/Поглед.инфо/ Япония за първи път от много време престана да бъде третата по големина икономика на света. Мястото ѝ беше заето от Германия. Върху японската икономика силно влияе специфичното устройство на местното общество с неговото застаряващо население, а също така сериозната зависимост от вноса от Китай и САЩ. Властите така и не успяха да намерят нов модел, който да помогне за рестартирането на икономиката. Какво пречи на Япония да стане страна с възходяща икономика.
Япония отстъпи на Германия третото си място в класацията на най-големите световни икономики. Номиналният БВП на Япония в долари е 4,21 трилиона, на Германия е 4,46 трилиона. На първо и второ място остават САЩ и Китай с показатели от 27,4 и 17,5 трилиона долара.
Японската икономика според данните от четвъртото четиримесечие на 2023 година е изпаднала в рецесия за първи път за последните пет години, разказват в японската статистическа служба. За последен път е в такава през 2018 година. Също така периоди на рецесия се отбелязват в японската икономика през 2001, 2008-2009 и 2012 година. Техническа рецесия се нарича спад на БВП за две тримесечия подред. Често се случва заради съкращаването на потреблението на населението и държавата – като следствие продажбите и търсенето на работна сила в свързаните отрасли също спада.
Върху икономиката на Япония силно влияе устройството на японското общество, а също така демографската и социалната политика. „В много отношения настоящите икономически показатели са резултат от това особено устройство. Япония се смята за застаряваща нация, населението ѝ продължава да пада (124 млн. души), средната възраст на жителя на страната се увеличава, днес е 49 години, делът на жителите на възраст под 14 години е едва 11%“, отбелязва Ана Кокорева, експерт по фондовия пазар на „БКС Мир Инвестиций“.
При това Япония до относително наскоро оставаше единствената страна от Г-7, която не привличаше евтина работна ръка от чужбина, тоест гастарбайтери. Едва през 2018 година страната тихичко започна да отваря шлюзовете за мигранти.
„В Япония има висок стандарт на живот и фактически отсъства класово разслоение на обществото. Разликата между бедни, средна класа и богати е незначителна. Но японското общество е много затворено и сплотено, вътрешните конфликти и междуособици на практика отсъстват. Тези факти значително възпрепятстват увеличаването на вътрешното търсене и ограничават списъка на мерките за стимулирането му“, казва Кокорева. Затова и Япония разчита на външното търсене, което прави икономиката ѝ зависима от вносителите.
Икономиката на Япония премина към отрицателни показатели, а инфлацията, напротив скочи до 3,1% през 2023 година. За икономиката с отрицателни лихвени проценти това е сериозно равнище. „За това помогна падането на стойността на йената миналата година с 10,43%. Заради това всички вносни товари в национална валута поскъпнаха приблизително толкова. Но най-много увеличението на цените се отрази на енергийните ресурси и продоволствените стоки, защото те са най-голямото перо от износа – страната купува на външните пазари около 94% от всички потребности на региона в енергийни ресурси и около 63% от продоволствените стоки“, отбелязва анализаторът Владимир Чернов. Обичайно ЦБ се бори срещу високата инфлация с повишаване на лихвените проценти, но в Япония те вече са отрицателни, затова регулаторът не може да направи нищо за забавяне на инфлацията в страната и да стимулира вътрешното търсене, което обичайно позволява да се ускори икономиката.
Япония дълги години се опитва да намери нов път за ръст на своята икономика и да промени социалното си устройство. Но не и се получава. Защото постоянно се случват някакви външни събития, които силно бият по нея. Не само финансови кризи, но и природни катаклизми като аварията във „Фукушима“, земетресения, а наскоро и пандемията.
Масло в огъня налива и голямата зависимост от вноса от САЩ и Китай. „Търговската война между САЩ и Китай се отразява негативно на динамиката на японския износ. Стагнацията в световната икономика също не вещае предпоставки за съществен ръст на японския износ“, отбелязва Кокорева.
„От началото на годината японската йена е поевтиняла спрямо американския долар с допълнителни 6,53%, което значи, че всички вносни стоки в национална валута отново са увеличили цената си. Във връзка с това през първото тримесечие на 2024 година инфлацията в Япония остава висока, което продължава да ограничава частното потребление и икономическия ръст на страната. Затова, ако окончателните данни за четвъртото тримесечие на 2023 г. не бъдат преразгледани към значително повишение, то техническата рецесия в страната може да премине в кризисна фаза“, смята Чернов.
Но въпреки загубата на третото място в света и рецесията през третото и четвъртото тримесечия на 2023 г., е все още рано да отписваме Япония. Все пак тя все още остава четвъртата по големина икономика на света. „Не мисля, че може да се говори за Страната на изгряващото слънце като за западаща страна. По-скоро може да се констатира, че Япония се върна в своето изначално състояние на самоизолиране, в което се намира близо 250 години, чак до 1854 година. Силното сътресение, което страната изпита след Хирошима и Нагасаки, завърши след края на Втората световна война фактически с външно управление от САЩ, което продължава над 10 години. Икономическият ръст в течение на следващите 40 години чак до 90-те години на миналия век, разбира се, не се състои без външни многомилиардни инвестиции от САЩ. Япония успя да стане една от най-мощните държави в икономическо и технологично отношение, каквато остава и до ден днешен. Фактически страната купува отвън само храна и енергийни ресурси. Всички високотехнологични стоки Япония си ги произвежда сама, продължавайки успешно да ги изнася по цял свят“, разказва Николай Переславский, ръководител на направление „Съпровод“ на ГК ЦМС.
Но през 90-те години Япония преживя силна криза. „Японската икономика прегря заради надуването на балони основно заради външните инвестиции на фондовия пазар и пазара на недвижими имоти. Кризата беше преодоляна, но не успяха да възстановят предишната технологична мощ на Япония поради редица обективни причини – мощната конкуренция от страна на съседите: Южна Корея, Китай, Хонконг и Тайван, а също така поради субективни фактори – изолационизмът и вътрешното свръхпроизводство. Свръхпроизводството стана причина за стагнация на икономиката, която на свой ред доведе до дефлация за дълги години. Япония е единствената страна, където основният лихвен процент има отрицателно значение, а националната валута отслабва по отношение на долара за последните 10 години, което малко вълнува правителството на Япония“, обяснява Переславский. Според него на Япония няма да ѝ се случи нищо страшно, страната ще продължи да живее, както и преди, увеличавайки продължителността на живота и благосъстоянието на своите граждани.
И всичките тези граждани са недоволни от рецесията и инфлацията, японците губят търпение. Рейтингът на правителството начело с премиера Фумио Кишида падна до рекордно ниско равнище – 16,9%, следва от допитване на агенция „Джиджи“ от 15 февруари тази година.
Що се отнася до Русия и Япония, то страните зависят малко една от друга в икономическо отношение. Стокооборотът между двете страни през изминалата година падна почти двойно до 9,6 милиарда долара. За сравнение: с Китай Русия миналата година е търгувала за 240 млрд. долара, а с Индия – за 50 милиарда. „Върху снижаването на равнището на икономическо взаимодействие между Русия и Япония в голяма степен влияе геополитическото противодействие между Русия и условния Запад и свързаната с това санкционна политика“, пояснява Олга Беленкая, ръководител на отдела за макроикономически анализ на финансова група „Финам“.
Превод: В. Сергеев