Наука и Религия (или Религия и Наука) в началото на 21 век (Глобалната ситуация, процеси, тенденции)

/Поглед.инфо/ Проф. доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев – посланик, председател на Геополитически център Евразия-София

1.Посочените от мен и от неколцина изследователи на Запад и на Изток още в средата на 80-те години на ХХ век водещи тенденции на качествено новия етап на глобализацията на света отдавна са реална действителност, както със своите позитивни, така и с множеството негативни ефекти и последствия. (1)(П. Ганчев, В битката за бъдещето. Светът и България в глобалната епоха, Варна, 2002) Изминалите повече от три десетилетия бяха достатъчво време да се разкрият както реалните фактори, които предизвикаха този качествено нов етап на глобализацията на света, на човешката история и цивилизация, така и да се видят опасните процеси и тенденции, които заплашват човечеството с дълбоки катаклизми и сътресения, включително и с неговото унищожаване.

Факт е, че развитието, разгръщането на човешката история става под въздействието на множество фактори, които действат в синергия като усилват както позитивните, така и негативните ефекти на своето въздействие и по този начин не само ускоряват нейното движение и усилват нейната динамика, но и задълбочават заложените в предните хилядолетия и векове неравновесия и противоречия. При това, както показах на панорамата на Универсалната история, целият комплекс, системата от фактори от собствено социален, природен и космически характер на всеки етап се задвижва от един ключов фактор, който изпълнява своеобразната роля на авангард на прехода от една епоха към друга качествено нова. (2)(П. Ганчев, Философията на универсалната история като фундаментална философия, т.І, С., 2010; т. ІІ, С., 2012; т. ІІІ, С., 2016) Определено такъв ключов фактор, който доведе до края на епохата на “Студената война” и положи началото на новата епоха, чиито главни характеристики не са напълно изчистени от второстепени идеологически интерпретирани явления, станаха информационните, комуникационните и свързаните с тях технологии, родени от научно-технологическата революция през 70-те и 80-те години на ХХ век. Но ставащото на сцената на световната история днес в голяма степен ни дава основание да подкрепим картината на настъпващото бъдеще в началото на ХХІ век, показана в един от броевете на “LenouvellObservateur” – “Вулканите на 21 век”. Стана така, както обикновено става в историята на човечеството в продължение на хилядолетия. Вместо родените от идеологемите илюзии за един по-добър свят, на сцената на историята се появява поредният Франкенщайн – чудовището родено от брака между старите политически и икономически подходи на либералния капитализъм и новите технологии. И сега краят на “Студената война” беше обявен като “край на историята и победа на либерализма”, а с това, нови претенции за господство над света, нов колониализъм над изостаналите технологически страни. Но в отговор на новите амбиции на Запада бе предизвикана нова съпротива на тези народи и нов в “глобалната епоха”, по същество “глобален тероризъм”. В неотделимо единство с това претенциите на либералния Запад с идеологемите на “либералната демокрация”, “правата на човека” и “мултикултурализма”, подкрепени с вълната на неолиберализма и универсалния маркетизъм в икономиката събудиха не само дремещия вулкан на Исляма в Близкия и Средния изток и Северна Африка и го хвърлиха не само в непознатата мигрантска вълна през последните векове към метрополиите на бившите колониални империи и нарастващата жестока вълна на терора, разстройвайки техните системи за социална и национална сигурност, но доведоха и до опразване и обезсмисляне на фундаменталните ценности на християнството, както на католицизма и протестантството, така, макар и в по-слаба степен и на православието.

2.Факт е, че всички големи учени, допринесли за очертаване на научната картина на света – Н. Коперник, Г. Галилей, Й. Кеплер, И. Нютон, М. Планк и т.н. са били дълбоко вярващи. Самият А. Айнщайн въпреки негативното си отношение към религията пише в последното си писмо (1955), че “докато учените не се обърнат към религията те ще бъдат слепи, а докато религията не се обърне към науката, тя ще продължава да куца”.

Без да повтарям конкретиката на анализа на Теориите на Универсалната еволюция, което е направено в трите тома на “Философията на универсалната история като фундаментална философия” (2) тук само ще маркирам няколко водещи принципа, изведени върху базата на този анализ, които без да ни предлагат “емпирични доказателства”в духа на Кантовите антиномии за битието на Бога, нито пък остават на нивото на изведените от него онтологични доказателства, позволили му да формулира “Категоричния императив” за свободата като длъженствуване, като Дълг, в много по-висока степен ни позволяват да говорим не само за единството на Вселената именно като Универсум, но и за великия промисъл и порядък вложени в нейното Ставане от първия миг на “Големия взрив” и в целия последващ милиарди години процес на еволюцията, в който един от водещите принципи се оказва Антропният принцип, и роденият в диалектическо взаимодействие с него Космологичен принцип, които на свой ред в човешката история и цивилизационно развитие се реализират като Принципи на Свободата и на Дълга.

Този кратък анализ на някои от водещите принципи, изведени от Теорията на еволюцияга на Вселената/Универсума от началото на “Големия взрив” до съвремемните развити форми на цимилизацията в продължение на около 14 млрд години по необходимост трябва да започне с признанието на факта, в духа на най-великия от философите диалектици Г. Хегел, че Вселената/Универсума е познаваема, защото от това Начало следва определена Логика, един целенасочен, многовариантен диалектически процес, който закономерно води до възникване на разумното същество – Човека :Homosapiens’a, който с формите и духа на културата създава цивилизация и по този начин продължава в своята История Еволюцията. Така Универсумът се самопостига чрез заложения в неговото Ставане изначално промисъл. Това потвърждава цялата Теория на еволюцията, а не само Теорията на Ч. Дарвин за “Произходът на видовете и човека”. Независимо обаче от различните митове на световните монотеистични религии за Единния Бог едно от главните им послания са постигането на Бога от Човека чрез своята цялостна културна дейност и нравствено извисяване. Дълбокото фундаментално, а не метафорично единство на Принципите на Божието творение на света и Принципите на Универсалната еволюция, развити от естествените, хуманитарните и социалните науки, се потвърждава от много факти,

На първо място, Вселената/Универсумът е познаваема и затова защото тя изначално се изгражда от една Универсална структура, която осигурява нейната системна цялостност във времето на всяка степен на Еволюционния процес, независимо от Принципа на Релативизма, потвърждаващ нейното многообразие. Същевременно под въздействието на заложените в тези системи свойства и енергии Универсумът диалектически се възпроизвежда , разгръщайки се пространствено непрекъснато и в микросвета, и в макросвета във все по-висши форми.

Като правило преходът към по-висша форма на системна организация на Универсума и разгръщане на нови качества става както и самото негово рождение е станало под формата на взрив, на трансмутация, при която от едно предишно състояние и форма възникват нови варианти, нови форми, които в последващата еволюция се конкурират.

Но Логиката на Универсалната еволюция като Логика на възхождане от едни форми на материята към други по-висши, т.е. като процес на нарастване на негентропията, на организираността влиза в противоречие с ІІ закон на термодинамиката за т.нар. “топлинна смърт на Вселената”. Към този факт, разкрит от естествените науки (Химия, Биология, Генетика, Синтетична теория на еволюцията) , ако добавим факта, че от познатата ни Вселена само 3% са светла материя, 7% са тъмна сянка и около 90% са тъмна материя, т.е. засега не са включени в еволюционния процес и представляват по същество дълбока резерва на Универсума, което идва да ни покаже, че в своето Универсално разгръщане/развитие той е самодостатъчен и не се нуждае от друга външа намеса, в съответствие с принципа на допълнителността, разкрит от Курт Гьодел и важим за всички останали известни ни системи и подсистеми. Това ни дава основание да заявим от анализа на логиката на Универсалната еволюция на Вселената, че ако всичко е заложено в Началото като промисъл, като Ставане, то Творецът на това ставане, на това разгръщане не е външна сила, а е заложен в самия Универсум и следователно става дума за разгръщане на Твореца. Как да не се възхитим отново от Бенедикт Спиноза, който още през 17-тия век видя единството/диалектическото тъждество на Бога и Природата!?

Отчитането на универсалния характер на принципа на Еволюцията и универсалния характер на принципа на Релативизма ни дава възможност да направим два много важни извода, свързани с обявената тема на статията, именно, че, 1) в зависимост от темпа, ритъма на времето в една или друга планетна, звездна и галактическа система там процесите на еволюцията ще протичат със съответния ритъм, темп. Следователно Еволюцията не протича като еднолинеен, равномерен процес в цялата Вселена, а някъде това става по-бързо, а на друго място по-бавно. В това отношение ние сме солидарни с примера на А.Айнщайн за двамата братя-близнаци, които остаряват различно в различни космически условия; и 2) принципът на Еволюцията като процес на възхождане, на разгръщане, на ставане от по-прости форми към по-сложни форми по никакъв начин не отрича “стрелата на времето” – “от миналото през настоящето към бъдещето” и в този смисъл не можем да приемем твърдението на А.Айнщайн за т.нар. “обратимост на времето”. И това е така, не просто, защото не само детето не може да се върне в майката или даже да я роди, но защото по-висшата форма по никакъв начин не може да се сведе до по-нисшата. И в този смисъл идеята за т.нар. “машина на времето”, която така успешно се експлоатира в Холивудските екшъни е просто една нереализуема фантазия. По принцип всяка по-висша форма снема по-нисшата, включвайки нейните елементи в своята система, което й поражда, освобождава по-висши способности, свойства и възможности. Този момент обаче не ни дава никакво право да редуцираме поведенето на по-висшата форма до по-нисшата, свеждайки разликите само до количествени мащаби. Тук разликите са именно качествени и са проява на новите системни свойства и възможности , които представляват по-висшата форма, изградена върху по-висша структура, химическата например по отношение на физическата, биологическата по отношение на химическата и социалната по отношение на биологическата. Опитите например на свеждането на социологията до социобиологията или на човешката културна дейност до културоподобните действия, основани на инстинктите на групи насекоми и животни, не са нищо друго освен демонстрация на механистическия подход към Еволюцията.

Системата от Теории за Еволюцията, която ни дават естествените, хуманитарните и социалните науки ни показва, че от Началото до най-висшите си форми в своята Универсална Еволюция Вселената запазва своята фундаментална структура-матрица – ядрено-сателитния си характер на всички нива и във всички форми – във физическата, химическата, биологическата и социалната форма на материята. Разбира се, тази матрица-структура променя своите елементи, които притежават вече системните свойства и възможности на съответната форма и степен на материалното тяло на Универсума, а така също и във формите на планетарния разум и духовната култура като главен фактор на социалната форма. Така виждаме, че на нивото на физическата форма на материята има елвементи, които са изградени от ядра и сателити –електрони и позитрони. Но така е изграден и макросветът на звездните системи със съответните планети и на свой ред те са често със свои спътници –сателити. По същия принцип са изградени и химическите молекули с ядра и елементи, съединени в съответствие със своята валентност. В биологическата форма не само клетката има своя център, представен от РНК и ДНК, а по-късно от нервния център-мозъка, който именно олганизира всичките химически и други съединения в организма, но вече на организмено. физиологическо равнище. В популациите виждаме центровете на йерархичните системи, около които се разполагат повече или по-малко сателити –семейства, стада, ята, глутници, прайдове и т.н. В социалната форма на човешките образувания съществуват различни форми на общност, в които винаги има свой специфичен център – баща, вожд, цар, епископ, кардинал или митрополит, патриарх или папа, а в държавните образувания наблюдаваме както различни институции, така и съответно структуриране на социалното пространство – от двора и дома, до селото, града, столицата, държавата, съюзите и т.н. Навсякъде еднакви структури с леки варианти и навсякъде йерархия от центъра към сателитите и периферията на все по-ниски нива и роля. И никакви обяснителни аргументи на науката, намираща се в орбитата на материалистическите механистически подходи не могат да ни убедят, че това са случайности. Повтарящите се милиарди пъти по милиардногодишния път на Еволюцията случайности всъщност по категоричен начин ни показват, че това движение, това Ставане на Универсума във все по-висши форми е изначално заложено, предопределено да стане. Разбира се, не в елементарните еднолинейни механистически представи на механистично разбирания детерминизъм, а в широка гама от варианти, които формално създават представата за неопределеност, а всъщност са степени на свободата, на избора. От избора именно зависи както съдбата на различните глюони, мюони, кварки, бозони, електрони, позитрони и т.н., а също на различните съединения и организми, на животни, техните видове и класове, и не най-накрая, на самите човеци и техните общества. И ако на микро и досоциално ниво този избор е предсепределян от свойствата на самите тези действащи субекти, то на социалното, човешкото ниво, където разумът има възможност да познава и да прави избор съдбата както на отделния човек, така и на цели народи и държави зависи в каква степен те правят верните избори на своята свобода.

