Новите методи за корекция на спомените дават надежда, че ще един ден ще е възможно да се излекуват фобиите, посттравматичният стрес и другите синдроми, свързани с повишена тревожност.
На първия етап на лечението споменът се „извлича от архива” и пациентът бива подтикван отново да изпита емоциите от даденото събитие – най-често това е страх или отчаяние.
Например, на ухапан от куче, показват фотография на животното, след което обучават пациента да реагира по различен начин на извикания спомен. Последният етап е „редактираният” спомен да се затвърди в мозъка.
Стремежът не е напълно да се изтрият спомените – освен етичната страна, това би навправило проблемно запазването на другата информация в паметта, асоциативно свързана с нежеланата. Според Роджър Питмън, преподавател по психиатрия в Харвард, идеалното постижение би било да се намали или ликвидира страхът от спомена за дадено преживяване.
Тези нови изследвания се базират на радикално различното разбиране на механизма, по който спомените остават в мозъка. Преди се смяташе, че те се запечатват като фотография – всички детайли се фиксират в един миг.
Сега много специалисти смятат, че спомените се съхраняват от мозъка подобно на папки в чекмедже – и докато разглеждаш някоя, може да промениш нещо в нея.
При обичайното лечение на психически травми и фобии пациентът бива заставен да се срещне с причинителя в безопасни условия и постепенно инстинктивният страх отслабва. „Но този метод не отстранява страшните спомени, а рецидивите на фобиите са често явление”, посочва д-р Една Фоа от Пенсилванския университет.
Надеждата на учените е, че чрез новите методи ще могат да минимизират инстинктивния страх и дори да го ликвидират завинаги. Усилията са фокусирани към момента на извличане на спомена от архива и запаметяването на редактирания вариант.