Консултациите при личния лекар получиха най-висока оценка – Добър 4,37, а прегледите от специалист – 4,27. На дъното на класацията са спешната помощ - с оценка Добър 3,78 и болничното лечение - с оценка 3,79.

Качеството на здравните услуги в България получи оценка Добър 3,67, сочи изследване на социолозите от МБМД, проведено в края на миналата седмица, в което са анкетирани около 900 потребители на здравни услуги. Консултациите при личния лекар получиха най-висока оценка – Добър 4,37, а прегледите от специалист – 4,27.

На дъното на класацията са спешната помощ - с оценка Добър 3,78 и болничното лечение - с оценка 3,79, предаде Информационна агенция КРОСС.

Според Мирослава Радева, директор на МБМД, 20 години след промените е много демодирано да се разглежда потребителят на здравни услуги като „подсмърчащ и обърнат назад във времето човек”. „Потребителят няма единен образ”, категорична е тя.

Според изследването, през изминалата година 1/3 от българите са използвали здравни услуги веднъж или по-малко от веднъж (34%). 43% от анкетираните са ползвали здравни услуги между 2 и 5 пъти. 22 % от запитаните – повече от 6 пъти. 72% от последната група са над 50-годишна възраст, 60% живеят в малки градове и села и 59% са пенсионери.

„От тук става ясно защо хората реагираха така на факта, че се закриват болници. Това е поколение, което през 20-те години на преход непрекъснато има усещането, че нещо от здравните услуги им се отнема”, коментира Радева.

По думите й, в различните региони трябва да се имат предвид различни фактори, като раждаемост, затова медицинските услуги трябва да бъдат специфицирани. „Това което ни липсва в този публичен дебат, е къде трябва да се концентрират промените”, каза Мирослава Радева.

След личен контакт с лекари, потребителите оценяват здравните услуги с Добър 4,11. „Хората от една страна критикуват защото искат повече, а от друга страна са свидетели на усилията на лекарите”, обясни Мирослава Радева.

6% от анкетираните признават, че при посещение при личен лекар са заплатили освен потребителска такса и допълнително „нещо на ръка”. 2% посочват, че са си платили „всичко”.

При посещение при специалист 12% от анкетираните посочват, че са платили нещо отгоре освен таксата, а 10% признават, че са си платили всичко.