/Поглед.инфо/ Специалната военна операция, свързаните с нея санкции и изолацията на Русия от редица развити страни изискваха решаването на редица проблеми, които са идентифицирани до момента, но по една или друга причина не са разрешени. И включително, и не на последно място, проблемите на идеите и значенията, на езика на предишната епоха, въпроси от идеологическо естество.

В руската история последователно се сменят едни други: езически, православни, комунистически и либерални идеи. На основата на всички тях са построени: държавата, обществото, властта. Тези идеи създават свои ценности, социално-политически институции, култура, начин на живот. Днес либералната идея е доминираща.

Либералната идея за превъзходство на правата и свободите на личността над правата и свободите на обществото и държавата несъмнено е велика идея. Върху нейната основа, както и на основата на демокрацията, върховенството на закона и неприкосновеността на частната собственост е изградена западната цивилизация, която е осигурила на части от човечеството най-голямо материално благополучие, дълъг и здрав живот. Либералните страни все още са най-привлекателни за повечето от световните елити, включително и за руския.

Либералната идея е пренесена от Европа в Русия през 18-ти век и оттогава очарова висшите класи и интелектуалците в страната. Хората бяха по-близо до идеите за равенство, справедливост, колективизъм, но два пъти в историята си, през 1917 и 1991 г., също бяха изкушени от либерализма, но не за дълго, защото държавата се разпадаше и настъпваха смутни времена, от които Русия винаги вървеше по пътя на отказ от либерализма.

Ако след революцията от 1917 г. това излизане беше придружено от гражданска война, разпадане на държавната тъкан и насилствено национализиране на земи от болшевиките, то втория път, вече в наше време, изглеждаше, че отхвърлянето на либерализма ще бъде по-лесно и безболезнено. Не се получи.

Днешната специална военна операция е един от етапите на освобождението на страната от либерализма, идеологическия разрив с него и Запада.

Началото на този процес е поставено в началото на века, когато руското общество започва да излиза от "лошите 90-е" с нелиберални способи и методи. Установяването на елементарен ред в страната и прекратяването на разпадането на нейната икономика и държавност, процесът на подобряване на живота вървяха едновременно с реалното ограничаване на политическите права и индивидуалните свободи.

Руската история свидетелства, че изходът на страната и народа от кризата винаги се е осъществявал на основата на укрепване на държавността и сплотяване на хората около правителството, което укрепва държавата и й дава силата да възстанови реда, да подобри икономиката , живота, безопасността. Тоест онези елементарни неща, които всъщност изграждат една здрава държава и общество.

Отхвърлянето на либерализма в Русия не остана незабелязано на Запад. Това беше свързано не толкова с подобряването на живота - тъй като това противоречи на основния либерален постулат, който гласи, че подобряването на живота може да се случи само в резултат на прилагането на либерална идея - а с връщането на страната ни към имперско минало.

Разбирането, че нормалният живот в Русия може да бъде възможен само ако страната си възвърне статута на велика сила, се оказа недостъпно за западната социална и политическа мисъл, която вярваше, че либерализмът е универсално средство за решаване на всички проблеми, а империя в света трябва да бъде само един са САЩ.

Историята на последните десетилетия показа, че либерализмът, подобно на комунизма, не е универсална идеология, подходяща за всички страни и общества по света. Историческите особености на някои народи не им позволяват да реализират либералната идея без краха на държавността, икономическия упадък, културната деградация и физическата смърт на много хора. Русия се оказа сред такива държави – Китай, Иран, Турция, Афганистан, Ирак, Либия, които не успяха да приемат и осъществят либералната идея, без катастрофални последици за себе си.

Отхвърлянето на либерализма, както и желанието на Русия да гарантира своята сигурност на фона на агресивната американска хегемония, се приема на запад от руските граници, особено в Източна Европа, като желание за възстановяване на империята.

Разширяването на НАТО имаше за цел да намали потенциалната зона на влияние на Русия и ако това не се получи, тогава да я отслаби или разчлени, така че да не представлява заплаха за хегемонията на либералния Запад в света.

Борбата за ценности придоби особено остър характер в Украйна, където част от хората вярваха в изход от дългосрочната криза по пътя на либерализма чрез присъединяване към ЕС, а друга част от хората се отказаха от европейския път на развитие в полза на по-тесен съюз с Русия.

В Източна Украйна конфликтът на ценностите ескалира във фаза на въоръжена гражданска война, в която част от украинския народ защитава своя западен избор, докато другата е за обща съдба с руския народ.

