/Поглед.инфо/ “Политическите игри са противоположни на играта на сляпа баба: виждат ясно само няколко, а всички останали са със завързани очи.“
П. Буаст

Рузвелт, Чърчил и “специалното отношение“

Името ФДР (Франк Делано Рузвелт) е основно свързано с Големите трима: Рузвелт, Чърчил и Сталин в Ялта, Крим, февруари 1945 г., трасиращи следвоенния световен ред. Но тази ретроспекция, макар и вярна, не изчерпва огромния принос на ФДР. В действителност Рузвелт спасява Америка, като преодолява най-тежката и най-дългата (1929-1939) депресия, преживявана някога в индустриалния свят. Разрухата в икономически и социален план, без преувеличение, е съпоставима с гражданската война 1861-1865. Но тук има един фундаментален идеологически проблем що се отнася до екстра териториалните измерения на “Новият План“, тоест създаването на един съвършено нов световен ред, Не бива да се подценява фактът, че Рузвелт като последовател на етатиската традиция на Хамилтън прибягва до всички средства на държавно ориентираната политика, гарантираща сигурността и общото благополучие на средната класа. В своята благодарствена реч Рузвелт обръща внимание на проблемите на депресията, атакувайки излезлите извън контрол спекуланти от Уолстрийт, наричайки ги “икономическите роялисти“, “привилегированите принцове на нови икономически династии, които се стремят към контрол над самото правителство“.

Проф. Ивайло Груев* Преподавател по политология в Университета в Отава,Канада

От гледна точка на съвременната епоха Рузвелт постига немислимото, което години по-късно, дори и след катастрофалната икономическа криза от 2008 година, президентът Обама обеща, но не посмя да направи, а именно - да спечели битката срещу “чейнджиите“ или така наречените днес “банкстери на Уолстрийт“.

Нима епичната Сизифова битка между финансовия и промишления капитал днес е по-разнородна? Кардиналният въпрос е дали Тръмп ще успее да повтори победата над крупните финансови центрове: Лондонското Сити, Уолстрийт, и разбира се, Федералния Резерв, независимо, че паралелите между стила на Тръмп и Рузвелт са повече от поразителни? Също както при Тръмп, който в първите часове след встъпването си в длъжност подписа повече от 100 постановления, основната част от законодателството на Рузвелт е прието през първите три месеца от неговото президентстване. За кратко време Рузвелт създава нови агенции като WorksProgressAdministration (WPA) и CivilConservationCorps (CCC) , които ще предоставят спешна и краткосрочна правителствена помощ и ще предоставят временни работни места на милиони безработни американци.

Мащабите са повече от внушителни: само агенцията WPA създава работна заетост на 8,5 милиона души. За кратко време са построени над 1 милион км. магистрали и щатски пътища (?!), както и 125 000 нови обществени сгради, 75 000 моста и над 8 000 парка.

Рузвелт изиграва ролята на “месия“, спасявайки Америка в буквалния смисъл от гладна смърт. И естествено, за това е обвиняван в идеализъм и социализъм.

Нима Тръмп не обещава същото…?

Що се отнася до паралелите, тук се сблъскваме с един изключително значим момент, засега нямаме категоричен отговор, макар да са налице достатъчно видими индикации. И двамата - и Рузвелт и Тръмп, са в най-широкия смисъл на думата военновременни президенти. Това, което занимава съзнанието на Рузвелт, е как да поддържа мобилизацията за войната. Следната справка е особено показателна:

За по-малко от две години (!) са произведени 50 000 самолета, като Рузвелт изисква военното производство да бъде увеличено до 60 000. Произведени са също 45 000 танка и търговски кораби с 6 милиона тона вместимост

Рузвелт е на мнение че този промишлен капацитет трябва да бъде инвестиран в политика за мир чрез взаимно развитие между бившите воюващи страни. Нещо повече, той е поддръжник на мащабна световна инвестиционна политика с цел постигане на ускорено развитие на развиващите се страни, забележете - “освободени от колониално управление“, с нескрит намек към неговия военен съюзник Великобритания..

По време на подписването през август 1941 г., на кораба “Принц Уелс“ на Атлантическата Харта - най-основния програмен документ на анти-хитлеристката коалиция , Рузвелт казва в прав текст на Чърчил какво мисли за бъдещето на Британската империя: "Не мога да повярвам, че можем да водим война срещу фашисткото робство и в същото време да не работим за освобождаването на хората по целия свят от изостаналата колониална политика."

Това не е първият сблъсък между Рузвелт и Чърчил. Както пише синът на Рузвелт (Елиът Рузвелт), който присъства на тези съдбоносни за света разговори, ръкавицата е хвърлена и от този момент динамиката на “специалното отношение“ поема по своя неизбежен исторически ход.

Цитат:

-„Британските търговски договорености“, започна той [Чърчил] тежко, „са...“ и тук се намеси баща ми.

- „Да. Тези търговски споразумения на Империята са пример за това. Именно заради тях хората от Индия и Африка и от целият колониален Близък и Далечен Изток все още са толкова изостанали, колкото са."

Вратът на Чърчил почервеня и той се приведе напред:

- „Г-н президент, Англия не възнамерява нито за момент да загуби предпочитаната си позиция сред британските владения. Търговията, която направи Англия велика, ще продължи и при тези условия, предписани от английските министри.“

- Виждаш ли — каза бавно баща ми — тук някъде вероятно ще има разногласия между теб, Уинстън, и мен. Аз съм твърдо убеден, че ако искаме да постигнем стабилен мир, той трябва да включва развитието на изостанали страни. Изостанали народи. Как може да се направи това? Очевидно не може да се направи с методите на осемнадесети век. —"

- Кой говори за методи от осемнадесети век? (Чърчил)

- Който и да е от вашите министри, който препоръчва политика, която отнема суровини от колониална страна, на която не връща нищо на хората. Методите на двадесети век включват въвеждане на индустрии в тези колонии. Методите на двадесети век включват увеличаване на богатството на хората, на стандарта на живот, като ги образовате, като им осигурите канализация - като се уверите, че получават възвръщаемост от изнесеното богатство на тяхната общност...“

Да не забравяме историческия контекст – това е в началото на Втората Световна война, която ще реши бъдещето на световния ред. Възможностите са основно две: глобален ред, основаващ се на досегашната колониална традиция на финансовия капитал (екстракт или по-точното грабеж на суровини), или редът на промишления капитал в стилистиката на ”NewDeal” (изграждането на инфраструктура, полезна за държавата), но този път, в глобален мащаб. Да не пропуснем факта, че най-важната институция – гарантът за следвоенния световен мир ООН, е също дело на Рузвелт. По-точно на неговата изключителна съпруга Елеонор Рузвелт, чийто принос е от фундаментално значение, залегнал в двата основополагащи документа -Универсалната деклариращия за човешки права и Хартата на OOН. Публичен факт е, че Рузвел е отвратен както от британския колониализъм, така и от патологичната русофобия на Чърчил (Дни след приключването на войната Чърчил неуспешно агитира Вашингтон да нападне Съветския съюз. Планът “Operation Unthinkable“, Операция Немислима, изисква масирано съюзническо нападение на 1 юли 1945 г. от британски, американски, полски и (не е грешка!) германски сили срещу Червената армия. Няколко години по-късно той настоява да бъде използвано ядрено оръжие срещу СССР, включително срещу големите градове Москва и Ленинград).

По този повод Хенри Кисинджър споделя два публично известни факта: Рузвелт сключва военния съюз с Великобритания само с една цел: поражението на фашизма и нацизма.

И също - Рузвелт е бил напълно решен за разрушаването на Британската империя.

Нещо което следващият президент два години след приключването на войната ще побърза да направи.

Доктрината Труман: Pax Britannica е мъртва! Да живее Pax Americana!

През 1947 г. 33-ият президент на Съединените щати Хари Труман изнася реч на живо пред Конгреса на Съединените щати и обявява внезапната, неочаквана кончина на Британската империя. Това 3-минутно послание се оказва най-важната реч, определяща геополитическата траектория на 20-ти век. Труман излага три основни пункта:

1)“Великобритания се оказва под необходимостта да намали или ликвидира ангажиментите си в няколко части на света, включително Гърция. В този момент САЩ са единствената страна, способна да предостави финансова помощ;

2) Няма друга държава, към която демократична Гърция (а и светът) може да се обърне;

3) Свободните народи по света очакват от нас подкрепа в запазването на техните свободи. Ако се поколебаем в нашето лидерство, можем да застрашим мира на света - и със сигурност ще застрашим благосъстоянието на нашата собствена нация".

