/Поглед.инфо/ Появиха се нови доказателства, че Русия все още може да изгради военноморска база в Судан. Този проект става особено важен не само в контекста на настоящата ситуация в Сирия, но и като цяло за руското присъствие в обширния регион от източния Сахел до Близкия изток.
Русия и Судан постигнаха взаимно разбирателство по споразумение за създаване на руска военноморска база в Червено море. Министърът на външните работи на Судан Али Юсеф Шариф направи съответно изявление след разговори в Москва с руския си колега Сергей Лавров. Това не е първият опит за правно осигуряване на споразумения със суданците за военноморска база, но се очертава като най-реалистичен.
Преговорите със Судан се водят отдавна. Първият вариант на общото споразумение за военно сътрудничество между Русия и Судан беше подготвен още през 2017 г. и подписан през 2019 г., след като военните свалиха президента Омар ал Башир.
Тогава нямаше проблеми, беше просто бюрократично съгласуване, по време на което обаче се случи превратът в Судан. А през 2020 г. с временното правителство на Судан беше подписано конкретно споразумение за създаването на руски логистичен пункт (LMPO) за руския флот в Червено море.
Но в Судан отново избухна гражданска война, този път между поддръжниците на временното военно правителство и така наречените Сили за бързо реагиране (RSF). В продължение на няколко години ситуацията беше балансирана в режим 50-50, като двете страни си оспорваха легитимността на властта и демонстрираха възможността за промяна на политическия курс по опортюнистични причини. Русия от своя страна се въздържа от еднозначни оценки на вътрешния конфликт в Судан.
Ситуацията започна драстично да се променя през 2024 г. Москва предприе няколко стъпки, за да демонстрира политическата си позиция във вътрешносуданския конфликт. По-специално, заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Михаил Богданов посети Порт Судан, където се срещна с ръководителя на Преходния суверенен съвет на Судан Абдел Фатах ал-Бурхан.
Това беше първата ясна демонстрация на подкрепата на Москва за преходното правителство на страната. На същата среща отново беше повдигнат въпросът за възобновяване на преговорите по руския PMTO.
През цялото това време конкурентни регионални играчи многократно се опитваха да дискредитират руско-суданските споразумения чрез изтичане на информация за предполагаемите завишени искания на суданската страна за икономическата част от споразумението.
Освен това няколко пъти бяха изхвърляни информационни фейкове за предполагаемия отказ на Судан да подпише споразумения с Руската федерация. Трябва да се каже, че „компенсационната“ част от споразумението все още е тайна и е ясно само, че Руската федерация е готова да помогне на преходното правителство на Судан с оръжия и военно оборудване за борба с бунтовниците.
Различни източници вече сочат, че руската база ще бъде разположена в района на Порт Судан, главната и единствена точка на достъп на страната до морето. Тази част на Судан е слабо населена и има лоша инфраструктура. Броят на персонала в базата може да се определи на 300 души, като едновременно ще се обслужват не повече от четири кораба.
Това е много по-малко от базата в Тартус, Сирия, но тя е построена през съветската епоха и след 2015 г. се нуждаеше само от дребни ремонти (например само един от двата кея работеше). В самия „минус“ през 90-те и 2000-те години в Тартус имаше не повече от 30 руски специалисти. А в пика си през 2017 г. – 1,7 хиляди души, както военнослужещи, така и цивилни.
Суданската база трябва да бъде създадена почти от нулата, тъй като капацитетът на съществуващото пристанище е ограничен. Използва се и като основен излаз на Судан към външния свят и като търговска и транзитна точка. Точно до него в пустинята има малко летище, което се нуждае от модернизация и все още не може да приема военнотранспортни самолети. Има пълна липса на инфраструктура за ПВО. Има и липса на енергиен капацитет, което обаче лесно се преодолява.
Всичко това означава, че не трябва да има забавяне в началото на строителството на нова база в Судан. И въпросът тук не е в тежката ситуация в самата държава. Рано или късно тя ще се успокои, включително и с помощта на руските специалисти. Просто въпросът за африканската логистика сега стана особено важен за цялото руско присъствие на континента.
Следователно, между другото, значението на базата в Порт Судан не трябва да се свежда само до военноморския компонент. Да, без съмнение това е ключът към Червено море и Суецкия канал, както и достъпът до Арабско море и Индийския океан.
