/Поглед.инфо/ Управителят на индийската централна банка, който предрече финансовата криза от 2007-8 година, сега предупреждава за вероятността светът постепенно да се отправи към нова Голяма депресия. Говорейки на икономическа конференция в Лондон Бизнес Скул миналия месец, Рагхурам Раджан, управител на Ризърв Банк ъф Индия заяви, че монетарните политики на водещите развити нации дават предпоставки да се създадат условия, подобни на тези, довели до Голямата депресия.
Тревожа се, че ние лека-полека попадаме в проблеми, подобни на тези в трийсетте години на миналия век, в опитите ни за растеж. Мисля, че това е проблем за света. Не е просто проблем за индустриалните страни или развиващите се пазари, днес това е по-обширна игра.
Раджан, чиято предишна работа е била в МВФ като главен икономист, говори за усилията на централните банки да използват изцяло ниски лихвени рейтинги, за да разпалят икономически растеж, следствие от световната финансова криза. Тези политики, по-известни като количествени облекчения (quantitative easing), са прилагани от централните банки на САЩ, ЕС и Япония.
Количествените облекчения (КО) стимулират заемане във вътрешната икономика, което помага за борбата с високата безработица. Също така държи валутите слаби, което прави износа по-конкурентоспособен на световния пазар, а вноса по-скъп.
КО в развитите страни също така създават това, което Раджан и други наричат ефекта на „разливането“ в по-слабо развити страни като Индия. По-специфично, инвеститорите напускат развитите страни и се насочват към развиващите се в търсене на по-големи печалби. По-неговите думи КО е създало бързи пари за развиващите се икономики, които след това не могат да управляват печалбата.
Това създава голяма подвижност и може да преобърне развиващите се икономики, особено когато КО „отиват на вятъра“ в развитите страни и инвеститорите започват да се изтеглят от развиващите се страни, в които досега са инвестирали. Също така страните, които не са въвлечени в КО, губят конкурентоспособността си, което от своя страна причинява вреда на износа.
Страхът на индийския икономист е, че тези последни действия могат да накарат страните да предприемат обратни действия, за да възстановят дяловете си в пазара, по подобие на това, което са направили през 30-те. Както той заяви на конференцията миналия месец: Въпросът е попадаме ли в ситуация, в която, опитвайки се да създадем растеж от нищото, всъщност не създаваме растеж, а просто си го прехвърляме един на друг. Разбира се, има история за това по време на Голямата депресия, когато се озовахме в състезателно обезценяване.
Това не е първият път, когато икономистът повдига този въпрос. В един от многото пъти той пише в своя статия: Централните банки в усилията си да запазят капитала и да държат слаби валутите рискуват да се затворят в цикъл на КО, насочен към максимизиране на дела на държавите им заради дефицита на световното търсене.
По време на конференцията и в по-горе цитираната статия Раджан заявява, че МВФ трябва да създаде правилата на играта и да спомогне за координацията на различните политики. Въпреки това, след като изявленията му получиха медийно внимание в Индия, Ризърв Банк ъф Индия се опита да опровергае твърденията му.
В изявление малко след речта му банката заяви: Рагхурам Раджан не намеква или твърди, че има какъвто и да било риск за световната икономика, която е в постепенно възстановявано, изправяйки се пред трудности, като например в еврозоната, да попадне в нова Голяма депресия.
Според изявлението това, което е имал предвид, е, че политиките, които са следвани от големите централни банки по света, са в опасност да попаднат в стратегии, които са следвани през 30-те години на ХХ век.
Като управител на такава банка, Раджан има интерес да възпре КО в развитите страни като Индия, която често е жертва на тези политики. Все пак индийският икономист предупреждава за тези неща много преди да заеме поста си.
Освен това неговите възгледи трябва да бъдат взети сериозно, защото той е един от малцината икономисти, предвидили световната финансова криза. Когато за пръв път той предупреди за надвисващата криза, повечето водещи икономисти отрекоха неговите твърдения.
Превод: Евгени Рушев