/Поглед.инфо/ Първата стъпка е отрезвяване от пиянството на „прехода“. Втората – да помислим за едно ново общество на свобода, справедливост и солидарност. Третата – да сменим прогнилата система.
– Суджук гейт, Хасково гейт, ЧЕЗ гейт… На какви мисли ви навеждат тези гротескни факти?
– Ако тези факти бяха случайност, изключения от неспазване на законите и морала, нямаше да ни тревожат особено. Но всичките тези отвратителни събития характеризират една стройна система на партокрация, даже на плутокрация, понеже зад паравана на партиите надничат интересите на най-едрия капитал, фокусиран в 200-300 „изключителни бизнесмени“.
Всичките тези „изключителни“ водят началото си от три групи бащи на прехода: първо, уредените червени бизнесмени в началото на мътната нова „пазарна“ икономика; второ, неимоверно алчните нови „демократи“, които нахлуха в бизнеса чрез приватизации и концесии за стотинки; трето, бруталната организирана престъпност (и мутрите), която чрез черен и сив капитал успя да достигне до най-високи управленски позиции.
И понеже отмина почти докрай първоначалното разграбване на натрупания обществен капитал от времената на „реалния социализъм“ (което е различно от първоначалното натрупване на капитала в другите страни), останаха само два-три извора на „гарантирано задоволство“: еврофондове, обществени поръчки и общински централи. Плутокрацията се старае да овладее докрай тези сладки финансови източници, като отпред в публичното пространство поставя „свои хора“, които играят ролята на удобни бушони. Вчера беше Боршош в НДК, днес е г-н Суджук и г-жа Енергетика, утре е ЧЕЗ. Бушоните се заменят, системата остава непокътната. Актьорите се сменят (доволно нахранени!), театралното представление продължава. Игри на „демокрация“ и игри на „пазарна икономика“.
Въпросът е не дали ще се смени управлението на ГЕРБ с патерицата „Патриоти“ от управление на БСП-ДПС, дали ще се смени Борисов с Нинова или Радев, въпросът е да се смени системата, която ерозира обществото, икономиката и бъдещето на нашите деца и внуци.
– Мъжкарят Борисов не смее да гъкне, камо ли да направи нещо срещу поробването ни от чужди монополи, концесии и лихвари. Защо в другите страни има държавни монополи, а у нас това е табу?
– Борисов не е сам в тълкуването на подобни истини за ролята на държавната и обществената собственост на нашата „територия“ България. Три глобализирани политически доктрини му пригласят във възхваляването на ползите от модерното робство (чрез безумно ниските работни заплати и геноцидните пенсии), от експлоатацията на наши обществени ресурси от наши и чужди експлоататори и печалбари, от прекрасните „частни банки“. Това са джендър-дясно, джендър-център и джендър-ляво. Те са еднояйчни тризнаци – захранвани от гинката на глобализацията и международните фондации, чийто център на света се нарича (в зависимост от пристигащите пари) Вашингтон или Брюксел.
Но Борисов не e съвременен Левски, Нинова – съвременна Райна княгиня, Радев – съвременен Ботев. Със сигурност всичките ни „професионални политици“ осъзнават хоризонтите на собственото си интелектуално могъщество и границите на политическата си свобода, затова те остават несвободни за свободни решения. Борисов се кълне в Меркел и ЕС, Нинова – в брюкселския ПЕС, Радев – в НАТО. Но не и в правата на унижените и оскърбените. Добре охраняваните мъже и жени, нашите „държавници“ не познават страданията на народа си, те са красиви етикети върху опаковка без съдържание.
Единствените свободи, разрешени на нашите професионални политици, са: сладки целувки при срещи с „важни“ външни персони и погалвания по темето (Борисов); парадно заклеймяване на Истанбулската конвенция (Нинова); омайни речи на 3 март и Нова година (Радев). Точка!
– Какви са последиците от това колониално плячкосване?
– Обедняващ и деградиращ народ, изпълнен с огромно недоверие към „професионалните политици“. И е налице прост „демократичен факт“: повече от половината български граждани, които имат право на глас при избори, не намират своята политическа стока и не гласуват. Последица: всяко ново политическо управление е нелегитимно по дефиниция, понеже никога над 51% от имащите право на глас не са гласували за него. „Демокрация“ ли е това?! Живков им се присмива от вечните полета!
Колонизираните никога не долюбват колонизаторите, даже и след 500 години.
Ще има революции (твърди го даже Макрон)!
– Управниците ни се бият в гърдите, че икономиката ни цъфти и връзва, Защо тогава огромната част от населението живее от зле, по-зле?
-„Личната“ икономика на управляващите и техните бизнес диригенти винаги е на плюс. Вероятно у нас има поне 15-20 (тайни) милиардери, поне 200 000 (тайни и явни) милионери… Това са почти 3% от гражданите на България.
За повечето от новобогаташите икономиката върви нагоре, печалбите им растат, даже могат да се похвалят и с някой нов футболист от Буркина Фасо или Занзибар.
От време на време настъпват многосерийни „игри на интереси“ (като тези с КТБ или ЧЕЗ), многосерийни „игри на тронове“ (БСП-ДПС или НДСВ-БСП-ДПС, или ГЕРБ-ОП и т.н.), многосерийни „игри на помилвания“ от важни персони (папи или Юнкер).
Игричките се играят по СМИ (средствата за масова измама, контролирани също от новобогаташите) пред широката българска публика, паричките си се трупат, лапнишараните получават по 200 лв. пенсия или 510 лв. заплата.
Който не е чел Маркс (тази година се отбелязват 200 години от рождението на „мислителя на хилядолетието“), няма как да знае че капитализмът е в полза на 1%, останалите 99% трябва да работят в полза на този процент.
Ако освен „свобода на пазарната инициатива“ народът иска братство, равенство, свобода и справедливост, това не е капитализмът! Принципът „От всекиго според способностите, всекиму според труда“ е принцип на друга система, която се нарича социалистическа (да не се бърка с идеологията на нашата соц. партия!).
– В България за последните 10 години европейските фондове на човек от населението са малко над 1000 евро, докато в другите бивши соцстрани те са около 2500 евро? Каква е причината за този неотраден факт и какви са последиците от него?
– Първата причина е че някои страни влязоха по-рано в ЕС. Но втората (и най-лошата) причина е че Европейският съюз няма и насън План за догонващо социално-икономическо развитие за страните, които са под 1/3 и под ½ от БВП на човек от населението от средното равнище на съюза. България е и ще остане черната овца на ЕС, за радост на „елитарните“ страни от този съюз.
Затова и „стратегията“ на гениалните ни политически мъже и жени, както и джендъри, е да се приемат в ЕС и Македония, и Албания, и Косово и т.н. – всички, които са по-зле социално-икономически от България. Тогава ще може да се отчете: България не е най-лошата страна в ЕС, има и по-лоши!
– У нас доходите на хората не отговарят на производителността на труда. Каква минимална работна заплата предполага българската производителност?
– Минималната работна заплата сега, изчислена по адекватната ѝ производителност на труда в ЕС, наистина трябва да е двойно по-висока. Към 1100 лв. Минималната пенсия – поне 500 лв. (Ах, къде сте лимузинени „патриоти“?!).
Ако питате обаче представителите на новобогаташките организации на едрия капитал, и 510 лева заплата е огромно изпитание за страдалческата душа на милия ни трудолюбив работодател…
– След очертаната от вас тревожна картина на България и ЕС, има ли варианти за едно по-добро бъдеще за нашите деца и внуци?
– Винаги след дълбока тъмна нощ настъпва утрото, понякога отрезвяващо мъчително и бавно. Българинът (съвременната „Една българка“ или съвременният „Дядо Йоцо“) гледа вече 28 години този безкраен „България прайд“ на бръщолевениците за „пазарна икономика“ и „демокрация“, които докараха него и неговите деца до по-тежко състояние, отколкото при „реалния социализъм“. Без добра работа, без добър живот, без добро бъдеще.
Първата стъпка е отрезвяването от общонародното пиянство на „прехода“. Втората стъпка е да се помисли за едно ново общество на свобода, но и на справедливост и на солидарност. Трета стъпка е да се смени прогнилата система с новата система.
Нещо лошо?! Народе?!..
в. Минаха години