Посочването в тезисна форма само на тези няколко извода от постиженията на науките в края на ХХ и началото на ХХІ век ми дават основание в съгласие с редица велики учени да потвърдя, че Вселената не само е Единна, че е действително Универсум, но че процеса на Универсалната еволюция ни показва ,че тя е жива, че се непрекъснато разгръща, става във все по-висши форми. Така можем да говорим, че съвременната постнекласическа наука, в която водещи наред с принципът на релативизма са принципът на информационното единство на всички елементи на колосалната непредставима система на Универсума, където единствено абсолютна е скоростта на светлинага, потвърждава гениалните интуитивни догадки на древните мъдреци и религиозни пророци за създаването на Света именно като Рождение, а не просто като физическо явление, непредставимо по никакъв начин и възпроизвеждано само в система от математически модели...

Разбира се, съвременната наука, колкото и несистематизирано да е това и да не е представена в системите за образование и публичните представи на различните общества, в които все повече доминират екзотичните информационни и комуникационни апарати и технологии, разкри огромно количество принципи, които потвърждават направените по-горе в тезисна форма изводи, но които в случая поради ограниченията в обема не е възможно да бъдат изписвани, което е направено в друга моя статия (3).(П.Ганчев, Йерархичните системи – фундаментални зависимости и авангардни фактори, сп. Философиски алтернативи, 2/2015)..

3. По такъв начин, ако можем в съответствие с разработения от нас тритомен научно-изследователски проект “Философията на универсалната история като фундаментална философия” и специалното акцентиране на доказателствата на съвременната постнекласическа наука, да твърдим, че в своите постижения в края на ХХ и началото на ХХІ век естествените, хуманитарните и социалните науки в единство с Фундаменталната философия, разбирана като Философия на универсалната еволюция/история се доближават до разкриване на тайната на сътворението на Мирозданието, върху която основани на Принципа на вярата се изграждат през хилядолетията всички световни монотеистически религии, то като подчертаваме великата роля на тези религии за формиране на моралните принципи и ценности на човечеството нека накратко да видим в какво състояние най-общо те се намират в началото на 21 век.

