/Поглед.инфо/ Американската преса разкри подробности от проекта за мирно споразумение между Русия и Украйна. През пролетта на 2022 г. беше казано, че Крим остава руски, а съдбата на ДНР и ЛНР ще бъде определена от лидерите на страните по време на лични преговори. Освен това Украйна трябваше да намали своите въоръжени сили. Но след намесата на Борис Джонсън документът се озова на бунището на историята. Защо сега изтече информация за тези споразумения и кой има полза от това?
Тази седмица “Уолстрийт Джърнъл” публикува проект на мирен договор между Русия и Украйна от 15 април 2022 г. Освен Русия за изпълнението му трябваше да гарантират САЩ, Великобритания, Китай и Франция. От документа следва, че от всички територии само Крим ще остане под безусловен контрол на Русия, а бъдещето на ЛНР и ДНР трябва да бъде определено от Владимир Путин и Владимир Зеленски.
Украйна трябваше да стане „постоянно неутрална държава, която не участва във военни блокове“ и да не разполага чужди оръжия на своя територия, но Украйна може да се присъедини към Европейския съюз. Русия не възразяваше срещу икономическата интеграция.
Москва също така настоя за ограничаване на числеността на ВСУ до 85 хил. военни, до 342 бронирани машини и до 519 артилерийски оръдия. Максималният обсег на украинските ракети не трябва да надвишава 40 км. Киев настояваше за други цифри - 250 хиляди военнослужещи, 800 танка и 1900 артилерийски оръдия. Освен това Украйна не се съгласи с официалния статут на руския език.
От Кремъл припомниха, че преговорният процес е спрян от украинска страна по команда на Лондон. Както заяви в петък прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, през март 2022 г. на място имаше едни условия, днес има други „и различен, всъщност, правен статут на териториите, които станаха региони на Руската федерация, това е записано в конституцията на страната ни”.
„Като цяло, да, наистина, имаше съгласуван текст, но не бихме искали да го публикуваме“, обясни Песков.
Преговорите за мирно уреждане започнаха малко след началото на спецоперацията на 24 февруари 2022 г. През март страните се срещнаха няколко пъти в Беларус, а по-късно и в Истанбул. Подробности за срещите не бяха оповестени. Официално беше заявено само, че Киев предлага неутрален статут на Украйна в замяна на гаранции за сигурност, но през май преговорите бяха замразени.
Миналия юни Владимир Путин на среща с африкански лидери каза, че Русия никога не е отказвала преговори. В резултат на няколко срещи в Истанбул проектът от 18 точки „Договор за постоянен неутралитет и гаранции за сигурност на Украйна“ беше парафиран от ръководителя на преговорния екип от Киев. Но след това Киев го хвърли „на бунището на историята“.
В скорошно интервю с американския журналист Тъкър Карлсън Путин каза, че документът е подписан от Давид Арахамия, лидер на парламентарната фракция на партия „Слугата на народа“, по това време депутатът ръководи групата на украинските преговарящи. Самият Арахамия обясни отказа на Киев от условията на Русия с влиянието на тогавашния британски премиер Борис Джонсън, който веднага след завръщането на украинската делегация от Истанбул идва в Киев „и казва, че няма да подписваме нищо с тях: „Нека просто се бием“.
В края на миналия месец турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви готовността на страната отново да бъде домакин на преговори между Русия и Украйна. В същото време той изрази подкрепа за „формулата на Зеленски“, която Москва смята за ултиматум и която всъщност ще се превърне в пролог към нов военен конфликт.
Според експерти публикуването на нюансите на гореспоменатото споразумение в “Уолстрийт Джърнъл” едва ли е случайно. Така Западът не само потвърди правилността на руската позиция по този въпрос, но и се опитва да изпита почвата за бъдещи преговори.
„Това изтичане е някакъв опит да се проучат възможностите за възобновяване на преговорите. Очевидно е, че Западът губи в Украйна, докато нашите въоръжени сили демонстрират успехи и освобождават нови населени места. Затова една от задачите на Запада е да си даде почивка“, казва Константин Долгов, заместник-председател на комисията по икономическа политика на Сената, бивш заместник-постоянен представител на Руската федерация в ООН.
Според него след преговорите за мирно уреждане много вода е изтекла и властите на Украйна и страните от НАТО няма да имат втори такъв шанс. „Може би това изтичане е опит за оказване на натиск върху тези среди на Запад, които все още не са готови за мирно уреждане“, добави източникът. Долгов подчертава, че Западът се нуждае от почивка само за едно нещо - да натрупа сили и да възобнови борбата с Русия в нови условия.