От този момент нататък външната политика на САЩ е трансформирана радикално. Какво се опитваше да предаде Труман, използвайки този дипломатичен, но недвусмислено втвърден тон? Във френския кралски придворен дом тези думи обикновено звучат по следния начин: Le Roi est mort! Vive le Roi! Речта на Труман съдържа едно единствено послание: Pax Britannica е мъртвa! Да живее Pax Americana!

Така най-верният съюзник на Великобритания забива последния пирон в ковчега на фалиралата още по времето на Англо-Бурската война (1899-1902) Британска империя. Нищо не успява да склони Вашингтон - нито дипломатическите демарши с Атлантическата Харта, нито преговорите в Ялта, с Големите трима, нито прословутата реч във Фултън, Мисури, институционализираща разделението на света на Изток и Запад (нещо, което както самият Чърчил споделя в мемоарите си, той лично е предложил на Сталин, т.н. “ThePercentageAgreement” - процентовото съглашение). От този момент американската световна хегемония е неоспорим факт. Но също и желанието за реванш на детронирания хегемон.

Второто пришествие на Тръмп

Както споменах, проблемите, които днес трябва да решава Тръмп, не датират от вчера. Това, което наблюдаваме в момента, е в резултат на процесите, започнали непосредствено след Втората световна война, както и на десетилетията след войната. Особено това, че с идването си президентът Линдън Джонсън започва десетгодишната “СВО“ (Специална Военна Операция) на базата на фалшив претекст за самоотбрана (?!) от въоръжените сили на Северен Виетнам. Тази СВО слага край на Американската мечта и предизвиква нещо далеч по-значимо - смъртта на Бретън Удската финансова система, гарантираща златното покритие на световната валута, US долара. От този момент нататък печатането на (петро) долари е безпрецедентно. И така стигаме до сегашната година, когато

САЩ са напечатали 40% от всички съществуващи долари само …през последните 12 месеца.

Не се ли приближават САЩ с необяснимо безразличие до възможен Ваймарски сценарий, което би сложило край на американската хегемони и вероятно и на самата американска държава, имайки предвид колосалните различия между самите щати? За този развой на събитията имат заслуга не само “вълците на Уолстрийт“, но, естествено и политическият елит. Визията на Рузвелт, да се зцачита националният суверенитет и да се поддържа социалната справедливост за всички хора, бе напълно отречена в името на “глобализацията“. Така англо-американската кабала, основана на изсмукването на природни, финансови и всякакви ресурси, доведе до настоящото незавидно състояние на световната икономика и на това, което наричаме глобален ред, разкъсван днес от непрекъснати конфликти…

Наистина ли Универсалната Декларацията за Човешките Права и Хартата на ООН безвъзвратно са загубили своя смисъл и съдържание? Както обикновено, Хегел е прав, изричайки: “Единственото нещо, което научаваме от историята е, че не научаваме нищо от историята“. И днес се връщаме към познатия исторически кръстопът – финансовия или промишления капитал, като този път в главната роля е противоречивата фигура на президента Доналд Тръмп, който парадоксално успява да съчетае в едно двамата президенти Рузвелт. От една страна имперските импулси на 26-ия президент Теодор Рузвелт (архитекта за построяването на Панамския канал), а от друга - идеализма и етатизма на 32-ия президент Франк Делано Рузвелт. По своите мащаби наследството, натрупано преди Тръмп, е повече от внушително. Държавата е пред банкрут. Глобализацията (или по-точното определение “рецептата за ускорено икономическо самоубийство”) приватизира, тоест унищожава реалната икономика, която не може да бъде спасена, и я замества единствено с финансови услуги. Следвайки примера на Великобритания, САЩ преминаха Рубикона на де-индустриализацията и днес и работните места, и инвестициите са вече в чужбина – основно в Китай. Собствениците на големите транснационални компании лишиха своите работници от прехрана и така успяха да създадат от Първия свят - Трети. Примерите, уви, са безкрайни, но само един е достатъчен - казусът с най-богатия до 1975 г. град в САЩ, Детройт, който банкрутира през 2011 г., и който без всякакво преувеличение прилича на град след Апокалипсиса. Тези процеси са до болка познати и в България - мои колеги, посетили страната, споделиха, че разрухата в провинцията изглежда съпоставима с разрушенията след война.

