/Поглед.инфо/ СЕМ санкционира телевизия затова, че след края на футболна среща излъчи интервю с треньора на "Левски", без да осигури превод от сръбски. Възражението, че този език е разбираем у нас и че футболната лексика е еднаква по целия свят, не бе уважено от членовете на регулатора. И други езици, като руски, турски или английски, са достъпни за по-голяма или по-малка част от аудиторията, което не означава, че трябва да вървят без превод. Член 12 от Закона за радиото и телевизията постановява програмите да се излъчват на официалния според нашата Конституция език. СЕМ е глобявал и други оператори за подобни нарушения и досега съдът е потвърдил всички наказателни постановления.

Същевременно непрекъснато се показват интервюта и изявления на единия от вече двата официални езика на югозападната ни съседка, без да се превеждат и без СЕМ да съставя за това актове. По-скоро бих напуснал регулатора, отколкото да гласувам за подобна санкция. И това е плод не само на емоция, но и на познаване на историята. Не се знае обаче още колко време ще е така. И това е само един от неизяснените въпроси в усилията да се даде път на Скопие за интеграция в евроатлантическите структури. Премиерът Зоран Заев заявява, че македонският език ще бъде официален в ЕС. И тогава вече няма как и ние да не го признаем, и то не само с политически формулировки, както правим с досегашните декларации и договори. Това със сигурност ще се случи, защото не е трудно да се предвиди, че няма да възразим кой знае колко при отварянето и затварянето на главите в преговорния процес по европрисъединяването на Северна Македония. Както си мълчахме при 27-годишния натиск на Гърция за смяна на името, сякаш нас това не ни засяга.

Остава ни надеждата, че формираната съвместна комисия наистина ще допринесе за обективното изясняване на миналото. И радостта, че съседите склониха в сключения преди две години договор да се впише наличието на обща история. Но тази радост е сиромашка, защото до определен момент историята е не просто обща, а една, една и съща. Все едно АБВ да каже, че има обща история с БСП. Допреди няколко години, когато новата формация се отдели от столетницата, миналото е не общо, а еднакво, едно и също. Обща история може да се пише оттук нататък, ако примерно двете партии отидат заедно на избори или влязат в парламентарна коалиция. Но дотук тя не е обща, а една и съща.

Несъмнено е важно Северна Македония да се интегрира в организациите, в които ние вече бяхме приети. Но ако спорните въпроси не са достатъчно изяснени, на чий гръб е бързането? Ясно е, че на нашия. Гърците показаха, че ако няма съгласие, процесът може да бъде забавен и с три десетилетия. Някога коминтерновските цели се оказаха по-важни от националните ни. Сега - тези на НАТО и ЕС. Но ако преди е имало непреодолим външен натиск, днес твърдим, че такъв няма. Тогава защо действаме, преди да сме видели, че съвместната комисия е постигнала приемливи резултати? Това пришпорване ли има пред вид премиерът ни, като се оплаква, че му е толкова трудно да прокарва държавата през иглени уши?

Едва ли. През иглени уши се промуши не България, а Северна Македония. И не през нашите, а през гръцките. Никак не е случайно, че Заев сподели полученото от Конференцията по сигурността в Мюнхен отличие тъкмо с Борисов. Сигурно си дава сметка, че докато гърците не отстъпиха нищо, ние почти нищо не защитихме. Засега. И ще бъде проблематично да го сторим и утре, след като вече сме дали съгласието си. А СЕМ може и занапред да не глобява, но какво от това?

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели