/Поглед.инфо/ Както се очакваше поне от 15-20 дни, днес Европейската Централна Банка намали още своя основен лихвен процент с 25 базисни точки до 0.50 %. Банката ще продължи да заема на банките толкова пари, отколкото те се нуждаят, най-малко до средата на 2014 г., което потвърждава днешния ми анализ за тежката икономическа и финансова ситуация в Европа.

Освен това обаче, нещо още по-важно, гуверньорът на ЕЦБ Марио Драги обяви, че банката е „готова да се справи, включително и с последствията от негативните лихвени проценти по депозитите”.

Досега, въпреки сравнително ниския лихвен процент по депозитите, банките в еврозоната все още можеха да арбитрират (да калкулират) разликата между лихвените проценти, които те получаваха от ЕЦБ и процентите на паричните пазарни фондове, в които те можеха да инвестират.

С допълнителното намаляване на основната лихва по депозитите, ЕЦБ фактически ликвидира възможностите за подобен арбитраж.

Редица банки и финансови институции ще бъдат допълнително експозирани на колапс. Пазарната ликвидност ще спадне още.

С това решение ЕЦБ фактически отново наказва спестителите в Европа. Подобна политика, макар и известна и може би донякъде успешна в историята, дава твърде противоречиви резултати.

По време на Втората Световна война повечето страни с висок държавен дълг съзнателно и изкуствено ограничиха своите лихвени проценти под равнището на инфлацията. Те принудиха спестителите да приемат негативни лихвени проценти, което на практика намали цената и респ. обемите на държавния дълг, но създаде неимоверни затруднения пред спестителите, от гледна точка справянето им с растящите стойности на разходите за живот. Така, например, подобна политика позволи на американската икономика да намали съотношението на своя натрупан от времето на Великата депресия дълг/спрямо БВП от 250% до почти 128%, но за сметка на тежки пазарни изкривявания.

Тази „нова” политика на ЕЦБ е всъщност една скрита форма на данъчно облагане, която по същество ще редуцира още покупателната способност на инвеститори и спестители, тъй като манипулираните и изкуствени равнища на лихвени проценти ще са очевидно под равнището на инфлацията. Това, което ще е печалба за правителствата (от намаляването на техните задължения), ще е загуба за спестителите. Без никакво съмнение.

За България, за българската банкова система и за българските спестители и депозитори на пръв поглед това решение на ЕЦБ няма да повлияе. Но, поради факта, че над 4/5 от банките в страната са чужди и то от страни-членки на Еврозоната, несъмнено ще повлияе върху тяхната кредитна и депозитна политика, както и върху досегашната им политика на задържане на по-големи резерви.

При всяко положение, на фона на липсата на динамика на стопанската дейност у нас, на активно инвестиране и на нови проекти, банките ще смъкнат още лихвените проценти по депозитите. И това, без съмнение, ще се отрази по същия гореописан начин.

Нещо повече, за тези, които разбират смисъла на икономическите и финансовите категории, това ще означава един нов, скрит трансфер на благосъстояние откъм спестителите към държавата, едно ново, може би и не малко, „подстригване” на покупателната способност на депозиторите – фирми и домакинства.

Всичко това, взето предвид заедно с днешния ми анализ за икономическата ситуация в България, показва, че новото правителство на страната ще трябва да се справя с една много по-сложна международна и вътрешна финансова ситуация, която ще изисква радикално нови решения с цел излизане на България от кризата.

 /Вижте и първа част на анализа/