Малко отклонение. Разбира се, както в САЩ, така и периферните страни, към които принадлежи България, нео-либералната пропаганда, идваща от това, което на времето се наричаше медии, не се свениха да опаковат глобализацията в съвършено друга картина.

Днес “имиджът“ на новия свят “без граници“, принадлежащ на новия волен “гражданин на света“, се представа като усмихнат, леко гримиран младеж, яхнал електрически скутер с електронволт отзад заради климатичните изменения.

Разбира се по телевизията няма да видите дългия повече от хиляда километра ”RustBelt” (ръждив пояс) от Илинойс до Уисконсин, заради опасността да изпитате угнетяващото чувство, че сте във филма “MadMax “ (Лудият Макс). Как е възможно в най-богатата и безспорен световен хегемон страна да сме свидетели на една без преувеличение апокалиптична разруха.

Има малки градчета, в които опиатната епидемия е достигнала до такива мащаби, че всички обществени институции, включително полиция и пожарна, са престанали да функционират, защото служителите, както всички останали, в тези градове са нарко зависими.

Това е цената на ”outsourcing” - промишлеността е изнесена, работа няма, работни места също. Нима картината с българските села да е по-различна? Но това е само една част от проблема. Според известния американския социолог Джордж Ритзер, днес по-голямата част от работните места, създадени в САЩ, са нискоквалифицирани - в складове и логистика, като в Amazon. Те в най-скоро време ще бъдат заменени от роботи. Очаква се в 2050 г. 50% от работната сила в САЩ да бъде елиминирана – това е новата ера на роботизациите и AI, Изкуствения интелект. Следователно ”Rust Belt” (ръждивият пояс) ще се разраства.

Но има и друга много по-сериозна причина Тръмп да бърза.

Държавният дълг нараства с 1 трилион долара на всеки 100 дни. Това се равнява на около 10 милиарда долара на ден, или 416 милиона долара на час. За първи път в историята на САЩ маржът на държавния дълг е достигнал 1 трилион долара, което е повече от разходите на Пентагона.

Защо казвам това? Ако вярваме на един от най-влиятелните изследователи на Британската империя Ниъл Фергюсън, това е мигът, в който хегемонът фигуративно казано, но статистически вярно, валидно за всички преходни империи, получава “инфаркт“, тоест това е регистрираният час на неговата смърт. Така до голяма степен можем си обясним радикализма на хаотичността в първите дни на президента Тръмп. Ерго - няма време. Войните трябва да спрат, пазарите да се успокоят, доларът да се стабилизира. Връщане към бъдещето от времето на “NewDeal”.

Както знаем, в деня, в който дипломатите ще започнат да говорят истината, те ще излъжат всички. Що се отнася до войната в Украйна, ябълката на раздора, тя, както се оказа, не е единствено между Москва и Вашингтон, но също е и между Лондон и Вашингтон. Изглежда бившият хегемон Великобритания не е в отбора на САЩ, а играе своя, самостоятелна роля. Да вземем само два факта. Прекъсването на мирните разговори през април 2022 г. в Истанбул от бившия министър-председател, Борис Джонсън, както и последното посещение на външния министър Дейвид Лами, изискващ от Киев да продължи войната и да инициира контранастъпление, нещо което, изглежда, вече е факт. И то във време, в което двете страни Русия и САЩ водят активни преговори за прекратяване на войната. Това са достатъчни индикации за един дълбинен геополитически разрив между Вашингтон и Лондон.

Лондон желае и се надява Киев да победи, за Вашингтон победата на Русия е далеч по-приемливият сценарии.

Въпросът е защо?

Контролът над ядрените оръжия е, разбира се, основният, но не единственият фактор. Случай на победа на Киев е възможен, само ако Руската Федерация имплодира, тоест ако е налице разпад на държавността, а от там и на важни територии. Тогава макар и със закъснение, “мокрият сън“ на Бжежински ще се реализира. Но в този момент на сцената е възможно да излезе нов геополитически играч, и то въпреки волята на Вашингтон. Един нов Пан Европейки съюз от Британските острови до Урал, съизмерим по територия, с население от близо 700 милиона и нещо повече, с БНП, надхвърлящо това на САЩ.

Фантазии? Нима преди кризата от 2008 г. БНП на Европейския съюз не надвишаваше това на САЩ? Нима преди Брекзит населението на Европейския съюз не бе 500 милиона, близо два пъти по-голямо от САЩ? Нима през 2008 г. еврото не бе най-силната валута, а курсът на еврото към долара не бе $1.60? По тази логика, кой днес е основният конкурент на долара? Китай…?

Справка: в международната търговия китайският юан е едва на четвърта позиция с под 5% от всички плащания, а по дела от глобалните валутни резерви, юанът представлява само 2%. Сега да погледнем през кривото огледало на геополитиката - еврото представлява 20% от световните валутни резерви. Тоест еврото е “изконсумирало“, “изсмукало“ една четвърт от позицията на долара. За сведение на кълнящите се в евроатлантическата мантра, това е равносилно на десет пъти повече от приетата за конкурираща валута - китайския юан.

Да си припомним още един изключително показателен факт. След кризата 2008 г. Европейският съюз, чрез шефа на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, обяви на САЩ така наречената валутна “Nuclearoption”, ядрената опция – замяната на долара (абсолютното табу) с така наречените специални права на тираж (SDR), съставени от 44% долар, 34% евро и други валути. Доминик Строс-Кан не последва съдбата на неуспешно опиталите се да изместят долара Садам Хюсеин (обесен) и Муамар Кадафи (содомизиран с мачете), но за сметка на това, както и се очакваше неговата съдба претърпя катастрофа. Затова има специален термин - “politicalassassination”, политическо убийство. Той набързо бе обвинен в изнасилване (нелепото изфабрикувано обвинение, разбира се, отпадна), но му се наложи да бъде хвърлен за известно време в затвор. Естествено, тази опция бе мигновено забравена, но Уолстрийт и американският елит, направиха един много важен извод.

Дошло е времето Европейският съюз, по думите на Клаус Шваб, да бъде “занулен“. Та да се запитаме, кой в случая е конкурентът/опонентът/врагът? Китай, Русия или Европейският съюз? В този смисъл взривяването на “Северен поток“ не става ли още по-разбираемо…?

Но да се върнем към предизвикателствата пред новия 47-ми президент на САЩ. САЩ последваха примера на Беликобритания, позволила на Ситито - частен субект със специална юрисдикция в Лондон, да поеме централната икономическа “цигулка“. В САЩ ситуацията е същата: частният Федерален резерв, ивсъщност друг град-държава – . Уолстрийт, без съмнение са незаобиколимите политически играчи. На кого ще принадлежи бъдещата властова победа - на държавата или на финансовите конгломерати? Това е най-важният, екзистенциален въпрос пред Тръмп. Както и се предполага, това не притеснява особено “господарите на парите“, нито ги стряска перспективата, че след кратко време САЩ ще изглеждат като едно още по-голямо и още по-бедно Мексико. Белите американци ще бъдат малцинство, ще има задължително два езика, за сведение в много Южни щати това отдавна вече е факт. Що се отнася до очаквания социален колапс, “господарите на парите“ не би трябвало да имат особени притеснения, те и сега имат своите частни самолети, блиндирани лимузини, придвижват с телохранители, и живеят в затворени комплекси с 24/7 въоръжена охрана. Но извън комплексите животът ще бъде друг. Възможно ли е като Рузвелт. Тръмп да “обуздае“ тези процеси и да бъде новият “Месия“ на Америка? Разбира се, ако той остане жив, неговият 4-годишен мандат може и да ги позабави, но едва ли ще преустанови полета им.