/Поглед.инфо/ В канадския град Ванкувър полицейски служители задържаха финансовия директор на китайската Huawei Technologies Мен Уанчжоу. Според The ​​Wall Street Journal това е направено по молба на САЩ за екстрадирането на управител на китайска компания. Вашингтон твърди, че Huawei не спазва американските санкции, наложени на Иран.

Спомнете си, че на 5 ноември в сила влезе вторият пакет от антиирански санкции. Съединените щати предписаха приблизително 700 точки в ограниченията за санкциите. В отговор на тази стъпка от страна на САЩ иранският президент Хасан Роухани заяви, че страната „ще заобиколи с гордост“ ограничителните мерки на Вашингтон.

Ембаргото върху вноса на ирански петрол обаче не бе въведено от американците. Тръмп остави въпроса настрана за половин година, като обяви, че осем държави, включително Китай, могат да купуват ирански петрол, без да се страхуват, че ще им бъдат наложени вторични санкции. Никой не очакваше такъв обрат на събитията в световната нефтена и газова индустрия. В резултат на това на 23 ноември цените на петролния пазар паднаха.

Както знаете, през юни 2018 г. за рамките на ОПЕК + беше постигнато споразумение да се увеличи производството на петрол, защото се очакваше, че обявените от Тръмп категорични санкции срещу вноса на ирански петрол ще го премахнат от световния пазар и така за Саудитска Арабия и Русия ще се появи възможност да увеличат добива, без да навредят на пазарната конюнктура.

Обаче президентът на САЩ изведнъж промени решението си и цените паднаха. Тръмп отдавна искаше те да паднат, за да стимулира индустриалния растеж в САЩ, но никой не очакваше от него да постигне това чрез натиск върху саудитците, а чрез облекчаване на натиска върху Иран.

Отговорът на въпроса защо така се случи, може би се съдържа в статията на работещия в момента в Иракски Кюрдистан виден американски разузнавач Алберт Волф Demanding Iran’s Withdrawal From Syria Doesn’t Make Sense (Няма логика в това да искаме Иран да си тръгне от Сирия), публикуван на сайта на Атлантическия съвет. Добре запознатият със ситуацията в Близкия изток Алберт Волф влиза в спор със съветника по национална сигурност Джон Болтън и специалния представител на САЩ в международната коалиция за борба срещу „Ислямска държава“ Брет Макгърк, които неведнъж искат „иранските части да напуснат Сирия“.

Волф отбелязва, че жадуващите да се избавят от иранското присъствие в Сирия ръководители на Държавния департамент не са решили кого именно искат да премахват от там: частите на Корпуса са стражите на иранската революция, ливанската „Хизбулла“ или още и „умерените опозиционери“, които сега са се присъединили към „Хизбулла“. Има също така сирийски части, които са лоялни на Иран, напомня Волф, предлагайки на администрацията на Тръмп първо да реши кого точно не иска да вижда в Сирия .

И дори да се вземе такова решение, пише Волф, САЩ ще имат избор от две възможности: да увеличат антииранските санкции или да увеличат броя на американските войски в Сирия, което в крайна сметка ще доведе до пряк сблъсък с иранската войска и нейните съюзници.

По-строги санкции едва ли са възможни, обяснява Волф, тъй като в момента САЩ не разполагат с достатъчна подкрепа от международната общност. Ако поемат пътя да увеличаването на броя на американските войски в Сирия, тогава „след Афганистан и Ирак това лесно може да се превърне в третото блато за 17 години, в което Съединените щати ще затънат“. Опитният разузнавач предупреждава, че в такъв случай, „заплаха за Америка ще бъдат не само Иран, но и войнствена Русия и все по-агресивен Китай“

Волф предлага администрацията на Тръмп да предприеме няколко стъпки по посока на Иран, а Сирия да бъде разделена „на неформални сфери на влияние между Иран, Израел, Русия и Турция“. Страната технически ще остане единна унитарна държава, но всеки един от тези чуждестранни играчи ще има право на вето в своята сфера. А в рамките на разделянето на Сирия Волф препоръчва да се положат усилия „Иран да се изведе от орбитата на Москва и Китай“.

По подобен начин разсъждава и Брайън Кац, анализатор от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, който в статията си Confronting the axis: Is the US prepared for a regional war with Iran and its allies? („Конфронтация с оста: готови ли са САЩ за война с Иран и неговите съюзници?“) оценява военната ситуация в Ирак, Сирия и Йемен като печеливша за Иран. „Намесата на Иран във войните в Сирия, Ирак и Йемен трансформира силата и мащабите на оста Иран-Сирия“, пише Брайън Кац. Дългогодишното партньорство между Иран, „Хизбулла“ и сирийския режим прерасна в по-широк съюз, който сега включва мощни групировки в Ирак и в Йемен. И тези групировки, забележете, вече не са просто ирански проксита или милиции. Те са станали конгломерати сила, пише Кац, които са сплотени от идеята за съвместна отбрана, което представлява пряка заплаха за интересите на САЩ в Близкия изток. Затова и стремейки се да „отхвърли“ Иран, Вашингтон трябва да има предвид три момента.

Първо, „оста“ твърдо „държи земята“. Премахването на Иран от региона ще изисква допълнителни военни усилия. Второ, военната сила ще трябва да се прилага не само срещу Иран, но и срещу силни недържавни субекти. И на трето място, е необходимо да се вземе предвид възможността за ескалация на военния конфликт и привличането на много страни в него. Например „израелските военни действия в Ливан могат да предизвикат реакцията на „Хизбулла“ не само срещу Израел, но и срещу Съединените щати“, пише авторът. Плановиците на Пентагона, според анализатора, ще трябва да разработят по-сложен план за регионална война, отколкото се смяташе доскоро.

Брайън Кац не отговаря на въпроса: дали САЩ са готови да се борят срещу силния алианс на Иран с регионалните му съюзници? Въпреки това, внимателно изброяване на очевидните трудности на такава война от анализатора показва, че все още няма готовност.

Ако Алберт Волф критикува фронтовата стратегия на САЩ в региона, което само увеличава съпротивата на Иран и неговите съюзници, Брайън Кац подчертава липсата на подготовка на американските военни за пряк военен конфликт с Иран, дори на ниво оперативно планиране.

Положението в Близкия изток през последните години наистина се промени не в полза на Съединените щати. Това означава ли, че след като се увери, че е невъзможно да се постигне военна победа, както се казва, с малко кръв, Вашингтон ще премине към стратегия за непреки действия? Най-вероятно, да. САЩ вече се опитват да сблъскат челно своите два геополитически опонента - Иран и Китай. Иначе няма как да се обясни задържането в Канада на китайския мениджър.

Превод: В.Сергеев