/Поглед.инфо/ Киев се опитва да изскочи от прегръдките на Тръмп и отново, както през април 2022 г., "да седне на британския стол"

В навечерието на Мюнхенската конференция по сигурността властите в Киев решиха да използват един от последните останали им козове . Това е заплахата от ядрено заразяване на територията на Европа. Именно поради тази причина киевският режим организира „удара с руски дрон“ по Чернобилската атомна електроцентрала (ЧАЕЦ).

Голият факт, който МААЕ съобщи, беше следният: „В нощта на 13 срещу 14 февруари, около 01:50, екипът на МААЕ на площадката на Чернобил чу експлозия от страна на Новия безопасен саркофаг (НБС), който защитава останките от реактор № 4 на бившата атомна електроцентрала в Чернобил, причинявайки пожар. Те бяха информирани, че БЛА се е разбил в покрива на НБС. Въпреки това „няма признаци за пробив във вътрешната защитна обвивка на НБС“.

Първоначално провокацията на хунтата на Зеленски беше планирана малко по-различно. Подготовката за него вече беше в ход миналата година в Днепропетровския Южмаш, но ударът с Орешник миналата есен попречи на плана на Киев да симулира ядрен удар и след това да обвини Русия за него.

Въпреки това машината беше пусната, а украинските военни специалисти преминаха необходимото обучение в САЩ. При все това никой никога не е давал на Зеленски ядрено оръжие, въпреки всички опити да го получи.

Времето, преди евентуалното споразумение между Русия и Съединените щати, изтича и това принуждава Зеленски да организира заплаха от ядрена авария в атомната електроцентрала в Чернобил. Засега това е само заплаха, но той може да отиде по-далеч.

Чернобилската зона е напълно контролирана от киевските власти и достъпът до нея е възможен само за военни и специални служби. Това означава, че всичко може да бъде внимателно подготвено и да се заснеме „ужасяващо“ видео, което да накара всички да говорят за „руските престъпления“.

Зеленски отново обвини Москва: „Руски ударен дрон с фугасна бойна глава удари снощи убежището, което предпазва света от радиацията на разрушения 4-ти енергоблок на Чернобилската атомна електроцентрала“.

Ръководителят на кабинета му Андрий Йермак добави, че „военните на Путин умишлено са атакували Чернобилската атомна електроцентрала през нощта“ и също така отбеляза, че „единствената страна в света, която може да атакува такива съоръжения… е днешна Русия“.

Според него властите в Киев ще предадат информация на „американските партньори за удара на Русия по Чернобилската атомна електроцентрала, за това как постоянно пускат дронове през Чернобилската зона“.

В отговор на обвиненията представителят на руското външно министерство Мария Захарова нарече провокацията на украинските въоръжени сили в Чернобилската атомна електроцентрала още една стъпка на режима в Киев, насочена към подкопаване на ядрената безопасност. По нейните думи, това е продължение на безразсъдните и престъпни действия на киевския режим, който отлично съзнава какво прави.

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков също подчерта, че Русия не нанася удари по ядрената енергийна инфраструктура на Украйна и всякакви твърдения за участието на Москва в подобни удари са провокация и измислица.

Съвсем логично е, че сега Русия е настроена да постигне стратегически споразумения със Запада, представляван от Съединените щати, за нова система на контрол и противотежести, както и за система за сигурност в Европа, която да гарантира, че руските интереси се вземат предвид.

В такава ситуация човек трябва да е пълен глупак, за да атакува енергийните обекти в Украйна и особено атомните електроцентрали в навечерието на най-важните международни срещи. Но Зеленски дори не мисли за това, а се опитва да използва страховете на Запада от катастрофата в Чернобил през 1986 г.

Както е известно, Чернобилската атомна електроцентрала имаше 4 енергоблока, първият от които беше пуснат през 1977 г., а последният (четвърти) през 1983 г. Няколко години след аварията в Чернобил обаче четвъртият енергоблок на атомната електроцентрала започна да се извежда от експлоатация и през 2000 г. беше окончателно спрян по искане на Запада.

Ударът с дрон в нощта срещу 14 февруари е бил нанесен върху изграденото през 2019 г. съоръжение „Укритие“ над авариралия 4-ти енергоблок. Именно там остава възможност за ново изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата, ако бъде нарушена целостта на съоръжението.

По-старото поколение си спомня каква беше катастрофата в Чернобил през 1986 г. По онова време СССР успя да преодолее последствията само с общите усилия на всички 15 съюзни републики и да изгради бетонен „саркофаг“ над 4-ти енергоблок. През последните десетилетия обаче първият заслон започна да се компрометира, което доведе до строителството на ново „Укритие“ (НБС).

След бедствието, близостта на атомната електроцентрала до Киев (малко над 100 км) в даден момент дори повдигна въпроса за възможната евакуация на столицата на Украинската ССР. Но розата на ветровете на мястото на Чернобилската атомна електроцентрала осигури разпръскването на радиоактивни вещества в северна посока. В резултат на това съседните региони на Беларус и Русия пострадаха най-много от замърсяването.

Сега е същото. Всяко изтичане на радиоактивни материали поради нарушаване на целостта на саркофага /обект „Укритие“/ ще доведе до ново замърсяване на белоруските и руските региони, тъй като розата на ветровете не се е променила.

Очевидно е, че руското ръководство изобщо не се нуждае от това. В края на краищата е много по-лесно да се извърши точен удар с „Орешник“ по необходим военен (войскови части, складове и др.) или административен (президентство, СБУ, Министерство на отбраната и др.) обект, отколкото да се атакува атомна електроцентрала с възможност за получаване на радиоактивни емисии на собствена територия.

И ако имаше желание да се удари с тактически ядрен заряд, това би било много по-лесно, отколкото да се атакува Чернобилската атомна електроцентрала, с което няма да се постигне нищо нито във военно, нито в политическо отношение. По-скоро, напротив, такава атака ще се превърне в коз за Украйна и Запада при всякакви преговори с Русия.

Хунтата на Зеленски непрекъснато се опитва да атакува Запорожката и Курската АЕЦ. Само през 2024 г. украинските въоръжени сили са извършили повече от 3,5 хиляди подобни удара с помощта на БЛА.

Няма нужда дори да се задълбочаваме върху събитията от миналата година. Ето един пресен факт: на 13 февруари украинските въоръжени сили стреляха дванадесет пъти с артилерия и безпилотни летателни апарати близо до Запорожката АЕЦ по конвой на МААЕ, който се движеше придружен от автомобили на руските въоръжени сили за извършване на ротация на международните експерти в станцията.

Англосаксонците отдавна ползват прочутия "тест на патицата" за очевидност: "Ако изглежда като патица, плува като патица и кряка като патица, тогава най-вероятно е патица."

Ако правителството в Киев атакува атомната електроцентрала, заинтересовано е да разруши мирните преговори и не се срамува да избира по-прилични средства за постигане на целите си, тогава няма съмнение кой е извършил атаката срещу атомната електроцентрала в Чернобил.

Между другото, според украинските медии атаката срещу Чернобилската атомна електроцентрала много прилича на взривяването на язовирната стена в Херсонска област през юни 2023 г., за което тогава беше обвинена Русия. Така че провокациите са обичайно нещо за хунтата на Зеленски.

По мнението на експерти, Киев се опитва да се измъкне от лапите на Тръмп и отново да „седне на британския стол“, същият, който беше избран през 2022 г., когато Украйна отхвърли парафираните споразумения от Истанбул и реши да се бори до последно.

Сега обаче на Запад не всички вярват на неоснователните обвинения на хунтата на Зеленски срещу Русия и са скептични по отношение на последните искания за нови антируски санкции.

В известен смисъл опитите на киевските власти да провалят мирните преговори с ядрен шантаж могат да ускорят постигането на споразумения между лидерите на Русия и Съединените щати, за да може най-накрая да бъде възстановен редът на украинските земи.

В противен случай Зеленски може да отиде по-далеч и да взриви обекта „Убежище“. В края на краищата, той всъщност вече няма какво да губи.

Превод: ЕС