/Поглед.инфо/ САЩ искат събитията около Украйна да се развиват бързо. Реакцията на висшите служители на ЕС на случващото се е шок и трепет. Европейците са учудени от начина, по който САЩ са се отнесли с тях и, по сравнението на германския президент, приличат на "стадо елени, изведнъж попаднали под мощните фарове на кола". Дали осъзнават грешката си не е важно, защото така или иначе при всички случаи ще си платят.
Преди около половин век американският психолог Елизабет Кюблер-Рос въведе концепцията за петте стадия на приемане на смъртта при терминално болни пациенти: отричане, гняв, пазарене, депресия и примирение. Тази „петица“ се превърна в крилата фраза, която сега е известна много по-широко дори от името на Кюблер - Рос. Дори фактът, че говорим за смъртта, е забравен: сега, в тези пет стадия, се описва всяко примирение с всичко неизбежно и неприятно.
По инициатива на президента на САЩ Доналд Тръмп ръководството на Европейския съюз успя да премине през трите стадия на приемане на неизбежното само за едно денонощие. Сега са на четвъртия стадий – депресирани са.
„Украйна е прецакана. Европа, между другото, също." Тази фраза, изречена от украински служител в коментар за The Economist, сега се цитира от много световни медии. Името на длъжностното лице остана неназовано, но той съвсем ясно формулира ситуацията и очевидно, знае как.
Също толкова красноречив беше и новият литовски премиер Гинтаутас Палуцкас, който каза, че Тръмп е нанесъл „ритник в задника“ на Европа. „Гледката е, разбира се, варварска, но вярна“, казваше Владимир Ленин по съвсем друг повод.
Украинците бяха информирани за преговорите между президентите на Русия и САЩ постфактум, но европейците изобщо не бяха информирани – те научиха за всичко от вестниците. Впоследствие същите вестници описаха изненадата на европейските елити, въпреки че американският президент прави точно това, което обеща, а Владимир Зеленски получава от него точно това, на което искаше да се натресе от толкова време.
Вестник "Взгляд" многократно прогнозира, че Европа ще бъде изключена от преговорите за Украйна. Като се има предвид крещящият непрофесионализъм, тесногръдието и арогантната упоритост и дори инатлък на неговите елити, всичко, което ще им остане, е да платят сметките, които Вашингтон ще им изпрати. Тръмп го каза ясно, а за елитите на ЕС се знае, че преди не искаха да се съпротивляват на САЩ, ала сега и не могат.
Освен това европейците се съгласиха на всичко предварително, стартирайки процеса на присъединяване на Украйна към ЕС. Друг е въпросът дали наистина са планирали да я приемат в ЕС, но в САЩ сега това се разглежда като начин да се дадат гаранции на Украйна за възстановяване.
Ако бъдат принудени да приемат тази ситуация, европейците ще теглят украинския каиш чак до разпадането на Европейския съюз, докато Тръмп планира бързо да измъкне Вашингтон от безумния украински проект дори с някаква печалба от договора за добив на полезни изкопаеми.
Европа, подобно на Украйна, само загуби в този конфликт, без да спечели нищо, и в крайна сметка дори загуби дори правото на глас. Колко успешни могат да бъдат преговорите при натрупаните противоречия (предимно между Русия и САЩ) е друг въпрос, но никой няма да защити интересите на Европа в тях. Тръмп не се нуждае от това, а Русия не се нуждае сто пъти повече.
Европа обаче е доста разнообразно пространство. А реакцията на хода на Тръмп, който внезапно зачеркна тригодишната, едва ли не „желязна“ стратегия на Запада, се оказа доста разнопосочна. Общото между тях беше, че всички, с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан, поискаха място на масата за преговори за ЕС (Орбан смята, че ЕС дори не заслужава това място).
„Мирът може да бъде постигнат само заедно. „А това означава – с Украйна и с европейците“, каза например ръководителят на германското външно министерство Аналена Бербок.
Строго погледнато, тя излъга: Бербок е една от онези, които най-агресивно се съпротивляваха на всякакви дипломатически усилия за постигане на мир, а сега просто иска всичко да остане „същото“: когато Западът дава пари на Зеленски и продължава да очаква чудото.
Учудващото е, че повече от три години, прекарани на толкова висок пост не са я накарали да се замисли поне малко от малко върху избора на политическите си тактики. Тактиката отдавна се провали, а Бербок все още не може да разбере защо.
В същото време главният дипломат на Европейския съюз Кая Калас изпадна в делириум. Тя беше гръмогласен противник на всякакви преговори и първоначално отказа изобщо да приеме реалността, внезапно навлизайки в стадия на отричане. Първото й изявление беше в духа, че „никаква сделка зад гърба ни няма да проработи“, защото „европейците трябва да я приложат“. Не беше ясно какво изобщо зависи критично от европейците, освен от Зеленски.
Вместо това кабинетът на Калас, след като се възстанови донякъде от шока, започна да въвежда в медиите парадигмата на "мръсната сделка", тоест теоретично такава, която все още би работила без Европа, но която е принципно неморална. Освен това, според Калас, „всяка бърза сделка е мръсна сделка“ и тези думи отразяват цялата предишна политика на Европейската комисия – да удължава конфликта с всички възможни и необходими средства.
Но фактът, че Калас е разгневена и обезценява инициативата на Тръмп, не означава, че това прави ситуацията за Брюксел още по-лоша. Не е ясно колко по-лошо може да стане: администрацията на САЩ и руското ръководство, макар и по различни причини, възнамеряват да действат по един и същи начин – да игнорират самото съществуване на Европейската комисия и апарата на Калас като безсмислена и неконструктивна сила и да водят бизнес, ако е необходимо, само с националните правителства на страните от ЕС.
В случая на Калас фрустрацията и силният гняв може да са свързани с факта, че тя е естонка.
Балтийските страни са убедени от десетилетия, че САЩ (а не ЕС, между другото) са главния съюзник и отправна точка и ориентир, и тогава дойде този класически удар: „ритник в задника“ (по думите на литовския премиер).
Прекият началник на Калас, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, действаше коренно различно. Като опитен апаратчик, който изяде своя дял от вътрешните си врагове през последните шест години, тя се ориентира много по-бързо от мнозина в ЕС.
Нямаше остри коментари от кабинета й, но журналистите разбраха, че Урсула вече се опитва тихомълком да установи контакт с Тръмп чрез неговото обкръжение, като поверява тази мисия на ръководителя на кабинета си Бьорн Зайберт. Той вече е провел редица срещи с членове на администрацията на президента на САЩ, но за резултатите от тях не се знае нищо.
Мисията на Зайберт ще бъде изключително трудна поради факта, че Украйна не е единственото остро противоречие с екипа на Тръмп и дори не е главното. Главното е да го разубедят от намерението му да започне тарифна война с ЕС или поне да я отложи за някое време.
Но Боливар, знае се със сигурност, няма да може да носи двама: поставянето на условия за Украйна за Тръмп сега означава да го подтикнете да изпълни заплахите си за митата и тарифите дори по-бързо, отколкото той е планирал.
Повечето други политици от ЕС преминаха направо към стадия на пазарлъка, изисквайки САЩ, ЕС и Украйна първо да разработят обща позиция и едва след това да започнат преговори с Русия. Те още не могат да приемат факта, че на всички от които зависи нещо в ситуацията, не им пука за позицията на Европа, която е загубила своята субектност.
Стадият на приемане, както знаем от Кюхлер-Рот, е последният. Междувременно европейците сега са в четвъртия стадий – депресията. Дай Боже, да не е маниакална.
Превод: ЕС