/Поглед.инфо/ От момента, в който човечеството напуска първобитното си състояние (т.нар. «варварство») и тръгва по пътя на цивилизационното развитие, възниква многообразието на цивилизационните огнища(1, Понятието „цивилизация“ несъмнено е многозначно, многосмислово и многоаспектно. Според шотландския учен и философ Адам Фъргюсън(1723-1816), който е сред пионерите, опитали се предложат научно определение на същото, цивилизацията е стадий в развитието на човечеството, характеризиращ се с формиране на развита система на разделение на труда, поява на градове, значително имуществено и социално разслоение, както и наличие на писменост, като условие за възникване на културни институции. Именно Фъргюсън въвежда разделението на световната история на „варварство“ и „цивилизация“. Като цяло днес се смята, че не съществува единна методология и систематика на цивилизациите.). Това от своя страна поставя в практически план въпросът за взаимоотношенията между цивилизациите. Не бива да се отрича, че в мнозинството от случаите тези взаимоотношения са по-скоро на бойното поле, отколкото по линия на мирните взаимодействия, включващи търговия и културен обмен.

Именно такава ситуация на значима междуцивилизационна конфликтност в историческото минало на човечеството, която за съжаление продължава до ден днешен, поставя като животрептуща и важна темата за «Пътя на коприната» или по-точно «Великия Път на коприната». Основната цел на дадения материал е, като се изхожда от тази тематична значимост и актуалност, да направи кратък основен преглед на мотивите и причините на възникването, както и параметрите на функционирането на тази най-мащабна комуникация в Древността и Средновековието.

1.Условия, предпоставки и фактори на възникване, както и параметри на функциониране на „Великия път на коприната“ в Древността

Наименованието „Път на коприната“(кит. ез. 絲綢之路- sīchóuzhīlù) се „ражда“ късно. То идва от немски език - „Seidenstraße“. Дадено е от немския географ Фердинанд фон Рихтхофен, осъществил седем експедиции до Китай в периода 1868-1872 г. Тази най-голяма мирна „магистрала“ в историята на човечеството в Древността и Средновековието има своите военни корени. Походите на Александър Македонски дават възможност на Запада и Изтока – тези два полюса на единното човечество да се опознаят.

„Пътят на коприната“ се установява не на „голо място“. По този маршрут съществуват т.нар. „Степни пътища“, прокарвани от различни евразийски чергарски народи. При това следва да се има предвид, че „Великият Път на коприната“(ВПК) никога не е бил единна магистрала. Съществували са различни маршрути, включително морски пътища.

Като важно условие по създаването на ВПК е нуждата на китайците от полускъпоценни камъни и породисти арабски коне, срещу които те предлагат коприна. Първа стъпка в това отношение е направена по време на император У-Ди от династия Хан (кит. ез. 漢武帝) през II в. преди н.е. Известно е, че още по това време коприната е известна с това, че спасява хората от различни насекоми-паразити по човешкото тяло. Във времето търговията включва от Китай – чай, порцелан, ориз, лакирани изделия, хартия, лекарства, аромати, бронзови огледала и украшения, и други. Но също така тук се включват и подправки и други стоки от Индия и други страни от Изтока. Съответно в Китай са внасяни злато, сребро, кожи, скъпоценни и полускъпоценни камъни, слонова кост, рога от носорози, арабски коне, танцьорки от Средна Азия и други. Като правило в търговията с Изтока, особено с Китай и Индия европейците играят пасивна роля, тъй като няма с какво да търгуват. Те основно плащат търсените от тях стоки със скъпоценни метали, основно сребро. Още от Римско време са известни Астурийските сребърни мини, с чиято продукция се заплащат стоките от Изтока.

Огромно значение придобива и културния обмен, осъществяван по трасето на „Великия Път на коприната“. Именно по този път будизмът тръгва от Индия в Средна Азия. А оттам от Кушанското царство попада в Китай през II-III в. В обратна посока от Близкия Изток през Централна Азия до Китай се разпространява възникналото през III в. в Персия манихейство, представляващо синтез на християнство и зороастризъм. Пак по ВПК върви и несторианството, течение в християнството, което се отделя от православието след Ефеския събор през 431 г. С времето несторианството става най-голямото като пространство християнско течение.

Първоначалният маршрут започва от древната столица на Китай – Сиан (Чанан), минава покрай северната част на Тян-Шан към Дунхуа, град в покрайнините на Великата Китайска стена. Тук пътят се разделя, като обикаля от север и юг пустинята Такла-Макан. На Север минава през Турфан в долината на река Или. Съществува средна линия, наричана Южен път от Чаочан към южния бряг на езерото Исък-Кул и през Хотан и Яркенд (местонахождения на полускъпоценни камъни) води в Бактрия, т.е. Северен Афганистан. Тук Южният път се разделя на две – едната линия води до Индия, а другата на Запад в Мерв, където се слива със Северния път. След това през Ниса – столица на Парфия, Персия, Месопотамия и през Багдад и Дамаск, стига до Средиземноморието.Третият и най-сложен маршрут, наричан Северен или Степен път води през Тян-Шан като част от караваните са вървели през Ферганската долина и Ташкентския оазис в Самарканд, Бухара и по-нататък към Каспийско море. Част от караваните от Самарканд се насочват към Бактрия излизат към Термез и през река Амударя отиват в Близкия Изток и Индия.Освен тези линии съществуват и такива, които съединяват горните маршрути помежду им.

Морската част на ВПК започва в Александрия в Египет, след това минава през Червено море и Индийския океан излиза на пристанищата на западния бряг на Индия. Оттук следва в Бактрия и град Термез и през река Амударя в Хорезъм и Каспийско море. Пресича Албания (днешен Азърбейджан), Колхида (Грузия) и излиза на Черно море и през него и Балканския полуостров води към Рим.

2. «Великият път на коприната» като «търговска магистрала» и средство за социо-културна комуникация в Средновековието

Следва да се има предвид, че търговците не са преминавали по цялата дължина „Пътя на коприната“. На всяка дистанция от 10-15 километра е имало търговски пост, където се е осъществявала разменна търговия. Още от Древността, но най-вече през ранното Средновековие до IX в. международната търговска мрежа на ВПК се поддържа от согдите на Изток и евреите-рахдонити на Запад. Именно согдийския език е играл ролята на „лингва франка“, т.е. език за международно общуване.

Интензивността на търговията по ВПК се снижава с началото на арабските завоевания – VII-VIII в. Освен това против търговския поток по ВПК действат и визатийско-персийските войни. В резултат на това се създават нови маршрути, които заобикалят Каспийско море не от юг, а от север. Създаването и развитието през XIII и XIV в. на Монголската империя, в рамките на която влиза почтия целия «Велик Път на коприната» създава условия за активно разширяване на търговските отношения. След XIV в. западният участък на ВПК попада под контрола на венецианците и генуезците, които създават търговски фактории по крайбрежието на Черно море.

Същевременно ВПК продължава да играе ролята на важно комуникационно трасе за пренос на културни ценности и взаимообогатяване чрез културни достижения. Исламът, който войните на Арабския халифат през VIIв. насаждат чрез оръжие, използвайки «Пътя на коприната» се разпространява в Средна Азия по мирен начин. Освен това именно по този път върви и разпространението на редица технологии – отглеждането на копринени буби от Китай през Средна Азия и Персия във Византия, книгопечатане, техниката за производство на цветно стъкло от Италия през Персия и Централна Азия до Китай и много други.

3. Прекратяването на „Великия път на коприната“ като тласък за качествени промени в развитието на човечеството

С постепенния разпад на Монголската империя, военните конфликти в Средна Азия, упадъка на Византийската империя «Великия Път на коприната» започва да губи своето предишно значение. Завоеванията на Тамерлан в Централна Азия също спомага за този процес. Появата на Османската империя и династията на Севефидите в Персия води до сблъсъци между тях. Към XV век Великият Път на коприната започва да запада в резултат на политиката на изключителен изолационизъм, провеждана от Османската империя, а също така и във връзка с редица конфликти в Централна Азия – завоеванията на Тамерлан и други.

В крайна сметка това води до търсенето на нови пътища до Индия и Източна Азия, с което започва и епохата на Великите географски открития, началото на които е поставено с откриването на Америка. През 1492 год. в двора на испанското кралско семейство Фердинанд и Исабела се явява генуезския мореплавател Христофор Колумб (1451—1506 год.). Колумб предлага свой, одобрен от Тосканели, проект да стигне до Индия, плувайки на запад през Атлантика. На 3 август 1492 год. от Палос, недалече от Севиля, отплува флотилия от три каравели - «Санта Мария», «Ниня» и «Пинта», които вземат курс на юго-запад. През нощта на 12 октомври 1492 год. един моряк вижда земя. Сутринта флотилията приближава към един от Бахамските острови - Гуанахани, наречен от испанците Сан-Салвадор. При това първо пътешествие - 1492-1493 год. Колумб открива и остров Куба, а също така изследва северния бряг на острова.

С това откритие се дава начало на нова епоха – Новото време. Тези събития изменят качествено ситуацията не само в регионите, пряко въвлечени в търговските взаимоотношения по «Пътя на коприната». Тази нова ситуация на практика поставя «окончателна точка» на тази мощна търговска магистрала, поради стартиралата оживена морска търговия. Тя формира друг модел на взаимо-действия между народите, значително различаващ се от модела – търговски и социо-културен, създаден на основата на «Великия Път на коприната».

Заключение

В заключение трябва да кажем, че в Древността и Средновековието, когато взаимодействията между народите и държавите и на Изток, и на Запад се осъществяват основно на «бойното поле» «Великият път на коприната» предлага един съвсем друг модел на взаимоотношения. В центъра на същия е не само обмен на стоки, т.е. на потребителни стойности, но и на духовни ценности.

Под натиска на новите реалности този модел се губи във времето. Постепенно в резултат на създадения във времето експанзионистимчен потенциал на Запада, подсрепен от формираните нови технологии в кораоплаването, въоръжението, навгацията и други, във взаимотношенията между Запада и Изтока се установява нова схема на взаимодействия - т.нар. «колониален модел».

Днес новите геоикономически реалности, опирайки се на спомена за стария «Път на коприната», породиха инициативата «Нов Път на коприната», известна още като «Един пояс – един път». Тази инициатива в съвременни условия се опитва да изгради отново модела на сътрудничество и взаимно обогатяване в материален и духовен план.

Използвани източници

1. Стефанов Н., А.Колева. Китай – социално-икономическо развитие от древността до наши дни. С., „Изток-Запад“, 2015;

2. Л.А. Мамлеева. Становление Великого шелкового пути в системе трансцивилизационного взаимодействия народов Евразии / Сервер восточноевропейской археологии, http://archaeology.kiev.ua/pub/mamleyeva.htm);

3.Foltz, Richard, Religions of the Silk Road, Palgrave Macmillan, 2nd edition, 2010, ISBN 978-0-230-62125-1;

4.Hansen V. The Silk Road: A New History, Oxford University Press, 2012. ISBN 978-0-19-515931-8.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели