/Поглед.инфо/ Заместник-министърът на външните работи на Армения Мнацакан Сафарян на конференцията „Кръстопът на света“ каза, че има „надежда за отваряне на арменско-турската граница в близко бъдеще за граждани на трети страни и лица с дипломатически паспорти“. Той също така отбеляза, че „отварянето на арменско-турската граница е от решаващо значение“ и може би „в близко бъдеще тази осезаема стъпка ще бъде осъществена“.

Обърнахме внимание на този пасаж поради следните причини. Сафарян повтори казаното преди това от арменския премиер Никол Пашинян в парламента по време на изслушванията по проектобюджета за 2024 г.:

„Надявам се, че в близко бъдеще ще можем да изпълним споразуменията, постигнати след преговорите между специалните представители на Армения и Турция относно отварянето на границата между страните“.

По-рано, говорейки на сесия на Парламентарната асамблея на ОССЕ в Ереван, той изясни позицията си: „В близко бъдеще може да се случи отварянето на арменско-турската граница за граждани на трети страни и лица с дипломатически паспорти; страните никога не са и преди имаше такъв активен диалог, въпреки факта, че нямаше успех по отношение на установяването на дипломатически отношения.

Но факт е, че договореностите, постигнати след преговорите между специалните представители на Армения и Турция за отваряне на границата между страните, имат пакетен характер. Това действие е обусловено от подписването на споразумение между двете страни за възстановяване на дипломатическите отношения.

Да припомним, че на 1 февруари 2023 г. за първи път от 35 години границата беше временно отворена, за да може хуманитарната помощ от Армения да стигне до пострадалите от земетресението в Турция. Арменският външен министър Арарат Мирзоян , който посети Анкара по това време , увери, че страните са се съгласили да „ускорят мерките за нормализиране на отношенията“. След това Армения ремонтира и преоборудва ГКПП Маргара и беше заявено, че границата може да бъде отворена през лятото на 2023 г. „в разгара на туристическия сезон“.

Но границата между двете страни все още е заключена. Според Пашинян се оказва, че Турция, след като е решила да отвори границата преди нормализиране на отношенията с Армения, се е оттеглила от предишните споразумения. На официално ниво Анкара обясни позицията си по следния начин:

„Нормализирането на отношенията между Турция и Армения, включително по въпроса за отварянето на границата, зависи изцяло от стъпките, които предприема официален Ереван, създаде се нова ситуация в региона , има достатъчно възможности за сътрудничество. Ако има такъв подход, мисля, че ще видим конкретен напредък в този процес, чак до граничния въпрос.

Но за каква „нова ситуация“ в региона говорят в Анкара, ако вземем предвид резултатите от победоносната за Азербайджан втора Карабахска война и връщането на загубени преди това региони под негов контрол, проблемите с подписването на мир договор между Азербайджан и Армения и дори дискусията за т. нар. Зангезурски коридор ?

Във всеки случай именно в този контекст са рамките, в които се гради дипломацията на Армения в турското направление, когато Ереван заяви, че вече няма причина да държи границата с Армения затворена. Но позицията на Турция се промени.

Преди това нормализирането на отношенията между Турция и Армения ставаше реално с посредничеството на Русия, както и процесът на деблокиране на регионалните комуникации. Сега желанието на Армения да отвори границите си с Турция е вградено в контекста на нейните сложни отношения както с Русия, така и с Иран, както и с нейното движение към Запада.

В настоящата ситуация, особено в Близкия изток във връзка с войната между Израел и Хамас, за Турция не е изгодно да играе арменската „карта“ срещу Русия и Иран. Затова Анкара обръща всички очаквания на Ереван не към Запада и структурите на НАТО, а към формата „3+3” (Русия, Турция, Иран, Азербайджан, Армения, Грузия) без западна намеса под каквато и да е форма.

Именно по този път е възможно подписването както на мирен договор между Азербайджан и Армения, така и на споразумение за нормализиране на отношенията между Армения и Турция.

Но това развитие на събитията предвижда промяна в определени вектори във външната политика на Армения. Между другото, министърът на отбраната на Турция Яшар Гюлер каза по време на посещението си в Баку на 27 ноември, че Армения не може правилно да оцени перспективите за установяване на мир и стабилност в региона, като добави, че платформата „3+2“ е „добър формат за мирно разрешаване на проблемите в региона“.

Подобно мнение беше изразено и в Москва по време на среща между руския външен министър Сергей Лавров и азербайджанския му колега Джейхун Байрамов . Освен това предложеният нов геополитически модел обещава отвореност и икономическо сътрудничество между страните от региона и основните глобални играчи, включително Китай. Неслучайно турският президент Реджеп Тайип Ердоган заявява, че „Армения трябва да търси сигурността си не на хиляди километри разстояние, а в сътрудничество със своите съседи“.

С други думи, сега Армения няма широк избор на решения и е тласкана към „регионализация“ на външната политика, а не към нейното „западняване“. Междувременно границата с Турция ще остане заключена.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.