/Поглед.инфо/ Създават я войводите ни в Македония, овладява я в съвършенство контраразведката СМЕРШ

Преди 75 години, на 19 април 1943 г., Съветът на народните комисари на СССР учредява СМЕРШ (Смърт на шпионите). Тази уникална военна организация и днес предизвиква люти спорове. Но това, за което никой не спори, е нейното огромно значение и това, че се ръководи лично от Сталин. Като че пръв повдига крайчеца на "завесата" големият руски писател Александър Солженицин (1918-2008), който, по негови твърдения, е бил арестуван от СМЕРШ и изпратен в ГУЛАГ (Главное управление ЛАГерей). И за това се спори до ден днешен, а и почти всичко около писателя от онова време тъне в мъгла от догадки.

През 1974 г. се появява уникалният роман "Август - четиридесет и четвърта" на писателя Владимир Богомолов (1924-2003), преведен на десетки езици, в който със силата на писателското си въображение, но и на множество супер секретни дотогава документи, авторът разкрива какво всъщност е бил СМЕРШ. (По книгата през 2001 г. и онлайн 2014 г., бе създаден беларуско-руски филм, шедьовър на режисьора Михаил Пташук, с блестящи актьори като Евгений Миронов, Владислав Галкин, Юрий Колоколников, Алексей Петренко и др. Мнозина го определят като най-добрия филм за Втората световна война - желаещите могат да намерят линка на филма в края на публикацията. Богомолов разкрива премълчаваното дотогава, а и днес - че СМЕРШ се занимава преди всичко с обезвреждане и залавяне на шпиони, диверсанти и предатели, с две думи разследва терористичната и подривната дейност в Червената армия.

Ето част от тази дейност в цифри според различни източници, които в общи линии съвпадат. "Вълкодавите" на СМЕРШ от 1943 до 1945 г. са обезвредили над 30 000 шпиони, около 3500 диверсанти и над 6000 терористи. (Само през 1943 г. школите на Абвера са завършили над 10 000 души немски шпиони.) По резултатност СМЕРШ е най-ефективната служба през Втората световна война. За двете си години чрез 186 радиоигри тя е примамила на своя територия и пленила над 400 кадрови немски разузнавачи. Но това е и най-опасната професия във войната, боецът на СМЕРШ живее средно три месеца, преди да го убият или ранят. Само по време на боевете за Беларус загиват 236, а в неизвестност са 136 контраразузнавачи. Прототипите на героите на Богомолов - Альохин и Таманцев, също загиват.

Документалният роман на Богомолов излезе в няколко големи тиража и в България. И порази българските читатели с едно кратко твърдение, нечувано от никого дотогава - най-висшият майсторлък на бойците на СМЕРШ, е бил... стрелбата по македонски! За пръв път за това чудо руснаците разбират по време Руско-турската освободителна война през 1887-1888 г. от доброволци от Македония. (Веднага в руската царска армия е въведена македонската стрелба). Но окончателно специалните органи, не само на СССР, но и на ред други европейски и задокеански служби, ще я изучават и овладяват, след като Владо Черноземски (Величко Керин, 1897-1934) застрелва сръбския крал Александър на 22 септември 1934 г. (И Тодор Паница, с пистолети в двете си ръце, убива едновременно Борис Сарафов и Иван Гарванов). Това страховито и забравено днес умение са сътворили и използвали в битките за освобождение от турско робство нашите смели деди!

И нещо много любопитно - смятаният днес за бъдещ наследник на Путин, вицепремиерът Дмитрий Рогозин, владее в съвършенство стрелбата по македонски и на учебни стрелби без усилие събарял всички мишени. Това родно българско "изобретение" очевидно е било много значимо за специалните служби. В откъсите от книгата на Богомолов, които предлагаме, се разкриват боевите умения с два пистолета на "вълкодавите" от СМЕРШ. А от страниците на учебника на А. Потапов всеки "мераклия" може и сам да се "обучи" днес на стрелба по македонски. Нужно му е само едно - да е супермен. 

Из романа на Владимир Богомолов "Август - четиридесет и четвърта", изд. "Христо Г. Данов", 1975 г.

"Таманцев се приближаваше към огъня с бърза гъвкава походка така леко и бодро, сякаш цял ден бе спал някъде наблизо и едва събудил се, бърза за вечеря. Андрей си помисли, че сега, или след вечеря, Таманцев освен това на всяка цена ще тренира най-малко половин час задържане със сила, "люлеене на махало" ("Люлеене на махало" не е само движение, то следва да се определи като най-радикално действие и поведение по време на бързи огневи контакти при силово задържане. Включва и мигновено грабване на оръжието, и умението още от първите секунди да се задействува факторът отвличане на вниманието, нервност, а ако това е възможно и действието на слънцето в моменталните безпогрешни реакции на разните действия на противника, и изпреварващото бързо придвижване под обстрел финт-игра, и снайперистка точност на попаденията в крайниците при македонска стрелба, "изключване на крайниците" и непрекъснатия психологически натиск до края на силовото задържане. Чрез "люлеенето на махало" се постига залавяне на жив, силен, добре въоръжен и оказващ активна съпротива противник - бел. Вл.Б.)".

Из разказа на Таманцев:

"...Последните двама естествено се обърнаха и ме загледаха, при което в лявата ръка на амбала, (грамаден и силен човек, обикновено с нисък интелект - б.а.) както и очаквах, видях нож, а в дясната на "лейтенанта" - "ТТ", който след миг той насочи срещу мене. Лесно, с два-три куршума само, може да го обезвредя - целият беше открит, но вече си го бях избрал за екстрени показания и затова трябваше да го хвана жив и здрав - без нито една драскотина...

Малко объркан, той се позабави и през тези секунди аз успях да се преместя към него с гръб към слънцето и по такъв начин да използвам слънчевите лъчи. За да го стресна, за да подействам на нервите му, без да се бавя "погъделичках ушите му": стрелях едновременно с двата нагана, така че куршумите почти се плъзнаха по главата му - това прави впечатление.

За да го затрудня в прицела му, непрекъснато "люлеех махало" - давах лявото си рамо напред, със скок премествах тялото от една страна на друга и все се придвижвах - нещо подобно, но по-просто, прави боксьорът на ринга. За по-нататъшно психологическо въздействие го държах на мушка и го фиксирах с поглед, целият ми вид показваше, че аха-аха ще стрелям. Местеше се леко и ловко и реакцията му беше добра, но при това защитно движение главата му за секунда се мярна вдясно от фуражката на помощник-коменданта и в същия миг с изстрел от десния наган аз свалих пилотката му. Такива неща правят силно впечатление, а от мен сега се искаше през цялото време да действам на психиката му.

Изстреля в мен два куршума, не ме улучи, изчака секунда, още един - но и той мина покрай мен. Ако не друго, то поне как трябва да се "люлее махало" можех да понауча и него, и онези, които са го подготвяли в Германия. Аз изпреварих следващия му изстрел, забих два куршума в лявото му рамо и веднага хукнах напред, за да му попреча - да блокирам евентуален опит да вдигне с дясната си ръка изтървания в тревата броунинг. Падна напред и малко вляво, по инерция измина известно разстояние по тревата с лице надолу. Замря, главата му не се повдигаше и аз разбрах, че за няколко минути е мортус.

В тоя миг Таманцев с бесен вик "Той уби Васката!!!", с внезапно дръпване отхвърли настрани старшината и Андрей, който беше увиснал на гърба му, и нарочно бе изпуснал ръката му с нагана, скочи към лейтенанта и три пъти стреля в него, по-точно над самата му глава. В следващата секунда той пъхна дулото на нагана под носа на "лейтенанта" и с пресметнато движение разкървави горната му устна.

- Ако искаш да живееш - позивните на вашия предавател... Позивните на твоя предавател?! Бързо!
- Аз... Аз ще кажа!!! Всичко ще кажа! - с ридаещ глас бързо повтаряше "лейтенантът" - Ес-Те-И... Ес-Те-И...
- А "Матилда"? Къде е "Матилда". Какъв е той?
- Капитан... Шифровчик в щаба на фронта.
- А "Нотариус"?! Кой е той и къде е?
- В Гродно... Железничар...
- Какво пък - одобри Таманцев... - Щом не си убил ти Васката и ни предадеш "Матилда" Живей си! Веднага ще заминем при "Матилда". Със самолет... Още днес ще го прегърнем...
[Таманцев] се обърна към Альохин и високо, ясно произнасяйки всяка дума, съобщи:
 - Другарю капитан, "баба пристигна"!
Това бе условният сигнал за предаване на открит текст по радиото, означаващ: "заловихме ги".
И безсилен повече да се сдържа от напиращите в него чувства, той с пресекващ глас, лудешки завика:
- Ба-а-ба... Бабчето пристигна!!!"

Из учебника на А. Потапов
"Методите на пистолетната стрелба, практиката на СМЕРШ", Москва, 2001, АИР-ПРЕСС
 
На разстояние до 100 м със стрелба "по македонски" може ефективно да се порази противникът и да бъде притиснат към земята с насочен огън. Стрелбата "по македонски" в движение се осъществява с преплетени стъпки. Ако трябва в движение да се стреля "по македонски" по цел, която бяга в една посока с вас, работете по нея като по неподвижна цел. Ако целта и стрелецът се движат в различни посоки, ще бъде по-лесно да насочите мерника напред по движението на целта, ако тялото се завърти чрез преплетени стъпки, отколкото ако го направите, стоейки на едно място. Методът на стрелбата "по македонски" е неоценим за оперативния работник, който заради секретната си дейност не бива да носи автомат. Той е бил широко разпространен и сред нашите хора от спецслужбите, и сред немците. Той се е прилагал до времето, в което е имало възможност човек да притежава втори пистолет...

Стрелба от два пистолета по внезапни странични цели. С такава стрелба може мигновено и ефективно да бъдат поразени цели, възникнали отстрани на стрелеца. Потренирайте при два пистолета последователно да взимате изготовките за стрелба по цели, появяващи се внезапно отдясно и отляво. Отначало ще ви бъде необичайно, но след това ще разберете, че имайки две дула, да се стреля по този начин по внезапни странични цели е по-бързо, по-добре и по-резултатно, отколкото да се въртите настрани с един пистолет.

Стрелба по бягащи цели

Правила за водене на насрещен дуел не съществуват. Вашият противник няма да остава на място - той ще притичва, ще бяга от вашия куршум със скокове и премятания, с прескачане от прикритие към прикритие, стреляйки от място и при придвижването. Той няма да иска да е жива мишена. Но за вас той ще е просто цел, която трябва да "утрепете" за най-кратко време, иначе той ще "утрепе" вас. При огнева престрелка никой не стои на едно място. Затова стрелбата по бягащи цели е най-прилаганият вид на огневи действия в такива условия. Всъщност, това е основният метод на тактическата оперативна стрелба. Затова техниката на стрелбата по движещи се цели в съвършенство владееха офицерите от царската контраразведка и от жандармерията, сътрудниците на НКВД, на СМЕРШ, на тактическото и на разузнаването в дълбочина. Не по-лошо от тях стреляха офицерите от немския абвер и гестапо, а също - агентите на английските, италианските и унгарските спецслужби. Жестоката необходимост извеждаше майсторството на стрелбата до ранга на високо изкуство. В онези сложни времена това бе въпрос на живот и смърт. Боят за поразяване протича много бързо. Служителят на спецслужбите, въвлечен в насрещен дуел, на всяка крачка е трябвало да стреля с пистолет по цел, мярнала се за миг в процепите между листата или в лабиринта на развалините, и скрила се тутакси. И за него този миг е бил достатъчен, за да "се залепи" за движението на целта и да пусне уверено куршума именно в тази точка, където той поразявал бягащия противник. Сега такъв стрелец биха го смятали за супермен. За начинаещия стрелец е невъзможно да порази целта, без да се прицелва (все едно дали бавно или мълниеносно).

Стрелба по македонски
(Википедия)

Съществуват няколко версии за произхода на термина. Писателят Владимир Богомолов на обвинението, че той е изобретил този термин, в писмо до главния редактор на вестник "Комсомольская правда" пише: "Стрелбата по македонски попада за пръв път на страниците на вестниците през 1934 г., когато в Марсилия усташите, адепти на стрелбата по македонски, при наличието на най-сериозна охрана на кортежа застрелват югославския крал Александър и министъра на външните работи на Франция Барту. От средата на 30-те години на стрелба по македонски, т.е. на стрелба в движение от два пистолета по движеща се цел, в САЩ започват да обучават агентите на ФБР, а в Англия - агентите на оперативните отдели на Скотланд ярд. От 1942 г. стрелба по македонски започват да практикуват издирвачите от съветската военна контраразведка. Към 1944 г., когато протича действието в романа, стрелба по македонски се е практикувала поне в седем страни..."

Не е възможно да се провери достоверността на твърденията на Богомолов. Владо Черноземски - терорист, който извършва сам убийството в Марсилия, наистина е бил инструктор в лагерите за подготовка на терористи и е могъл да владее специални стрелкови навици. Има версия, че терминът произхожда от македонските борци за свобода, които са използвали два пистолета наведнъж по време на Балканските войни 1912 и 1913 г.

Стрелба по македонски - Елисън Керъл в ролята на модела Лара Крофт за Tomb Raider:
Underworld на фестивала на видеоигрите 2008 г. (Париж, Франция). На снимката не се използва преплитането на палците.

Линк на филма: //drive.google.com/file/d/1Twm8hM0biY5jLwvBrieCZLYysuKq_MRY/view?u..

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели