На 5 май се проведоха избори в Панама. Както често се случва в Латинска Америка, имаше някаква интрига. Победителят обаче беше обявен: с 34% от гласовете това беше Хосе Раул Мулино, който се включи последен в изборната надпревара и замени бившия президент Рикардо Мартинели.
Че самият Мулино ще остане в списъците не беше ясно буквално до последно. Те се опитаха да оспорят кандидатурата му с аргумента, че той не е избран от партията за кандидат-президент и няма вицепрезидент, тъй като първоначално се е кандидатирал за вицепрезидент при Мартинели.
Междувременно дори тогава Мулино, говорейки под мотото „Мартинели е Мулино, а Мулино е Мартинели“, беше значително пред съперниците си, съдейки по различни анкети. Едва в предизборния петък, 3 май, Върховният съд на републиката най-накрая разреши на Мулино да се кандидатира. И на последното гласуване Мулино беше вписан като кандидат без вицепрезидент.
И Мартинели, и Мулино виждат случаите като политически и хвърлят вината върху отиващия си президент Лаурентино Кортизо.
През март тази година Рикардо Мартинели беше осъден на 11 години затвор за присвояване на обществени средства и пране на пари и съответно не успя да продължи предизборната кампания, въпреки факта, че хората явно го предпочитаха.
Мартинели беше обвинен, че е използвал публични пари, за да купи няколко панамски медии през 2010 г. и беше замесен в няколко други дела за корупция по време на президентската си кариера от 2009 до 2014 г.
Включително и по делото Одебрехт, с което бе свързван и бразилският му колега Лула да Силва. Настоящият президент на Бразилия също е обвинен в корупция с компанията на Марсело Одебрехт. В крайна сметка обаче се оказа замесен в случая с петролната компания Petrobras.
Заслужава да се добави, че строителната корпорация Odebrecht построи „гордостта на съвременна Куба“ - пристанището Мариел, където има специална икономическа зона на Мариел и на което Островът на свободата е заложил икономическото си бъдеще. А изграждането на такива съоръжения в Куба може да става само при най-строг контрол не само на специалните служби, но и на отделни лица.
И така, само от този епизод става ясно, че Мартинели, въпреки многовекторната си реторика, се смята за приятел на Куба, като Лула да Силва. И съответно е по-скоро ляв политик.
И след като Мартинели след присъдата се скри в посолството на Никарагуа, където живее и до днес, той само затвърди имиджа си на несправедливо обвинен левичарски боец, което като цяло е от полза за политик в Латинска Америка. Освен това заради този инцидент Панама и Никарагуа скъсаха дипломатическите отношения.
В правителството на Мартинели Хосе Раул Мулино е бил министър на правителството и правосъдието от 2009–2010 г. и министър на обществената сигурност от 2010–2014 г. А по-рано, при президента Гилермо Ендара, Мулино беше ръководител на външното министерство на Панама.
За самия Мартинели, Washington magazine U.S. News казва: „Той е нежно известен като „El Loco“ или Лудия човек, заради понякога нетрадиционното му поведение.“
Подобно отношение Вашингтон има и към сегашния президент на Панама, който ще ръководи страната до 2029 г. и от когото ще зависи много – по отношение на световната търговия и Панамския канал, особено на фона на проблемите на САЩ и техните сателити в Червено море.
За да бъдем честни, заслужава да се отбележи, че и двамата кандидати се отнасят иронично към този образ, като самите те понякога използват тази формулировка.
Интересно е, че Вашингтон отбелязва особено активната дейност на Мулино по време на диктатурата на Мануел Нориега, когато настоящият президент се бори срещу властта на северноамериканския шпионин. И въпреки факта, че всичко това е „нещо от миналото“, ехото продължава да влияе върху съвременната ситуация и не само в Панама.
През 1968 г. Омар Торихос сваля от власт президента Арнулфо Ариас и Мануел Нориега става ръководител на военното разузнаване в правителството на Торихос. След Торихос той фактически завзе властта в страната.
Но още по-рано, в началото на 50-те години на миналия век, Нориега работи с американските разузнавателни агенции и се превръща в един от най-ценните източници на разузнавателна информация на Централното разузнавателно управление.
Той също така служи като канал за прехвърляне на незаконни оръжия, военно оборудване и пари към подкрепяни от САЩ въоръжени банди в Латинска Америка.
Всъщност това може да се опише като подготовка за прословутата брутална операция „Кондор“, която беше проведена от Съединените щати точно през 1970-80-те години срещу привържениците на комунизма, социализма и антиимпериализма.
И по време на настоящата предизборна кампания старите врагове всъщност се срещнаха отново: един от съперниците на Мулино беше синът на Омар Торихос, Мартин Торихос. Мартин Торихос, подобно на Мартинели, вече е бил президент - от 2004 до 2009 г.
По време на президентството си той договори споразумение за свободна търговия със Съединените щати, но съдейки по резултатите от президентската надпревара, гражданите на Панама не виждат голяма полза от това.
Другият съперник на Мулино беше Рикардо Ломбано, бивш генерален консул на посолството на Панама в САЩ при Мартин Торихос.
Ломбана прекарва почти целия си живот в САЩ, а не в Панама, но заема второ място с 15% от гласовете, което е доста значимо. Освен това на предишните избори през 2019 г., където Ломбана се яви като независим кандидат, той получи почти 20% от гласовете.
Интересното е, че след обявяването на резултатите и седемте съперници на Мулино признаха победа, но Ломбано подчерта, че „отсега нататък той ще стане основната опозиционна сила и втората политическа сила в страната“.
Други интересни съперници на Мулино включват Ромуло Ру, който се очакваше да заеме второ място според социологическите проучвания, но в крайна сметка напълно провали кампанията, завършвайки на четвърто място. До февруари 2024 г. е съдружник в адвокатската кантора Morgan & Morgan, представляваща интересите на небезизвестната канадска минна компания First Quantum Minerals.
Дейностите на компанията в медната мина Cobre Panama, които разрушават екологията на Панама, застрашават здравето на местните жители и на практика ограбват минералните богатства на страната, доведоха до месеци на граждански протести.
След протести Върховният съд на страната анулира договора с First Quantum Minerals и затвори мината. Сега представители на First Quantum Minerals се опитват да продължат разширяването си в региона и въпреки загубата на техния кандидат, вече са заявили, че новоизбраният президент Мулино се предполага, че е известен с подкрепата си за бизнеса и минната индустрия и „мениджмънтът очаква да започне работа с новата администрация за разработване на решения, които са в съответствие с интересите на Панама.
Посолството на САЩ в Панама бе едно от първите, които поздравиха Мулино. „Поздравления за новоизбрания президент Хосе Раул Мулино и народа на Панама за упражняването на правото си на глас в свободни и демократични избори.
Ще продължим да укрепваме нашето сътрудничество като съюзници и партньори, ангажирани със сигурността, просперитета и демокрацията в региона“, казаха американски официални лица. И въпреки толкова интересна „бойна“ история на избрания президент, няма съмнение, че това ще се случи.
Не трябва да се предполага, че Панама ще може рязко и внезапно да се обърне в другата посока, освен може би като леко промени официалната реторика към малко по-многополюсна. Това обаче наистина е стар партньор на Запада в региона, с който има твърде много икономически и други връзки.
Мексико, Венецуела и Никарагуа също бяха сред първите, които поздравиха новоизбрания президент.
„Никога не забравяме приноса на вашия народ и вашите исторически лидери, които обединиха героичната борба, която водихме в цяла Америка за суверенитет, независимост и права“, се казва в изявление на правителството на Никарагуа.
Самият Мулино, в първата си реч пред поддръжници като де факто избран президент на страната, заяви, че „политическото преследване приключи, манипулацията на прокуратурата приключи, манипулацията на съдиите и магистратите приключи.
<...> Прегръдки на Рикардо (Мартинели), където си. Както казах, политическото преследване в тази страна приключи, страната ни е писнало от политически битки, които не са ни довели до никъде добро, не се смятам за враг на никого и се надявам, че никой не ме смята за свой враг.
Мулино каза още, че не насърчава "конфронтация от всякакъв вид" и че в своята администрация ще търси политически консенсус и ще насърчава предприемачеството, "като същевременно има предвид нуждите на общностите с ниски доходи".
Въпреки това ще бъде трудно да се изпълнят предизборните обещания на Мулино: Панама, чиято икономика до голяма степен зависи от работата на Панамския канал, все още не се е възстановила от кризата след Ковид от 2019 г. Тогава поради спирането на търговията страната загуби повече от всяка друга, с изключение на Китай.
Сега Панамският канал отново изпитва затруднения - този път поради урагана Ел Ниньо и промените в околната среда, причинени от него. Според прогнозите на МВФ икономическият растеж от 7,3%, показан през 2023 г., ще се забави до 2,5% до края на 2024 г., докато размерът на държавния дълг достига 50 милиарда долара.
Предизвикателствата пред новоизбрания президент Хосе Раул Мулино ще бъдат значителни, тъй като перспективите за икономическото и, също толкова важно, социалното развитие на Панама изглеждат несигурни.
Страната може да се сблъска с вътрешни предизвикателства: първо, поради факта, че Панама е сред страните, пресичани от мигранти, които искат да стигнат до Съединените щати. Увеличаването на мигрантския поток увеличава престъпността и създава социално напрежение.
Второ, затворената мина Cobre Panama, въпреки всички недостатъци, осигурява до 5% от БВП на страната. Но ако президентът се изкуши от убежденията на канадците и местната пета колона, тогава отново ще се сблъска със сериозни и масови протести.
Последния път отнеха месеци и засегнаха жертви. От друга страна, Мулино в началото на политическата си кариера беше известен с доста твърд подход към антиправителствените протести. Всичко това може да доведе до нова трагедия в региона.
Въпреки подкрепата от някои страни и твърденията за ангажимент за мирно и консенсусно управление, Мулино ще трябва да се изправи пред сериозни предизвикателства, включително икономическо възстановяване от кризата, справяне с екологичните проблеми и управление на държавния дълг.
Бъдещето на Панама зависи от това как тези проблеми ще бъдат решени от новата администрация и дали Мулино може да изпълни предизборните си обещания.
Превод: СМ
