова