Впитите дънки и високите токчета са сред рисковите фактори. Дългите презокенски полети се оказват фатални за някои болни. Самоволното носене на ластични чорапи и мазане с кремове също крие рискове

Всеки трети българин на възраст над 18 г. /над 2 млн. души/ страда от хронична венозна болест или т.нар. разширени вени. 3/4 от пациентите обаче не се лекуват. Това алармира шефът на Българското национално дружество по ангиология и национален консултант по съдова хирургия проф. Тодор Захариев на семинар в Боровец. Особено податливи на заболяването са работещите в професии като хирург, фризьор, продавачки, медсестри, както и всички, които дълго време стоят седнали пред компютъра или прави. Болестта "лови" 30 на сто от мъжете и 47% от жените. Всеки втори от болните има фамилна предразположеност към разширени вени, като най-често тази "обремененост" идва по майчина биния. Хроничната венозна болест има различни по тежест стадии на развитие и е важно да бъде хваната навреме от специалист, за да се лекува успешно. Само 7 на сто от пациентите обаче се диагностицират в най-леката начална фаза на болестта, когато тя няма видими симптоми и може да се "познае" по отоци, тежест, болки и схващания в краката Тези симптоми се изострят, когато човек се обездвижи или продължително стои прав или времето е топло. В една от фазите вените стават видими, силно нагънати, възпаляват се, развива се тромбофлебит. В крайната фаза по кожата се появяват оромни дълбоки язви, като при някои пациенти те не заздравяват повече от 25 години, особено ако се лекуват неправилно. При болните има голяма опасност от белодробна емболия, която завършва със смърт, предупредиха лекарите. Болестта има различни придружаващи хронични заболявания, сред които високо кръвно, диабет, хемороиди и сърдечна недостатъчност, поясни проф. Захариев. Хроничната венозна болест е сериозно, но подценявано заболяване, каза още той. Лечението е с медикаменти, а понякога и с различни по тежест операции, включително премахване и изтръгване на болните вени, съпровождани от задължително спазване на здравословен начин на живот. Обездвижване, затлъстяване и професионалното обременяване са сред основните рискови фактори за болестта, каза и началникът на клиниката по съдова хирургия във Военна болница доц. Кузман Гиров. Подходащи спортове са плуване, бягане, колоездене, танци, ходене пеш и избягване на асансьор. Спортове като тенис, хандбал и баскетбол обаче не се препоръчват, тъй като водят до разширяване на вените и забавят венозното връщане, казаха специалистите. Тесните впити и ластични панталони, равните обувки, както и тези с токчета над 5 см, прекалено стегнатите корсети, колани и чорапи са вредни, защото притискат вените и пречат на кръвта да се движи свободно. Специалистите съветват да се избират свободни дрехи и обувки с ток между 3 и 5 см. Ако работата на човек е на бюро, на всеки час трябва да се разхожда поне по 5 минути или докато стои седнал, да си движи краката при всеки удобен момент. При продължително пътуване с автобус или самолет, особено при презокеански полети с продължителност 12-13 часа венозното оттичане също се затруднява. Преди такова пътуване хората с разширени трябва вени да се консултират с лекар и ако се наложи да си направят инжекция с хепарин и да се разхождат по време на полета, защото има опасност от белодробна тромбоемболия по летищата, предупреди доц. Гиров. Лечението започва с профилактика. Клиничната пътека за оперативно лечение на разширените вени струва само 303 лв. и била силно недофинансирана. Над 330 лв. струвал реално един леглоден на такъв пациент. С парите, които Здравната каса ни дава, не можем да си покрием само тока и водата и въобще не е остойностен трудът на екипа, каза Гиров. Само катетър, нужен за лечението, струва над 1000 лв., уточни той. Хората да не се самолекуват и да не смятат, че разширените вени са козметичен проблем, съветват специалистите. Те алармираха, че е опасно самоволното носене на ластични чорапи или мазането с широко рекламирани лекарства, "маскирани" като козметични продукти. В тях има хепарини, които трябва да се изписват от лекар, тъй като могат да предизвикат алергични реакции. "Понякога се рекламират кремове с абсолютно недоказан ефект и да се казва, че с тях се лекуват разширени вени, е направо шантаж и престъпление", каза проф. Захариев. Той уточни, че Дружеството обмисля как да противодейства на подобни реклами, които подвеждат хората. В същото време в страната съдовите хирурзи били едва 60-ина и в редица градове такива липсвали.