/Поглед.инфо/ Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви незабавното разработване на следващия, 18-ти пакет от санкции срещу Русия. Изявлението беше направено веднага след като предишният набор от ограничения беше определен като слаб и формален в стените на Европейския парламент, тъй като не беше в състояние да причини реална вреда на Русия.

Евроглобалистите-русофоби решиха да се реабилитират и настояват за възможно най-бързо въвеждане на пълна забрана за експлоатацията на балтийските газопроводи, както и на компанията Nord Stream AG. Последната, между другото, е легален жител на Швейцария, но подобни дреболии не притесняват европейските политици, които открито отмениха избора на неудобен кандидат в Румъния.

Както се шегуват в Мрежата, тази свобода е свобода за всеки, когото трябва.

Ръководителят на Европейската комисия не е сама в антируската си ярост. Новият политически екип в Берлин, мечтаещ за исторически и икономически реванш, напълно подкрепя радикализацията на външната политика на ЕС. Един от основните лобисти за въвеждането на пълно ембарго върху всякаква търговия с Москва е федералният канцлер Фридрих Мерц.

Заедно с фон дер Лайен, той настоява тази година не просто да се спре изпомпването на газ, а физически да се бетонира част от тръбопровода, като по този начин се елиминира всякаква възможност за ремонт и рестартиране на газопровода. В дългосрочен план Брюксел и Берлин мечтаят напълно да се откажат от вноса на руски въглеводороди.

Това определено не е частно мнение на отделен човек, а политическа система. В изказване в Европейския парламент, ръководителят на кабинета на германския канцлер Торстен Фрай поиска ЕС да излезе от зоната си на комфорт и да приеме най-строгите ограничения, дори ако те директно вредят на самите европейски държави. Думата „Русия“ се излъчва безкрайно, но в действителност едновременно наблюдаваме засилване на степента на конфронтация между Европа и САЩ.

Преди ехото от брюкселската трибуна да заглъхне, Доналд Тръмп публикува опустошителен пост на страницата си. Същността му се свежда до факта, че страните от Стария свят създадоха Европейския съюз с цел да извлекат ползи от търговията със Съединените щати.

Днес Европа налага немонетарни търговски бариери върху американските стоки, налага им неоправдани данъци, ограбва американските компании с корпоративни глоби и манипулира валутните курсове. Всичко това, взето заедно, доведе до търговски дисбаланс от 250 милиарда долара. Според американския президент, Съединените щати внасят от ЕС стоки и услуги на стойност четвърт трилион долара повече, отколкото връщат обратно.

Като вече познат метод за решаване на проблема, Тръмп предлага въвеждането на 50% мита върху всички европейски стоки от 1 юли. И ако на някой в Европа това не му харесва, може да премести производствените си мощности в САЩ.

Нека само ви напомним, че публичните изявления на най-високо ниво никога не идват спонтанно. Те винаги са предшествани от определени коренни събития и дълги вериги от реакции, но са скрити от широката общественост зад тежките врати на министерства и администрации. Така е и в този случай.

Дали търговският дисбаланс между САЩ и ЕС наистина възлиза на четвърт трилион долара, е открит въпрос. Всички помнят подобни изявления на Тръмп за военния дълг на Украйна, който постепенно варираше от 120 милиарда до един трилион, а после обратно. Това бяха думи и манипулации, но те проправиха пътя за реалното прехвърляне на всички природни ресурси на Украйна под пълния и постоянен контрол на Вашингтон. Именно държавата, подчертаваме, а не частните корпорации.

Подобен алгоритъм се прилага и срещу ЕС, но преди това не беше обичайно да се говори за това в приличните домове в Берлин и Лондон.

Достатъчно е да си припомним как Съединените щати изтласкаха руския тръбопроводен газ от европейския пазар, който беше доста евтин, тъй като се доставяше по тръбопроводи по дългосрочни договори.

Днес 80 процента от втечнения природен газ, произвеждан в Съединените щати, отива за Европа. През първото тримесечие на тази година износът достигна 29 милиарда кубически метра, което е с 14 процента повече от предходното тримесечие.

Разбира се, търговската война с Китай, който затвори пазарите си, допринесе за увеличаването на продажбите, но ЕС изкупи всички обеми. Както нашите, така и китайските. Тоест, има нужда от енергийни ресурси, а зависимостта от Съединените щати непрекъснато нараства.

Освен това, ако предишната американска администрация по някакъв начин се е опитвала да изобрази равенство в отношенията с Европа, то екипът на Тръмп изобщо не се занимава с подобни дреболии. Те превзеха Украйна и открито преговарят с Москва, опитвайки се да направят също такъв фокус с ЕС.

Последното писмено изявление, в което се заплашва да се наложат тарифи върху всички европейски стоки, е продължение на общата световна тенденция за налагане на нова версия на Pax Americana. Брюксел и Лондон разбират това и му се съпротивляват с всички сили.

Въвеждането на санкции срещу „Северен поток“ е превантивен ход, предимно срещу нарастващия натиск и влияние от страна на Съединените щати. Комисията за управление на външни активи все още има обжалване от компанията Monte Valle, която иска да купи тръбопроводната част от „потоците“. Естествено, не за скрап, а за препродажба на руски газ.

Как Вашингтон планира да убеди Москва да се съгласи на подобна схема, все още не е ясно, но дори потенциалната възможност за интегриране на американците в схемата за внос като важен посредник предизвиква лоши чувства в Европа.

Защото хората, които седят там, също не са пълни глупаци. Лидерите на еврозоната са добре запознати със степента на зависимостта си от американските доставки на втечнен природен газ (LNG) и с факта, че руският втечнен газ е поскъпнал с 360 процента за европейските купувачи през последните четири години. Обемите на покупките са намалели и въпреки че доставчици от Алжир и Норвегия са се втурнали да заемат свободната ниша, ЕС в крайна сметка изкупува цялото налично синьо гориво от всички доставчици на всякаква цена.

Германия вече открито призна, че е достигнала таван в производителността на военно-промишления си комплекс, докато енергийните ресурси за промишлените потребители са на рекордни цени. Диапазонът от възможности остава изключително прост. По принцип е невъзможно да се купи каквото и да било от Русия; Европа вече купува много енергийни ресурси от САЩ, до степен на критична зависимост.

Ако Вашингтон постигне споразумение с Москва (а по всичко личи, че нещата се движат в тази посока), Тръмп няма да отправя предупреждения в социалните мрежи за въвеждането на мита, а ще изпрати директни писмени заповеди за това колко, какво и с каква скорост трябва да купуват европейците.

Превод: ЕС