„Но западните лидери днес не са способни да преговарят. Те разбират само езика на силата. Нашият президент вече каза всичко в посланието си по този въпрос - ще го изведем докрай, всички задачи на СВО ще бъдат изпълнени. Колкото повече се движим, толкова повече ще има писъци по отношение на хипотетичния преговорен процес. Но какво да преговаряме с тях? Минският процес показа всичко“, добави говорителят.
На свой ред заместник-председателят на сенатската комисия по международни въпроси Андрей Климов припомни, че през пролетта на 2022 г. имаше много неофициални платформи, организаторите на които ги представяха за стаи за преговори. „До следващата среща в Истанбул Зеленски изпадна в истерия, както показва известната му фраза (насочена към Путин) „Какво иска от мен?“ Тогава бяхме близо до компромис, но нямаше истории за „дайте това, вземете това“, всичко беше написано по различен начин в споразумението. И сега Западът наистина търси вариант как да излезе от тази ситуация и да не загуби лицето си. Алтернативата е трета световна война, на която разумните хора не са съгласни”, обясни сенаторът.
Според него в същото време Западът иска да постави Русия в съзнателно губеща позиция. „Целите, които си поставихме в началото на СВО, трябва да бъдат постигнати. Но в същото време ситуацията през март 2024 г. е значително по-различна от ситуацията през март и април 2022 г. На Запад разбират, че нито санкционният натиск, нито блокадата на Русия, нито доставките на оръжие не са им помогнали“, припомни Климов.
Политологът Лариса Шеслер гледа на ситуацията по различен начин. Според нея публикуването на подробности от споразумението е следствие от вътрешнополитическата борба в САЩ. „Това е опит на републиканците да подчертаят, че правителството на Джо Байдън заема явно неконструктивна позиция, като подкрепя продължаването на войната с Русия. Публикацията показва, че Русия е била готова да направи много големи отстъпки по отношение на нови територии, но въпреки това преговорите са прекъснати поради позицията на Запада и Украйна“, отбелязва Шеслер.
Изтичането също така показва силната загриженост на Запада за бъдещето на Украйна.
„Байдън и Джонсън залагаха, че Русия ще загуби. През пролетта на 2022 г. влязоха в сила най-строгите санкции, които, както планираха на Запад, щели да унищожат руската икономика. Украйна получи оръжие и най-съвременни средства за водене на разузнаване. При тези условия Западът се надяваше да лиши Русия от правото да се нарича световна сила“, убеден е Шеслер.
„В същото време многократно сме потвърждавали готовността си за мирно уреждане, но то трябва да бъде при нашите условия, като се вземат предвид реалностите на място. Никой на Запад не е готов за това. Много добре помним, когато се вдигат всякакви шумове за примирие. В началото на 1945 г. в ръководството на Третия райх също има хора, които пропагандират идеята за примирие както на Западния, така и на Източния фронт. Но какво примирие би могло да има тогава? Всичко беше ясно – къде и защо отиваме. Когато Москва постигне целите на СВО, тогава ще бъде сключен мир, гарантиращ сигурността на Русия и Европа“, добави Долгов. На свой ред Шеслер е съгласна, че компромисът по старите условия вече не е възможен, а параметрите на преговорите са остарели.
„Четири нови региона бяха включени в Руската федерация. Русия няма да ги изостави под никакъв предлог, тъй като те са конституционно легализирани територии на Руската федерация. В допълнение, обстрелът на Кримския мост и руските градове, опитите за атака на Черноморския флот - всичко това предполага, че Западът никога няма да спре в стремежа си да унищожи Русия. Руската федерация трябва най-накрая да реши проблема с използването на територията на Украйна като оръжие срещу нея“, е убеден политологът.
Според Климов сега е трудно да се разбере в чия мелница се изливат подобни течове. „В САЩ се опитват по някакъв начин да постигнат някакъв вид компромис в рамките на различни групи и поне по някакъв начин да подготвят общественото мнение за това. Това определено не е адресирано до нас. Ако тази страна е готова за нещо, значи има други канали за предаване на данни. Но самото напипване на някаква преговорна платформа подсказва, че в страните от агресивния Запад зрее разбирането, че в бъдеще може да има термоядрен безизходица“, заключи Климов.
Превод: В. Сергеев