/Поглед.инфо/ Заместник-председателят на Държавната дума и заместник-секретар на Генералния съвет на „Единна Русия“ Сергей Железняк направи изявление по повод обращението на Държавната дума към парламентаристите на държавите-членки на Организацията на Северноатлантическия договор, Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Народната скупщина на Република Сърбия, Скупщината на Черна гора, Парламентарната асамблея на Босна и Херцеговина, Събранието на Република Македония.
„Историческата памет и уроците от най-страшната в историята на човечеството война днес ни обединяват и насърчават да предприемаме активни усилия, насочени към запазване на мира. Но за мое дълбоко съжаление се налага да констатирам, че сегашните действия на САЩ и съюзниците им в НАТО в съчетание с агресивната риторика към Руската федерация вече създадоха състояние на конфронтация. А поведението на отделни политици от страните-членки и кандидатите за НАТО под егидата на „ястребите“ в бюрократичния апарат на този военен блок е откровено насочено към разгръщане на нова „студена война“. Затова прекият диалог в рамките на междупарламентарното и междупартийното сътрудничество, насочен към преодоляването на опасните тенденции във военно-политическата конфронтация, е необходим днес“, заяви Железняк.
По въпроса за възможните посоки на политическия диалог с чуждестранните си колеги, депутатът отбеляза, че „най-важната стратегическа посока на нашето сътрудничество трябва да бъде формирането на благоприятни политически условия за новия договор с Европа за колективна сигурност, който би инкорпорирал разпоредбите за обикновените въоръжени сили в Европа, териториалните зони на присъствие за военните блокове и би съдържал съответните параграфи за държавите, избрали или желаещи да изберат политиката на военен неутралитет. За Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина, както и Македония международният военно-политически консенсус би осигурил гаранции за суверенитета и териториалната цялост на тези държави“.
Втората значима посока на международното политическо сътрудничество, според Железняк, „трябва да е дискусията за подготовка на нов глобален многостранен договор за ограничения в областта на ПРО. Търсенето на консенсуса на държавите, които имат или разполагат на териториите си този клас въоръжения сега е един от приоритетите в осигуряването на международната сигурност“.
„44 години след подписването през 1972 година на първите споразумения за ограничаване на стратегическите въоръжения (ОСВ-1) и системите за противоракетна отбрана (ПРО), които полагат основите на епохата на разведряване, пред днешното поколение политици стои също толкова важна задача. Трябва да бъдат предприети всички необходими усилия конфронтацията и новата „студена война“ да не ожесточи сърцата ни, като заплашва мира, завоюван с толкова голяма цена“, каза в заключение Железняк.