Идеологическият характер на днешния конфликт се доказва и от факта, че огромното мнозинство от онези, които не одобряват провеждането на специалната военна операция на въоръжените сили на РФ в Украйна, са либерали по своите убеждения.

По-голямата част от НПО и медиите, закрити по една или друга причина, или обявени за чуждестранни агенти, също са проводници на либерални идеи и поддръжници на прозападния път на развитие на Русия. Именно либерално настроените граждани на Русия са най-вече сред напусналите страната или излезли да протестират срещу провеждането на специална военна операция в Украйна.

Русия навлиза в труден период на своето развитие. За да се противопостави успешно на военния и санкционния натиск на Запада, руският народ ще трябва да пожертва не само нивото на своето благополучие, но и живота и здравето на своите войници и офицери, които печелят победи на бойните полета.

Това изисква ясни, разбираеми и убедителни идеи, които биха били различни от тези, прокламирани от врага – либералния Запад и либералната част от народа на Украйна. Няма такива идеи, споделяни от мнозинството от руския народ днес. Има редица силни местни идеи: да защитим руския народ от геноцид в Донбас и Украйна, но няма ясно и цялостно разбиране защо трябва да се съпротивляваме на западния свят.

Официално нямаме идеологически и ценностни разногласия със Запада, а де факто от 2000-те години започнахме да отхвърляме либерализма като идеологическа основа на обществото. Невъзможно е обаче да изоставите някаква идея, без да я замените с друга. Какви мирогледни системи са често срещани в руското общество днес?

На първо място, това е комунизмът. На негова основа се развива СССР, постигайки впечатляващи успехи в много области на социално-икономическия и политическия живот. Гръбнакът на съветската държавност беше Комунистическата партия, без нейното политическо ръководство, прераждането на Съветския съюз е невъзможно, но нейният наследник, Комунистическата партия на Руската федерация, не се занимава с творческото развитие на своето идеологическо наследство, което поставя под въпрос пригодността й в съвременните условия.

Православната църква се радва на голямо идеологическо влияние в страната, но няма своя политическа програма, както и визия за пътищата за социално-икономическо развитие. РПЦ се ограничава до ролята на морален съдия и днес не може да претендира за повече.

Изборският клуб разработва оригинален поглед към миналото, настоящето и бъдещето на страната. Основната му идея е идеята за Победата, достатъчно силна, за да претендира за титлата на национална. Една идея обаче не е достатъчна, необходима е холистична концепция, която съчетава целия набор от социално-икономически и политически промени, необходими за създаването на нова Русия. Изборският клуб все още не е създал такава цялостна концепция, основана на една фундаментална идея. Има само приложение за създаване.

Друга група са консерваторите, формирани около списание "Записки по консерватизма", издавано от ИСЕПИ. През 2021 г., след като идеологически „победиха“ либерализма, те започнаха да формулират позицията си едва в последния брой на списанието миналата година. Въпреки това, както винаги е при консерваторите, те обясняват добре миналото и настоящето, но нямат оригинален проект за бъдещето, защото защитават вече реализирани идеи.

Консерваторите по дефиниция не могат да предлагат нови идеи, в противен случай трябва да преминат към лагера на радикалите. В сегашната ситуация обаче вчерашните идеи няма да проработят. Можете да разчитате на опита от миналото само при решаването на отделни проблеми, историческите ценности ще ви помогнат да оцелеете в труден момент, но създаването на принципно ново утре на тяхна основа е невъзможна задача за консерваторите.

По този начин можем да направим малко срещу западното консуматорско общество, неговата либерална демокрация и индивидуализъм. Ето защо основната задача на днешния ден е да се работи за създаване на атрактивен и убедителен проект на бъдещето, отчитащ националните специфики, история и способен да устои на либералната идея, а в бъдеще да я замени. Това ще бъде нашето импортозаместване на либералното бъдеще.

Един от вариантите за заместване на импорта на либералната идея може да бъде авторската концепция за творчески мироглед. Творчеството е в основата на историята. Историята се създава от човек, създавайки нови идеи, преобразувайки материалния свят около себе си в съответствие с тях и формирайки нови видове реалност. С помощта на идеите се създават всички научни, технически, културни, социални и други иновации.

Ролята на творчеството е особено ясно видима в съвременния свят, изграден върху рационалистичен, светски, материалистичен мироглед, в който побеждава обществото, което променя по-бързо и по-ефективно съществуващата реалност и създава нова. Победител е този, който бързо променя доброто към по-добро. Този, който бързо създава ново поколение оръжия, получава огромни предимства във военната област.

Държавите и народите, които създават по-ефективни икономики, стават по-конкурентоспособни с другите и могат да печелят монополни печалби от своите иновации. Въз основа на научни, технологични и икономически постижения, творческите страни създават по-удобен, комфортен живот, осигуряват дълъг, здравословен, интересен и безопасен живот, който е пример за повечето жители на планетата.

По принцип това са западни страни, които проповядват либерализъм. Високодуховните религиозни мирогледи, опитвайки се да му се противопоставят идеологически, губят във военно-техническо отношение и са принудени да отстъпят.

Либералният мироглед обаче потенциално не е най-креативният, тъй като креативността в него не е основната ценност. В западното общество има както свободата да създаваш, която стимулира творчеството, така и свободата да не създаваш. Позицията на твореца в него, макар и висока, не е най-високата. Тъй като основните ценности са материални, се оказва, че творчеството, оценено в пари, не е най-печелившият вид дейност.

Либерализмът не прави творчеството самоцел и най-висока ценност, следователно може да има по-успешно общество от материалистическо-рационалистична гледна точка: такова, в което творчеството ще стане и цел, и основна ценност. Такова общество ще бъде насочено към непрекъсната промяна и традицията ще престане да бъде норма. Именно това общество ще се развива най-бързо.

Всички сфери - и материални, и духовни - ще станат обект на творчество, тъй като идеите са в основата на разбирането и промяната както на обективния, така и на идеалния духовен свят. За разлика от съвременния научен мироглед, който е насочен към външния обективен свят, творческият мироглед ще бъде насочен към света на идеите, който е източник на творчеството.

Стойността на създаването на нещо ново ще накара промяната да стане норма и стабилността да се разглежда повече като препятствие, което трябва да бъде преодоляно. Целта на едно творческо общество ще бъде непрекъсната промяна. Миналото ще престане да играе важната роля, която играе в съвременното общество.

Тъй като по дефиниция няма нищо ново в миналото, човешкият създател ще се съсредоточи върху бъдещето, което ще създаде в идеалния свят на собственото си съзнание и ще го приложи с непрекъснато разширяващ се арсенал от средства за превеждане на идеи в реалния свят.

Творческите народи винаги са доминирали в историята и днес не са начело тези нации, които притежават материално богатство, а тези, които създават нови идеи, значения, начин на живот, иновации, нова реалност. Този, който създава нови идеи, определя формата на бъдещето. Това правеха доскоро съветските хора, по чийто път вървеше една трета от човечеството. Днес руското общество не е в състояние да спечели дори неотдавнашните си сънародници.

Пространството на руското идеологическо влияние се свива като шагренова кожа. Тя може да бъде върната само ако, подобно на нашите съветски предшественици, отново станем творчески народ и формираме на творчески мироглед, в който творчеството ще се превърне в основна ценност на обществото и личността, може да се превърне в предпоставка за това.

Невъзможно е да си представим във всеки детайл общество, основано на творчеството, защото светът ще се промени под влиянието на онези идеи, които днес не съществуват. С известна степен на вероятност може да се предположи, че това ще бъде общество, в което най-високата стойност ще бъде създаването на ново, а човекът-създател ще бъде герой и модел за подражание. Новото, необичайното ще стане основна цел на хората.

Животът ще се появи като непрекъснат иновативен процес. Новосъздаденото ще бъде добро, но вече остаряло, ново и желано ще бъде това, което все още съществува само в идеята.

Авторитетът, уважението, наградата в такова общество ще се определят от това колко ценни са тези нови идеи, които човек е създал. Оценката на една идея ще се определя не толкова от нейната материална ефективност, колкото от нейната новост.

Материалът ще престане да бъде основен критерий за полезност и важност, тъй като в такова общество материалните проблеми ще бъдат решени доста бързо. Повечето от тях вече са решени на Запад. Преходът към тяхното решение в останалия свят е въпрос на време.

Въпреки че е невъзможно да си представим едно творческо общество в неговата цялост, в нашата история е имало периоди на продължително творческо напрежение, те дават приблизителна представа за това състояние на човека и обществото. В руската история това е периодът от 1917 г. до края на 1930-те години, когато обичайните стабилни форми на социално-икономически, технически, научен, културен, ежедневен живот постоянно се отхвърлят и се въвеждат нови. През този период неволно огромни маси от хора бяха въвлечени в процеса на творчество, преди това лишени от участие в създаването на нещо ново в такъв грандиозен мащаб.

В едно нещо, но много важно, този исторически период се различава от описания творчески мироглед: той е изграден върху една идея и докато се създават формите и отношенията, които реализират комунистическата идея, те замръзват, превръщайки се в мъртъв паметник на някога жива мисъл.

В следвоенния сталинистки период творчеството по същество приключи, неговият нов кратък и доста повърхностен взрив се случи по време на размразяването на Хрушчов, докато не стигна най-накрая до бронз в ерата на стагнация.

Общество, основано на творчески мироглед, ще бъде най-динамичното и бързо развиващо се. Именно то ще формира модерността, ще задава модели на живот, социални, икономически и политически форми и ще създава нови практики.

Творческото общество ще стане икономически най-мощното на Земята, което означава, че ще може да реши основните проблеми на човечеството. Други държави и народи ще последват примера му. Те ще се обединят около него, той ще стане лидер на света.

Днешна Русия е подходяща за тази роля. Тя няма ясен мироглед, но копнее за нова идея, която да определи целта и задачите на неговото развитие. Тя не може да стане либерална и да следва западния път, следователно, в контекста на борбата срещу Запада, руският народ повече от всякога се нуждае от своя оригинален, оригинален път и това може да бъде пътят на творчеството, тъй като използването на нови идеи и нестандартни решения ще ни помогне да оцелеем в борбата срещу Запада.

Самото творчество обаче не е достатъчно за това. Човек в непрекъснато променящ се материален, културен и социален свят ще се нуждае от подкрепа и етичните стандарти трябва да се превърнат в такава.

Едно творческо общество на безкраен морален релативизъм е способно да генерира чудовища с невъобразима сила и мощ и само морален човек може да ги възпре. Дали този нов свят е добър или лош зависи изцяло от хората, които го създават. Неограниченото човешко творчество може да доведе до катастрофални последици. Нека си припомним какви усилия са необходими на човечеството, за да ограничи разпространението и използването на ядрени, химически и биологични оръжия, създадени от човешкия гений.

Моралните ценности, призвани да разграничават доброто и лошото, доброто и злото, не могат да бъдат извлечени от творчеството като такова. Човешкият ум не може да създаде солидни примери за морал, тъй като това, което е създадено от един ум, лесно се поставя под въпрос и се опровергава от друг.

Ето защо всякакви етични системи, създадени от човека, са толкова нестабилни. В това отношение моралните ценности, които са външни за човека, имат несъмнено предимство. Такива ценности са създадени от религията.

Изглежда, че за съвременното руско общество, ако приеме творчеството като основна идея и ценност, религиозните морални ценности, които са ръководили нашите предци, биха могли да бъдат подходящи. Оставянето на ролята на морален съдия на Църквата би могло да бъде от полза за творческото руско общество, което, от една страна, няма да бъде сдържано в своето развитие, а от друга страна, ръководено от традиционните етични норми, би могло да избегне фатални грешки, до които човешкият ум е толкова предразположен, лишен от морален компас.

Либерализмът има един голям недостатък – той е бездушен по природа. Оттук и неговият материализъм, култът към парите, удоволствието, хедонизмът. Човек не може да живее заради материалното, за това той се откроява от животинския свят, за да живее духовен живот. Православието даде такъв духовен живот на руския народ, ислямът на мюсюлманските народи, будизмът на калмиците и бурятите, юдаизмът на евреите.

Духовният живот в различните му религиозни прояви определя историческата собственост на руските народи. За човека духовното винаги има превес над материалното, недуховното. Не сме казали ние: „Човекът не живее само с хляб“. Тази християнска истина е не по-малко актуална днес, отколкото преди две хиляди години. Така креативността трябва да бъде допълнена от превъзходството на духовното над материалното.

Творчеството и духовността са две иманентни свойства на човешката същност. Третото е връзката на всички хора помежду си, която се простира от миналото, от предците, до нас, сега живеещите, и от нас до бъдещите поколения хора.

Човекът е само малка част от едно цяло, което е човечеството и неговите големи части – народите. Човек извън народа и без народа никога няма да стане човек, поради което идеята за либерален индивидуализъм е толкова чужда и ненормална за руския мироглед.

Животът за себе си и заради себе си е невъзможен за Човекът в сегашното му разбиране. Животът за другите и заради другите е толкова разбираем, близък, естествен и желан за нашия народ, че не може да не бъде част от тяхната голяма мечта.

И така, творчество, духовност и живот за хората и в името на другите хора – това трябва да бъде нашият отговор на въпроса как да заменим либерализма.

Превод: СМ

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?