/Поглед.инфо/ Международното бизнес издание Financial Times публикува на пръв поглед почти скучна новина. През последните три години четири водещи европейски банки са изтеглили около 280 милиарда долара от клоновете си в Съединените щати. Дреболия на пръв поглед. При по-внимателно разглеждане обаче става ясно, че това не е така.

На първо място, поради размера на сумата, която в момента възлиза на 34% от общата инвестиция на Европейския съюз в банковия сектор на САЩ. Подчертавам, че не става въпрос за изтегляне на печалбата за периода. Намален е размерът на основния капитал.

Вторият основен фактор е списъкът на споменатите кредитни организации. Става въпрос за UBS и Credit Suisse (Швейцария), Barclays (Великобритания) и Deutsche Bank (номинално Германия). Всички тези организации, въпреки теоретичната националност, всъщност са транснационални организации, опериращи по целия свят.

Почти четвърт век те, заедно с американските корпорации, бяха част от затворения клуб на най-големия бизнес в Европа, който формира и прокарва на практика идеите на глобалния пазар. Те всъщност се застъпваха за обединението на Европа и САЩ в един общ мега-клъстър. Включително и с перспективата за намаляване на контролната и водеща роля на държавната институция в него.

Оттук се подсказват две сериозни заключения. На първо място, анализаторите на Credit Suisse в своето годишно проучване на глобалния инвестиционен пазар, според резултатите от 2018 г., очевидно, са били прави. Формално в размер на абсолютните пари Америка все още остава голям източник на печалба, но скоростта на нейното получаване, както и размерът на възвръщаемостта на инвестирания капитал в САЩ, всъщност падат.

На първо място, в сегмента на глобалните корпорации, които са ключова област за инвестиране на пари в такива банкови мегаструктури. Споменатите по-горе 280 милиарда долара за три години са изтеглени изключително от инвестиционни единици, а не от структури, които просто обслужват взаимния паричен поток, например, от туризъм или търговия.

Откритата тенденция на общото преразпределение на глобалния капитал обаче е не по-малко важна. Оказа се, че 55% от всички въртящи се пари в световната икономика (по паритет на покупателната способност) в момента се намират на нововъзникващите (EM) и така наречените гранични (FM) пазари. Докато пазарният дял на развитите страни (DM) е 37%. Останалите 8% се формират от страни, които нямат сериозна инвестиционна привлекателност. Ако вземем предвид изменението на разделението на парите между Европа и САЩ, то чисто американският пазар се свива до 25% с постоянна отрицателна динамика.

Този факт обяснява както желанието на САЩ да формират свой собствен икономически клъстър, затворен за останалия свят, така и неуспешното засилване на опитите за дестабилизиране на икономиката на колкото се може повече други страни. На първо място в Централна и Южна Америка, предназначени за ролята на вътрешни колонии на американския клъстър.

Но второто е по-важно. Министерството на финансите на САЩ доста успешно изтласква чуждестранните конкуренти „от своите земи“. По този начин изчиства вътрешния пазар „за своите“. Имам предвид за собствените водещи инвестиционни структури. Защото "Боливар" не може да пренесе и двете едновременно.

Така Америка, разбира се, подкопава инструментите на своето влияние върху политическите структури на ЕС, но нейните политици изглежда считат това за приемлива цена. Човек получава усещането, че изплъзването изпод американския контрол на огромното мнозинство от световните пари вече се признава имплицитно.

И вземащите решения започнаха да формират нов свят, в който САЩ вече няма да са най-богатата държава в света. Но в същото време всички "вътрешни" източници на доходи трябва безусловно да преминат в ръцете само на американски компании.

Става интересно дали тези икономически промени ще имат време да се отразят върху политическата линия и най-важното - върху политическата основа на Европейския съюз? Преведено на обикновен език: европейският финансов елит ще може ли да разпознае критичната необходимост спешно да възстанови своята геополитическа субективност?

И по-важното е да има възможност за изпълнение на необходимите мерки за оставащия период от време. Тъй като вътре в ЕС източниците на растеж пресъхват, а извън него - на пазарите на ЕМ и ФМ - достъпът до проекти все още е надеждно блокиран от американските санкции. Така че проблемът с „разрастването или умирането“ се превръща в остър проблем за европейските финансови институции.

Но простото увеличаване на размера на победителите е малко вероятно да помогне на европейския капитал да запази независимостта си в играта, правилата на която американците пишат и пренаписват. Необходимо е осъзнаване на необходимостта от тяхната собствена субективност и за това е необходимо преформатиране на вътрешната, включително информационната политика, по повечето ключови въпроси. Включително в областта на мирогледа и значенията на живота за обществото като цяло.

Редица източници, позовавайки се на прогнозата на Владимир Путин, говорят за перспективата за краха на ЕС до 2028 година. Така ще стане, ако не успеят да приложат необходимите мерки там или изобщо не успеят да го направят. Във всеки случай изтеглянето на огромен капитал от САЩ на водещите европейски банки говори много.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели