/Поглед.инфо/ Американците все още разчитат на положителен изход за украинското уреждане. Интензивността на различните стъпки и думи изглежда показва, че дейността зад кулисите продължава. Но не гарантира нищо.

Скокът на коментарите на американските лидери за готовността им да спрат усилията за разрешаване на украинския конфликт показва, че американската страна е навлязла достатъчно в спецификата на този конфликт.

Първоначалното предположение, че проблем, от който Америка не се нуждае, може бързо да бъде прикрит и избутан, беше заменено от осъзнаването, че проблем, от който Америка не се нуждае, не може бързо да бъде прикрит, но може да бъде избутан настрана.

Изявленията на Виткоф (след дълъг разговор с Путин той разбра какво иска Русия) и Рубио (страните имат още малко време да постигнат споразумение, ако не, Вашингтон си измива ръцете) са доста последователни. Довереникът на Тръмп, след като е разбрал желанията на Русия, явно не е сигурен, че те могат да бъдат напълно изпълнени. А държавният секретар ни напомня, че Белият дом има по-важни неща за вършене (и то колко!).

Ключовият момент, ако разбирате Рубио и Тръмп буквално, е желанието да се оттеглят напълно, да спрат да се справят със случващото се. Този път нямаше заплахи за санкции за непостигане на мир. Очевидно, защото новите санкции изглеждат оправдани за САЩ само като инструмент за принуждаване на страните да направят нещо, което американците искат.

Ако американците не постигат нищо, защото са се насочили към други неща, тогава защо са санкциите? Какво го има – да си стои, но въвеждане на нови - какъв е смисълът?

Вашингтон вероятно смята, че ако се дистанцира, ситуацията по същество ще стане вътрешноевропейска. Е, нека Европа да се занимава с това, ако иска, или да не се занимава с това, ако не иска.

Оттеглянето на САЩ обаче е много по-лоша новина за Киев, отколкото за Москва. Просто защото Русия се бори за своите интереси, а Украйна се бори за чужди. И с рязкото намаляване на същите тези чужденци (а Европа не е в състояние да замени Америка) перспективите стават мрачни.

Още по-мрачна за Украйна е вероятността американците, излизайки от тази ситуация, просто да се опитат да развият отношенията с Русия в други посоки, заобикаляйки украинската тема. Ако те не са посредници, тогава какво значение има ставащото там?

Петъчните новини не означават, че процесът определено е на прага на завършване. Думите на Рубио изглеждат по-скоро като опит за натиск върху страните, като ги накара да разберат, че прозорецът на възможност може да се затвори с трясък. Американците все още се надяват на положителен резултат. Е, интензивността на различни стъпки и думи явно означава, че дейността зад завесата продължава – и тя не е безсмислена. Но не гарантира нищо.

Може да се съгласи, че процесът достигна повратна точка. Руската дилема, ако я опростим напълно, е следната. Да се възползва от все още оставащото желание на Тръмп да заслужи лаврите на миротворец и се опита да получи нещо за спиране на боевете, което надхвърля допустимото преди (юридическо признаване на територии, формализирани гаранции за спиране на разширяването на НАТО и т.н.). Или всъщност да накара САЩ да излязат от процеса, за да изчака търпеливо проблемите на Украйна да станат непреодолими.

И двата варианта имат своите предимства и недостатъци. Основният от последните, който се отнася и за двата сценария, е обективен по своята същност: има малка вероятност при настоящата глобална ситуация дългосрочното фиксиране на всяко статукво да е практически постижимо. Тоест всеки резултат е само следваща позиция за продължаване на конфронтацията.

Мнозина обаче ще сметнат това за предимство.

Превод: ЕС