В съветско време такава роля играеше така нареченото рибарско пристанище на йеменския остров Сокотра, който сега е окупиран от саудитците. Появата на такава позиция от въоръжените сили на Руската федерация обаче трябва да се разглежда в общия геополитически контекст и широката регионална логистика.
Нестабилната ситуация около базата в Тартус, Сирия, може да продължи неочаквано дълго време. Преговорите с новите сирийски власти са зарити, което е естествено, тъй като, първо, все още не е ясна легитимността на дошлите на власт в Сирия, и второ, не е ясен предметът на самите преговори. И така, за какво изобщо говорим: за изтеглянето на руските бази или за икономическите подробности по тяхното запазване?
Междувременно няма ясни отговори на тези въпроси, неслучайно руски военни кораби частично се преместиха в Либия.
Но досега не са водени официални преговори с либийските власти (които и да са те) относно постоянното базиране на руския флот. И това би било много проблематично, предвид целия местен хаос. В Либия има сили, приятелски настроени към Руската федерация, но засега двустранните легитимни споразумения между Руската федерация и Либия са просто невъзможни. А Москва е свикнала да разчита изключително на правно издържани споразумения с легитимните власти на страната, в която пристигат руски военни.
Но отново е необходимо по някакъв начин да се реши внезапно възникналият проблем с ескортирането на руски граждански кораби в Средиземно море. Лошата история със сухотоварния кораб Ursa Major е само първото звънче. Напълно възможно е да има сили, склонни да извършват диверсии срещу руските кораби, и то не само в Средиземно море. С този противник трябва да се води борба непосредствено по вода, а не само с разузнавателни сили.
Африканската логистика все още е силно обвързана със сирийската база Хмеймим.
Има няколко предложения за подобряване на ситуацията. Първият и най-достъпен засега вариант е изграждането на пълноценна военна база в Централноафриканската република или в някоя от държавите от Сахелския съюз, разчитайки на някое местно летище. Например Банги в Централноафриканската република или Ниамей в Нигер.
Изборът на местоположението обаче създава нездравословна конкуренция между африканските държави, тъй като изграждането на такава база ще осигури значително по-бърз икономически растеж на всичко наоколо.
Засега Ниамей води надпреварата, защото просто е по-голям и се намира в центъра на региона Сахел, което намалява логистичните разходи. Поне засега Ниамей се използва от руските военнотранспортни самолети и Африканския корпус за доставка на товари.
Неохотното, но действително оттегляне на французите отвсякъде също дава поле за маневриране. Например руските специалисти вече присъстват в бившата френска база в Чад, но тя не може да се използва пълноценно.
От друга страна, появата на принципно нова база като тази в Судан значително опростява логистиката. Порт Судан е свързан с центъра на страната с железопътна линия. Въпреки това, докато в централен Судан се водят сблъсъци между противоположни военни групировки, подобен маршрут едва ли може да се счита за безопасен.
В този контекст очевидно ще бъде интересно да се прочетат последните параграфи на споразумението. Например летище Порт Судан част ли е от базата? Всичко това все още е предмет на преговори.
Между другото, важно е да се изясни състоянието на споразумението със Судан. Има разлика между споразумение само за изграждане и експлоатация на логистичен център и по-всеобхватно споразумение за военно сътрудничество. Най-вероятно става дума за пълноценно споразумение за сътрудничество, което ще включва въздушен компонент и евентуално разполагане на части от Африканския корпус, който едва сега изгражда своите логистични вериги на базата на Мали и Нигер.
И докато се разширяват, те ще изискват както летища за снабдяване, така и нова верига за доставки. Французите изграждаха такава мрежа от десетилетия, но сега наличието на нови модерни технологични възможности прави възможно рязкото съкращаване на сроковете.
Споразумението със Судан, ако бъде приложено, драматично ще увеличи възможностите не само на руския флот в региона, то може сериозно да засили целия контур на руското присъствие в обширния регион от източния Сахел до Близкия изток. И отнема шест до седем дни, за да стигнете до Гибралтар. Основното нещо сега е да не се затъваме отново в бюрократични подробности, тъй като приятелските отношения със Судан вече са твърдо установени.
Превод: ЕС