/Поглед.инфо/ Сигурно на мнозина се е случвало да не вярват на очите и ушите си, когато видят или чуят как е представено събитие, в което са участвали или просто присъствали. И да се питат дали наистина със съответната медия са били на едно и също място по едно и също време. От подобни вълнения не е предпазен и Съветът за електронни медии. Което донякъде е странно, защото този тип емоции му се поднасят тъкмо от доставчици, върху които упражнява предвидения в закона надзор.

Такъв е случаят с разгледания в регулатора пореден шестмесечен отчет на БНР. Преди две години генералният директор бе избран единодушно, макар и на втория тур. След което обаче нито един от отчетите му не успя да събере повече от три гласа при общо петима членове на СЕМ. А този от миналото лято дори не бе приет. Което подсказва, че е налице известно разочарование от него. Че в някаква степен се е разминал или с концепцията си, или с очакванията на надзорниците, а може би и с двете. И че му е нужно да се вслуша в критичните бележки и да промени нещо в работата си.

Ако влезете обаче в сайта на БНР и прочетете репортажа за това заседание, ще си помислите, че управлението е безупречно. Доколкото има проблеми, те се дължат или на недостатъчно финансиране, или на дефицити в закона, т.е. все на външни фактори. Ще си кажете още, че никой друг, освен радиошефът, не е произнесъл дори и дума. Защото текстът отразява само онова, макар и частично, което той е изрекъл. Същото е и в звуковия файл - шест минути за началника и общо едничка за двама от надзорниците. Нищо от критиките не само не е включено в репортажа, но дори и не е загатнато, че е имало. На мислещия слушател не му остава друго, освен да се чуди и мае защо все пак двама от членовете на регулатора не са подкрепили отчета.

От един репортаж не бива да се правят кой знае какви изводи. Но не и в случаи като този. Защото едностранчивото отразяване идва само час или два след споделеното не само при последния отчет притеснение, доколко БНР дава ефир на различните гледни точки. "Хоризонт" имаше прекрасната възможност да опровергае съмненията от такъв характер. Можеше да представи обективно заседанието, но не го стори. Пусна различни гласове, но не и различни мнения. Навярно защото обществото не бива да научава, че в БНР има проблеми. Или защото срещу ръжен не се рита. В случая - срещу началника. Излишно е да гадаем дали генералният директор е прослушал предварително подготвения за излъчване репортаж. Може сега и да не го е сторил. Навярно и не му е нужно. Защото моделът за отразяване на събития, в които той участва, вече работи. И ако ставаше дума само за накърнена обективност при представяне на прояви, в които той е действащо лице, можеше и да махнем с ръка. Но как членовете на СЕМ или поне някои от тях да повярват, че към случки, към които те няма как да имат личен поглед, не се прилага същият подход? Особено като знаят, че в медийна среда като сегашната изреченото от или за началника тревожно често се възприема като показно. Като тертип за прилагане в повечето от случаите.

Тази колонка сигурно дразни мнозинството радиожурналисти, чиято съвест не им позволява да се отклоняват от професионалните стандарти. Тя в известна степен е и несправедлива към усилията им да спазват плурализма. Навярно обаче си дават сметка, че проблемът е в самите факти, а не в тяхното произнасяне. И че алгоритъмът, който се задава отгоре, може да олекоти и собствения им стремеж към обективност, дори и те самите да не го включват в арсенала си.

Едностранчивото представяне на част от събитията обаче не е проблем само на БНР. СЕМ извърши фокусиран мониторинг и стигна до заключението, че електронните медии са отразили с нужната обективност и отговорност българското председателство на Съвета на ЕС. В центъра на вниманието са европейската перспектива на Западните Балкани, двойният стандарт в качеството на храните, интересите на нашите превозвачи. Същевременно част от доклада е посветена на акцентите в чуждестранните медии. И се оказа, че страната ни е представена през призмата на съвсем други теми, като корупцията, медийната свобода, правосъдието и сигурността, жизнения стандарт, граничния контрол, екологията.

Следователно на единадесетата година от членството ни в ЕС значителна част от нашите медии все още нямат европейски поглед към събитията. Или го имат, но не са достатъчно свободни, за да го приложат в медийното съдържание. Или пък българското председателство не е било чак толкова успешно, та да подобри образа на страната ни, след като за европейските медии продължават да са приоритет неприятни за нас теми. И в трите случая медийната картина се разминава с реалността. Само че, за разлика от репортажа на БНР, това невинаги се вижда като на длан.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели