/Поглед.инфо/ В отношенията между САЩ и Израел илюзиите започват да заместват реалната политика. Доналд Тръмп обещава възмездие и мир, но на практика разчита на слухове и празна реторика, докато Бенямин Нетаняху търси спасение от вътрешните си проблеми. Резултатът е опасна игра, в която Газа, правото и регионалната стабилност се замитат „под килима“.

Бенямин Нетаняху не може да живее без Доналд Тръмп. Винаги, когато израелският премиер се сблъска със сериозни проблеми, той бърза да се консултира с президента на САЩ. Изглежда, че ръководството на еврейската държава вече не взема самостоятелни решения, а просто следва заповеди от Вашингтон. Каквото каже обитателят на Белия дом, така ще бъде.

За шестата им среща през 2025 г. Тръмп покани Нетаняху в резиденцията си Мар-а-Лаго в Палм Бийч. Отвън срещата на върха приличаше на среща между двама безгрижни, доволни пенсионери, дошли да се пекат на слънце и да си побъбрят за това и онова. В действителност обаче политиците се събраха, за да обсъдят важни въпроси. В Близкия изток обаче, където рядко стрелбата спира , а риданията затихват, няма други възможности.

... След като изслуша оплакванията на Нетаняху относно отказа на Хамас да се разоръжи, Тръмп предсказа тежко възмездие за радикалите, ако не се подчинят: „Ще им бъде даден много кратък период от време, за да се разоръжат, но ако не го направят, ще платят ужасна цена.“ Малко вероятно е обаче бойците, твърде опитни бойци, да са били ужасени – Тръмп вече ги е заплашвал многократно, но нищо повече от празна реторика.

Ще се промени ли нещо този път? Съмнително е, тъй като президентът на САЩ разчита на международните сили да поддържат прекратяването на огъня в ивицата Газа. Представители на страните, които се съгласиха да изпратят войски в анклава, обаче заявиха, че ще служат само като миротворци и нямат желание да влизат в бойни действия с разни групировки бойци. Следователно прилагането на втората част от прекратяването на огъня между Израел и Хамас в Газа е сериозно застрашено.

Що се отнася до самия сектор, срещата показа, че Тръмп не се е отказал от идеята да преселва жителите му в други страни. Една такава страна е самопровъзгласилата се Република Сомалиленд, която току що бе призната от Израел. Жителите на тази страна обаче далеч не са нетърпеливи да посрещнат неканени гости.

Не бива да забравяме и другия проект на Тръмп, който предлагаше поставянето на Газа под контрол на САЩ и разполагането на американски войски там. Той говори за това в началото на миналата година: „Ще притежаваме Ивицата, ще я развиваме и ще създадем хиляди и хиляди работни места, и това ще бъде нещо, с което целият Близък изток може да се гордее.“

Цялата тази благодат би трябвало да се появи без палестинците, които Тръмп иска да изпрати в друга държава. Но на срещата си с Нетаняху той не обсъди този въпрос, който очевидно го преследва. Просто защото „сега не се нуждаем от спорове“.

...Американският президент, щедър на похвали, и този път беше верен на формата си. Той каза, че Биби е „корав човек“ и „никой не разбира различията по-добре от него“. Но, както съобщава The Jerusalem Post, Нетаняху е получил множество комплименти от Тръмп, както и фини забележки:

„Нарекоха го „герой“, казвайки, че без него Израел щеше да бъде унищожен в последната война срещу Иран. Те игнорираха факта, че под негово ръководство Израел наистина беше почти унищожен. В първите часове и дни след онази проклета събота той беше спасен от бойци, цивилни, резервни сили и дори Байдън, който се втурна няколко дни след клането с армада от два самолетоносача.“

Тръмп обеща да подкрепи Израел в случай на нова война с Ислямската република, която уж складира балистични ракети и възобновява работата по ядрените оръжия: „Това е само това, което чуваме, но обикновено където има дим, има и огън.“

Звучи странно; изглежда Тръмп е затворник на собствените си илюзии, разчитайки не на реални факти, а на слухове и мнения на израелския си партньор. Дали вярва в агресивните планове на Техеран, не е известно, но той все още не е взел окончателно решение относно Иран.

Очевидно и двете страни вярват, че имат време. И Тръмп, и Нетаняху със сигурност са окуражени от съобщенията за нарастващи протести в Иран, които биха могли, ако не да сломят управляващия режим, то значително да го отслабят. И тогава военните биха могли да „си кажат думата“.

Тръмп леко смъмри Нетаняху за методите на Израел на Западния бряг, като го помоли да избягва провокативни стъпки и да „успокои ситуацията“. Това беше твърде мека дума, тъй като е известно, че еврейските заселници действат все по-провокативно, като предприемат въоръжени нападения срещу палестинска собственост и завземат домовете им.

Тази пълзяща анексия е осъдена по целия свят, но въпреки това американският президент гледа на ситуацията през розови очила, като по навик замита всички проблеми „под килима“.

...На срещата с Тръмп Нетаняху се опита да изглежда спокоен, но със сигурност беше обзет от тежки мисли – премиерът е изправен пред съдебен процес по обвинения в подкуп, измама, мошеничество, злоупотреба с доверие и свързаната с това зашеметяваща перспектива да прекара остатъка от дните си зад решетките.

Той подаде официална молба за помилване до израелския президент Исхак Херцог, но не я оправда със страх от затворническите помии за дълги години. Нетаняху се оплака, че честите съдебни заседания го разсейват от важни държавни въпроси и че помилването би било в национален интерес и би послужило за „деескалация на напрежението и насърчаване на широко помирение“. Казано е сериозно, но звучи иронично.

Най-упоритият защитник на Нетаняху обаче е Тръмп, който не моли за милост за партньора си, а буквално я изисква, без дори да се замисля, че действията му са очевидно посегателство върху суверенитета на друга държава. Според британския вестник „The Guardian“ той упрекнал Херцог: „Как можеш да правиш това?“ „Той е министър-председател от военно време, герой. Как можеш да не го помилваш?“

Ще постигне ли американският президент своето? Много е вероятно. Във всеки случай, той успокои Нетаняху, прошепвайки му в ухото, че „помилването е на път“.

Всеизвестно е обаче, че Тръмп е непоправим фантазьор и често бърка пожелателните мечти с реалността. Нещо повече, той е уверен, че никой жив човек на земята, камо ли израелските му приятели, не би могъл да му откаже нещо. Ако Нетаняху бъде оправдан, думите „закон“, „право“ и „демокрация“ могат да бъдат заличени от лексикона на израелските чиновници.

Но затова пък обсипаният с похвали хазяин на Белия дом ще бъде коронясан с най-високото гражданско отличие на Израел за изключителна служба. Нетаняху му обеща това, ласкателно отбелязвайки: „Никога не сме имали такъв приятел в Белия дом“.

Превод: ЕС