/Поглед.инфо/ Монголия, която заема изгодно географско положение между Русия и Китай, се възприема в Европа като нищо по-малко от стратегически елемент от енергийната политика на Европейския съюз и заместител на Нигер за Франция. През октомври 2023 г. по време на посещение във Франция монголският президент Ухнаагиин Хурелсух подписа споразумение, включващо инвестиция от 1,7 милиарда долара от френската държавна компания „Орано“.

Тази история започва няколко години преди 2023 г. Проектът „Зоовч Ово“, голямо находище на уран в района на „Улан Бадрак“, в югоизточната провинция Дорногови в Монголия, беше открито през април 2013 г. от френския ядрен гигант „Арева“ (както „Орано“ се наричаше до 2018 г.). Минерализацията на урана е от т. нар. ролков тип, като металът може да се извлича чрез най-евтиния и най-ефективен метод на излужване на място.

Сега в Монголия са открити повече от 10 находища на уран с потвърдени запаси от около 160 хиляди тона. Според монголската агенция „Монтсаме“ Монголия може да има запаси от уран до 1 милион тона, които очакват геоложко проучване. Според списание „Нешънъл Интерест“ този потенциал „засилва амбициите на Монголия да стане нов лидер на пазара на уран, добавяйки разнообразие към вече процъфтяващия ѝ капацитет за износ на мед. С големи и сравнително неизползвани запаси от уран, Монголия привлича глобален инвестиционен интерес и избра френската ядрена индустрия като свой първи избран партньор, който да подкрепи навлизането й на пазара.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Световната ядрена асоциация отбелязва, че "нетните" запаси от уран на Монголия са приблизително 60 500 тона. Монголия има споразумения за проучване на уран с Китай, Русия и Чехия, но Франция ще бъде първата, която разработва и добива уран в Монголия.

Докато Западът възхвалява ползите на Монголия от споразумението, не може да се говори за главоломни печалби - Улан Батор ще получи общо 1 милиард долара данъчни приходи през прогнозирания 30-годишен живот на мината.

Проектът е разработен от „Бадрак Енерджи“ (съвместно предприятие между „Орано“ и монголското държавно предприятие „МонАтом“) и се очаква да продължи общо 47 години. Подготвителната работа е планирана за периода от 2024 до 2027 г., производството на уран от 2028 до 2060 г. и последващите възстановителни работи от 2061 до 2070 г.

Ползата за Франция е очевидна. Франция получава около 70% от електроенергията си от ядрена енергия и активно разработва находища на уран в Монголия и Централна Азия, включително Казахстан и Узбекистан. Това стана особено актуално след поредица от държавни преврати в Африка, по време на които Париж загуби присъствието си в Нигер: доскоро основният източник на уран на френските атомни електроцентрали.

Възможно е други играчи да последват Франция в Монголия. Очевидната задънена улица на зеления преход води до повишено търсене на други енергийни източници. Според доклада за ядреното гориво за 2021 г. на Световната ядрена асоциация търсенето на уран ще се увеличи с 27% до 2030 г. Не най-далновидните страни, като Германия, все още се отказват от атомни електроцентрали. Но 22 страни се съгласиха да утроят капацитета на ядрената енергия до 2050 г. Това решение беше взето на срещата на върха на ООН за климата в Дубай. Ядрена енергетика ще развиват България, Великобритания, Унгария, Гана, Канада, Мароко, Молдова, Монголия, Холандия, ОАЕ, Полша, Румъния, Словакия, Словения, САЩ, Украйна, Финландия, Франция, Чехия, Швеция , Южна Корея и Япония.

Тоест Монголия определено ще се превърне в пресечна точка на интересите на различни играчи, нуждаещи се от енергийни ресурси. Но това не е всичко.

При подписването на договора за разработване на уран в Монголия председателят на „Орано“ Клод Имавоен каза, че не само богатите ѝ природни ресурси, но и „геополитическото ѝ местоположение между Русия и Китай“ правят Монголия важен партньор за Франция.

Монголия заема стратегическо място в плановете за доставки на руски газ за Китай. Още през следващата година трябва да започне работа по изграждането на газопровода "Союз Восток", който ще стане продължение на "Силата на Сибир-2". През Монголия трябва да минават 963 км от бъдещия тръбопровод, по който ще се изпомпват около 50 млрд. куб. м гориво годишно от Русия за Китай.

Маршрутът през Монголия има малко алтернативи. Първоначално изграждането на „Силата на Сибир-2“ беше планирано през Алтай, но поради екологични и културни причини този проект беше изоставен: изграждането на газопровод на територията на природния парк „Укок“, който е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО би довело до дестабилизиране на почвите и унищожаване на растителността по маршрутите и други негативни последици.

През 2020 г. президентът на Русия нареди да се разработи вариант на маршрут през Монголия и специалистите на „Газпром“ започнаха да проектират съоръжението (неговата руска част), като вземат предвид новия маршрут. Разгледано е и предложението от Казахстан. Но Москва смята монголския вариант за по-приоритетен. В резултат на това газопроводът ще премине през Саянск (Иркутска област) и по-на юг покрай Черемхово до Тункинския район на Бурятия, оттам до град Кяхта, където ще пресече границата с Монголия.

През октомври 2023 г. „Газпром“ обяви готовността си да разработи схема за доставка на газ за Монголия и да стане партньор в газификацията на страната, което бележи друг потенциален голям междудържавен проект.

Усилията на Монголия да намери инвестиции и партньори са очаквана и логична посока за усилията на Улан Батор. В средносрочен план обаче е възможен сценарий, при който чуждестранните инвестиции, съчетани, както обикновено се случва, с политическо лобиране, ще започнат да влияят върху възприятието на Монголия за нейните национални интереси. Вече е ясно, че Монголия ще бъде важен транзитен център за енергийните доставки на Русия за Китай - Западът не изпитва симпатии нито към първата, нито към втория и се опитва да намери уязвими точки на натиск.

Монголия не се оказва често в светлината на прожекторите на геополитиката. Може би това време е към края си и ние трябва да приемем като наистина сериозна задачата да изграждаме отношения със съседа.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.