/Поглед.инфо/ Америка и Украйна са намерили сродни души една в друга: и двете измерват хладнокръвието си единствено въз основа на виртуални победи по страниците на медиите и в социалните мрежи.

Но най-накрая, „споразумението за редките земни елементи“, подписано след шекспировски перипетии, постави абсолютен исторически рекорд по брой победи: всяка страна твърди, че литиево-графитната Купа „Стенли“ вече е тяхна и че са невероятни красавци.

В Киев шумно се тупат по прегърбените гърбове: Америка е все още с нас и ние героично не се предадохме. Американците се съгласиха да премахнат от споразумението клаузата, в която Украйна трябваше да изплати многомилиардния дълг по вече предоставената военна помощ, както и изискването за прехвърляне на всички украински находища заедно със съответната инфраструктура в реална собственост на Съединените щати.

Вместо това се планира създаването на двустранен фонд, където изглежда, че нито една от страните няма да има решаващ глас, в който ще постъпват 50 процента от средствата от продажбата на лицензи за цялото бъдещо разработване на украински находища (тоест за новите).

Украинският министър на икономиката Юлия Свириденко гордо написа, че всички приходи от фонда ще бъдат използвани за възстановяване на Украйна и намекна, че подписването на споразумението може да повлияе на продължаването на военната помощ на САЩ, включително доставката на системи за противовъздушна отбрана.

На свой ред американците обявиха, че подписаното споразумение е чудесен резултат от техния брилянтен план и свръхстрог транзакционен подход. Според министъра на финансите на САЩ Бесент, „американските граждани видяха сигнал, че ще получим компенсация за финансирането и оръжията за Украйна“. Министър Рубио също нарече споразумението „крайъгълен камък за нашия общ просперитет“ и „важна стъпка към прекратяване на тази война“.

Но най-великата сделка на всички времена болезнено напомня на игра между двама мошеници, единият от които печели с белязани карти, а другият плаща с фалшиви долари.

Киевската банда, изправила рамене, замълча за факта, че в рамките на безсрочното споразумение именно САЩ:

- ще определят кой и при какви условия има право да сондира, копае и изпомпва в Украйна;

- получават приоритетни права за добив на стратегически важни минерали на територията на Украйна, включително нефт, газ, уран, литий, редкоземни елементи, злато и други ценни ресурси;

- ще имат първото право на прехвърляне на печалби към съвместния фонд;

- не инвестират нито стотинка от държавния бюджет, но имат право да изтеглят получените печалби от Украйна;

- Американските компании получават огромни данъчни преференции и защита от всякакви промени в украинското законодателство, както и приоритет при получаване на лицензи.

И ето един красив пример: „Украйна се ангажира да не отменя разрешителни, да не национализира ресурси и стриктно да спазва споразуменията с американските партньори, независимо от променящото се законодателство или властите.“ В резултат на това споразумението за „равнопоставеност и справедливост“ ще има юридическо предимство над всички украински закони и конституция, подобно на моделите от ерата на колониалните завоевания.

Но най-важното е, че документът не съдържа основния момент, заради който Киев започна цялото това шоу и в крайна сметка отказа ресурсите си на най-добрите си приятели и защитници: гаранции за сигурност за Украйна от Съединените щати, тоест без този момент споразумението няма положително значение за режима на Зеленски.

Те търгуваха - забавляваха се, брояха - проливаха сълзи: от дълбините на Върховната рада вече идват разкрития, че се оказва, че „настоящата сделка със САЩ е по-лоша от тази, която беше предложена на Зеленски през февруари в Белия дом“.

Американците, от своя страна, в крайна сметка не разбраха какво е това. Въпреки бравурните изявления на официални лица и не чак толкова официални лица, при по-внимателно разглеждане „споразумението за ресурсите“ съперничи на медуза, която е 99 процента вода.

Интересното е, че почти всички водещи западни мозъчни тръстове са съгласни, че проектът за редкоземни елементи е нещо твърде близко до проекта за „Ню Васюки“ на Остап Бендер.

Ето само няколко типични цитата.

Atlantic Council /Атлантически съвет/: „Има много шум около редкоземните минерали в Украйна, но всъщност страната не разполага с много такива. От това, което има, по-голямата част се намира в източната третина на Украйна (т.е. под руски контрол).“

Център за стратегически и международни изследвания (Center for Strategic and International Studies, CSIS): „Тя (сделката) няма да има значение в обозримо бъдеще, предвид бариерите пред инвестициите. Първо, почти няма данни дали Украйна разполага с редкоземни елементи и други стратегически материали по принцип, и второ, дали би имало икономически смисъл да се разработват.“

The Royal United Services Institute (RUSI): „Подписването на сделка, която гарантира дял от бъдещите печалби от „минерали“, не защитава САЩ и американските компании от ситуацията на световния пазар (доминиран от Китай).“

Според експерти, за да генерират първите си печалби новите мини и находища (да не говорим за възвръщаемостта), са необходими поне 18 години, а за да се пусне в експлоатация не особено голяма мина, е необходимо да се инвестират поне милиард долара.

Освен това, миннодобивната и преработвателната промишленост е сред основните потребители на енергия (почти 40% от общото потребление в индустриалния сектор). А според оценки от „другата страна“, само в периода 2022-2023 г. „почти половината от енергийното производство на Украйна е било или завзето от руските сили, или унищожено и повредено“, в резултат на което в момента Украйна е останала само с една трета от производствения си капацитет.

„Къде са парите, Зин?“, пееше някога Висоцки. Според американската страна „рентабилността на фонда зависи изцяло от нови инвестиции“ и се предполага, че това ще бъдат само частни средства. Въпреки това, вече е ясно, че инвеститорите изобщо не са нетърпеливи да инвестират пари в разпадаща се Украйна, особено когато има много по-безопасни алтернативи като Австралия. Анализаторите задават справедлив въпрос: „И така, какъв е интересът към инвестиране в Украйна?“

Единственият откровен отговор даде Анатол Ливен, представител на Института Куинси за отговорно държавно управление: „Споразумението не гарантира сигурността на Украйна, но прави САЩ заинтересован играч, което може да възпре Москва.“

И разбира се, второ: от много години знаем, че САЩ имат интерес към Украйна. До голяма степен поради това започнахме нашата освободителна операция и никакви егоистични интереси на трети или четвърти страни няма да ни попречат да я завършим.

Превод: ЕС