/Поглед.инфо/ Бившият президент на Грузия Едуард Шеварнадзе се покая пред грузинския народ за най-голяма грешка в живота си - предаването на властта в ръцете на сегашния грузински лидер Михаил Саакашвили. Той нарече това „грях” пред своя народ и му поднесе „хиляди” извинения.
Емоционалното признание на Шевернадзе носи символичен характер: от Саакашвили се отказват даже тези, който имат близка до него идеология. Бившият лидер на Грузия никога не е показвал някакви проруски настроения. Така че разкаянието на Шевернадзе относно Саакашвили съвсем не е добър жест към Москва или желание да получи някакви политически дивиденти. По-скоро това е елементарна констатация на фактите.
С идването на власт на Саакашвили страната се устреми на Запад. А нейният народ традиционно храни симпатии към Русия. Но анализаторите в Брюксел и Вашингтон прекрасно разбират геополитическото значение на Грузия в региона и направиха всичко, за да може тя да им стане надежден съюзник и противник на влиянието на Москва. Финансовата и военната помощ на Запада даде крила на Саакашвили, който за пореден път се опита със сила да върне в състава на Грузия Абхазия и Южна Осетия. Но агресията срещу тези републики през 2008 година имаше обратен ефект - те бяха защитени и признати от Русия, а след това и от други държави. Резултатите от кървавата авантюра бяха скъсване на официалните отношения с Москва и окончателната загуба на възможността с помощта на преговори да се решат въпросите за териториалната цялостност на Грузия.
Не е добра ситуацията и в областта на демократичните свободи. Експертите са единодушни, че в Грузия е установен авторитарен режим. Жестокото разгонване на опозиционните акции и преследането на мислещите по друг начин са неизменна част от политиката на грузинските власти.
Вицепрезидентът на Всемирния конгрес на грузинските народи Владимир Хомерики нарича грузинския лидер международен престъпник:
- Той съзнателно погубва Грузия, прави всичко, за да може между народите на Русия и Грузия да има огромна бариера. Главният резултат от управлението на Саакашвили е че той успя да скара два велики братски народа. Една от бедите е, че за годините на управлението му той се гаври и с грузинската националност, тъпче грузинската култура. Той практически стъпка манталитета на грузинците. Той се гаври и с грузинската духовност. Това, което направи, не би могъл да направи никой враг, три пъти разорявайки Грузия с война.
При това Запада, на когото така разчита грузинския президент, вече знае цената му. Там активно търсят заместник на окончателно компрометиралия се лидер. Западните политици най-малко са настроени към загуба на влиянието си в региона. Впрочем на предстоящите парламентарни и президентски избори грузинският народ има шанс да промени ситуацията. В край на сметка той и само той има пълното право да определя по-нататъшната си съдба.