10 последици от кипърската зараза

Една малка дупчица на язовира може да накара цялата вода да го срути. По всичко изглежда, че това, което се случи с финансовата офшорка Кипър, може да застраши еврозоновия язовир.

Макар че е на прага на ратификация на "спасителния план" (сделката трябва да бъде официално ратифицирана от парламентите на страните от еврозоната), гражданите на офшорката Кипър, която е и член на еврозоната, ще плащат десетилетия висока цена за финансовата помощ от 10 млрд. долара, която бе принципно одобрена от ЕС в понеделник. Съгласно предварителните условията на сделката Кипър ще продължи с

масивни съкращения

в банковия сектор. Кипър е задължен да даде свой собствен принос от 5,8 милиарда евро за спасяването на страната от банкрут. Най-големите губещи ще бъдат притежателите на влогове в размери над 100 хиляди евро в кипърски банки. Вложители с депозити над това ниво ще могат да вземат част от средствата си, тъй като се очаква да бъде наложен еднократен данък от около 40% на депозитите. Първото предложение на Европейската комисия предвиждаше въвеждане на данък от 3,5% върху депозити под 100 000 евро. Беше поставен лимит на сумите, които кипърци могат да похарчат със своите кредитни карти извън страната. Въведен е и лимит от 1000 евро като сума, която гражданите ще могат да изнасят в чужбина. Максималната сума, която ще могат да изтеглят банковите клиенти от банкоматите за един ден, е 300 евро. Но за сметка на всички тези мерки Кипър остава в еврозоната, което можеше и да не се случи. Но и не само те ще пострадат от този прецедент.
Да припомним

малко факти от историята

През последните над две десетилетия островът привличаше финансови средства от Русия (около една трета от всички спестявания) и други страни като офшорен център. Надзорът върху банковия сектор се затегна частично с присъединяването на страната към ЕС през 2004 г., но остана хлабав, а островът бе предпочитан за дестинация за спестявания поради плоския данък от едва 10%, който е колкото и в България. За известно време стратегията е "работила" добре. Кипър успя да изгради огромен банков сектор - пет пъти по-голям от размера на БВП.

Но Кипър, макар и със скромен дял в БВП на еврозоната, може сериозно да повлияе върху нейното бъдеще. Финансовата проказа е заразителна, това се констатира и при кризата в САЩ. Тук обаче става дума за нещо по-съществено и по-общо. Да представим общия (хипотетичен) сценарий за бъдещето:

1. Частната собственост (включително и на парични средства) в Европейския съюз престава от този миг да е неприкосновена, започвайки с национализацията на част от спестяванията в Кипър. Това ще има за последици както интензифицирането на личните и фирмените инвестиции в недвижима собственост, а следователно - и покачване на цената й, така също и бърза експанзия на спестяванията към "Буркан банките". Обезценяват се от инфлацията, но пък няма кой да ги национализира.

2. Банките както в еврозоната, така и в ЕС, а и по света, ще бъдат панически напускани от неизвестно колко голяма част от своите спестители, което ще урони доверието в тях. Лихвите по депозитите ще започнат да падат, а по кредитите - да нарастват, а някои банки, до този момент - в цветущо здраве, ще се изправят

на ръба на банкрута

При такава ситуация може да се наложат "временни ограничения" както за размера на тегленето на парични средства, така и за безпроблемните преводи от една банка към друга и особено между банки от различни страни.

3. Държавните фирми ще потърсят по-спокоен пристан за своите сметки в държавни спестовни и инвестиционни банки и средства, което ще съсипе частните банки, облагодетелствали се досега щедро от тях. Дребните вложители ще ги последват, ако имат такава възможност.

4. Страните, в които банковите активи са по-големи като процент спрямо БВП в сравнение с Кипър (700% от БВП) през 2011 г., а именно Люксембург (2500% от БВП), Ирландия (800% от БВП), Малта (близо до 800% от БВП), ще започнат да свиват финансовия си сектор, а оттук и възможностите си за ползване на чужди инвестиции. Все по-упорито ще се налага мнението, че има пряка и косвена връзка между размера на финансовия сектор спрямо БВП и предполагаемите рискове за икономическата и финансова стабилност на всяка "финансизирана" страна.

5. В еврозоната показателят за отношението на финансовия сектор спрямо БВП, което е 360%, ще подскаже на правителствата, фирмите и гражданите, че реалната икономика е по-сигурна от финансовата икономика.

И като последица:

"Пук", финансовият балон може да се спука, а еврото - да се обезцени значително (вече има такива призиви)!

6. В Европейския съюз вероятно ще се отиде към "изсветляване" на капиталите, като се затегне финансовият контрол и се притиснат сметките в офшорките. Много е вероятно данъците (и корпоративните) да се увеличат, за да компенсират бягството на капиталите.

7. Руските граждани и организации, следвани от гражданите и организациите на други страни, търсещи "плосък данък" и офшорки, ще се отдръпнат от тези турбулентни "острови на спокойствието". Светът ще стане по-малко глобален и повече - "национален". Свободното движение на капитали ще стане по-предпазливо.

8. Кипър никога няма да може да върне огромния заем, който се очаква да изправи икономиката. Островът ще стане нарицателно за неразумното раздуване на финансовия сектор и за сляпата вяра, че "парите правят пари". Формулата е друга: "пари - стока - пари прим".

9. Приемът в еврозоната ще се затрудни. Няма да бъде и бързо желан, "чакалнята" ще става по-пуста.

10. Българската икономика ще става все по-малко "финансизирана", ще се предпочитат реалните национални инвестиции, трайните връзки "производители - купувачи" и ще се ограничава ("законно") износът на капитали и печалби от страната.

И това ще е само началото на промяната на силно финансизираната капиталистическа глобална система.

 

Дума