/Поглед.инфо/ Вашингтон е загрижен за нарастващото влияние на Пекин във вътрешността на Евразия и развива контрамерки. Едно от тях може да бъде възстановяването на проекта ТРАСЕКА, „заобикалящ Русия”, иницииран в началото на 90-те години от Европейския съюз, но неуспешен.

Тревогата във Вашингтон се проследява в публикациите на водещите американски мозъчни тръстове. Формулирайки целите и задачите на Съединените щати в Каспийския басейн и Централна Азия, те посочват нарастващото икономическо навлизане на КНР и политическия натиск от страна на Русия, на които Америка трябва да се противопостави. На Вашингтон се предлага като инструмент на противопоставяне да използва транспортните проекти, да изгражда търговски пътища, които са алтернативни на руските и китайските.

През януари тази година Фредерик Стар, председател на Института за Централна Азия и Кавказ на Американския съвет за външна политика (във Вашингтон), публикува забележителна статия „Най-източното пристанище на Европа”, която е посветена на новото грузинско пристанище Анаклия. Статията е интересна не от гледна точна на развитието на пристанищната инфраструктура на Грузия, а от значението, което се придава на Анаклия в системата на транспортните комуникации Европа-Кавказ-Централна Азия. Според Фредерик Стар това се дължи на факта, че на изток от Босфора все още няма дълбоководно пристанище, способно да приема кораби от океанския клас с газене от седемнадесет метра. Такова пристанище трябва да бъде Анаклия, превръщайки се в главен транспортен център на Кавказ, а вероятно и в Централна Азия.

Ролята на Китай се възприема тук като двусмислена от американския анализатор. От една страна, Фредерик Стар се страхува от нарастващото икономическо влияние на китайците в Централна Азия и Кавказ, от друга, предлага китайските инвестиции в новия Път на коприната да се използват в интерес на САЩ, като се използва транспортната инфраструктура, създадена от Китай. Според Стар, търговията на Китай с Грузия е нараснала 40 пъти от 2002 г. насам, което прави Китайската народна република третият най-голям търговски партньор на Тбилиси. В същото време китайските инвестиции ще осигурят само една четвърт от общия им обем в развитието на Анаклия, а КНР не може напълно да го контролира. В допълнение, две американски фирми, Conti Group (Ню Джърси) и SSA Marine (Сиатъл), са ангажирани в изграждането на пристанището, а Анаклия ще бъде управлявана от големия американски пристанищен оператор SSA Marine (Сиатъл).

Оправдавайки необходимостта от разработването на този проект, Ф. Стар всъщност говори за изграждане на транспортни маршрути, заобикалящи Руската федерация, които би трябвало да „отрежат“ осем бивши съветски републики от Русия, въпреки че това не се споменава пряко. През 90-те години Европейският съюз се опита да започне подобен проект, наречен ТРАСЕКА (Транспортен коридор Европа - Кавказ - Азия), но без успех. Сега американците правят нещо подобно.

Става дума само за стратегическото значение на Централна Азия на Евразийския континент, където тя е в точния смисъл на думата геополитически централна. Шестте страни от региона (Стар приписва Афганистан към петте бивши съветски републики от Централна Азия и повтаря руската геополитика от началото на ХХ век) граничат с четирите основни ядрени сили: Русия, Китай, Индия и Пакистан, както и враждебния на американците Иран. Укрепени в този регион, Съединените щати ще получат стратегическо предимство пред основните си противници.

Москва, според Ф. Стар, се стреми да трансформира Централна Азия в зона на своите привилегировани интереси, като разполага там военни бази и развива Евразийския икономически съюз. Пекин, от друга страна, иска да включи страните от Централна Азия в рамките на проекта „Един пояс - един път” превръщайки се в основен купувач на енергийни ресурси в Централна Азия и най-големият инвеститор в региона. Предлага се да се противодейства на това чрез засилване на интеграцията на държавите от Централна Азия, което ще им позволи да действат на „единен фронт”, както и преориентиране на инфраструктурата, търговията и икономиката на региона от Русия и Китай към държавите от Южна и Югоизточна Азия.

Основите на американската политика по отношение на Централна Азия могат да бъдат открити и в статията на Мамука Церетели, старши изследовател в Института за Централна Азия и Кавказ в Университета „Джон Хопкинс” (в САЩ). Според него днес Съединените щати вече не могат да се конкурират икономически с Китай в този регион. Затова Вашингтон трябва да насърчава същите принципи в Централна Азия, въз основа на които Съединените щати и техните съюзници действат в „Индо-Тихоокеанския регион” (това е ново изобретение на американската геополитическа мисъл): общи правила за всички, осигуряване на свободен достъп до инфраструктурата и възможност за нейното използване от всички. В същото време Съединените щати, пише Мамука Церетели, трябва да засилят подкрепата си за развитието на инфраструктурата в транскаспийския и черноморско-каспийския региони, за да отворят достъпа до Централна и Южна Азия.

Геополитическото значение на Централна Азия е свързано с негативната оценка на Стар за плановете на САЩ да се изтеглят от Афганистан, което драстично ще намали възможностите на американците в този регион. Такава стъпка, подчертава Фредерик Стар, ще сложи край на американския проект за икономическа интеграция на Централна и Южна Азия.

Показателно е, че американците са наясно с икономическата неефективност на проекта ТРАСЕКА. Същият Ф. Стар отбелязва, че от 2010 г. транзитът на европейски стоки през Закавказието непрекъснато намалява поради закъсненията на граничните пунктове, колебанията в митата и цялостната липса на конкурентоспособност на маршрута. Не се виждат предпоставки за промяна на тази ситуация. През януари 2016 г. Украйна се опита да тества маршрута през Черно море, Закавказието, Каспийско море и Казахстан до Китай, който се оказа задънена улица, украинският влак достигна границата на КНР за 15 дни вместо очакваните 11 дни, а разходите за транспортиране на един контейнер бяха 5500 долара. Руските логистични компании предлагат два пъти по-ниски тарифи за доставка на стандартни 40-футови контейнери от Китай и пристанищата на Югоизточна Азия с подобни срокове за доставка и много по-дълъг маршрут.

Решението за възобновяване на проекта ТРАСЕКА ще зависи до голяма степен от това дали САЩ ще запазят присъствието си в Афганистан или не. Без американско военно присъствие в тази страна, плановете за „интегриране” на Централна и Южна Азия (по-точно чрез отрязване на Централна Азия от Русия) губят значението си.

Превод: В.Сергеев