Известно е от световната история, както и от историите на отделните древни цивилизации, че монотеистичните и монолатричните религии възникват върху базата на митологиите на древните цивилизации и “естествените” религии, когато вече тези цивилизации са достигнали известна степен на зрелост и рационалност, въплътена в несистематизирания все още дух на техните култури. Но именно тези монотеистични и монолатрични религии, на които е било съдено да станат световни религии в условията както на конкуренция, така и на сътрудничество с философията и възникващите върху основата на практическия опит на древните общества науки играят ролята на систематизатори на духа на културите на тези народи. И независимо, че в различна степен всяка от тези религии предлага своите принципи и ценности за обяснението и регулирането на поведението и отношенията на всеки човек приел тези принципи и ценности както към другите хора, така и към другите общности, обществото и държавата, фокуса на тази теологична система от принципи и ценности е моралът, нравствеността, вярата в избрания Бог/богове. В този смисъл, без да влизаме в каквата и да е дискусия по този кръг от въпроси, ролята на религиите в историята на отделните народи и цивилизации е била главно в моралното извисяване на приелия определения Бог вярващ и формиране на неговия светоглед, който по същество се е свеждал до специфичен, характерен само за неговия народ или цивилизационен ареал психокосмос- възприемане и преживяване по определен начин на Универсума с всички негови атрибути и модуси и ролята на Създателя, Твореца на Мирозданието.

В този смисъл този изграден в древността и ранното средновековие национален (в случая с юдаизма) и цивилизационен психокосмос (за народите приели индуизма, будизма, християнството и исляма) като система от възгледи за Света, Бога и Човека, изградена върху определена йерархична структура започва да играе ролята на Координата/ Матрица на културата на съответните народи. Затова не случайно цялата култура на индийците например е пронизана, проникната от духа на религията и философията на индуизма, самата тя закотвена в химните и нормите на “Ведите”, в разказите на “Упанишадите”, в “Законите на Ману”; на свой ред цялата култура на тибетци, китайци, корейци, монголци, японци и други народи на Азия, приели нормите и ценностите на будизма носи именно неговия дух; едва ли е необходимо да подчертаваме, че в двехилядолетното изгнание на еврейския народ от земите на древните им държави Юдея и Израел вярата в Яхве/Йехова, следването на неговите заповеди и норми, записани в “Тората” от Мойсей са формирали духа на много представители на този народ като “всечовеци”, постигайки върхове на световната култура, бидейки и оставайки си при това винаги евреи; широко известно е, че цивилизационната културна идентичност на Европа се изгради едва след приемането на християнството и по-такъв начин синтезът на принципите и духа на юдео-християнската и гръко-римската култгури родиха духа на културата на Европа, които впоследствие бяха един от универсализиращите и интегриращи фактори на културите на цялото човечество, без да разрушават техните духовни ядра; и не най-накрая, върху ствола на напълно монотеистическия юдаизъм след християнството израстна като трета аврамическа религия ислямът.

Когато отчетаме ролята на религиите за формиране на националните и цивилизационни психокосмоси, които стават духовните ядра на културните цивилизационни блокове на човечеството, в които се развива специфична икономическа и държавно-политическа традиция трябва да държим сметка както за диалектическите взаимодействия и синтези на собствено религиозните принципи, ценности и норми и всички останали елементи на възприятията на света и човека, които се включват в системата на тези национални и цивилизационни психокосмоси. Например, степен на историческо развитие, природна среда, историческа съдба и т.н. Това обяснява защо в едни епохи едни народи изповядват едни религии, а след изпитания и сътресения приемат други. Това от една страна. От друга, това изграждане на носещата Координата/Матрица на съответната национална и цивилизационна култура при активната роля на съответната религия не е ставало безпроблемно, без сътресения, без съпротива, без деформаци, без дълбоки катаклизми. Историята на всички народи и континенти е изпълнена със стотици войни и ексцеси причинени от различни интерпретации на едни или други религиозни принципи. Реформацията и контрареформацията са само епохалното трансформиране на западния клон на християнството, при която от римо-католицизма се ражда протестантизмът, който именно в едиство с множество други фактори бележи раждането на една нова обществено-политическа формация - капитализма, в която религията вече е отделена от държавата. За съжаление това не става в източно-православното християнство, което в различна степен запазва своя ортодоксален характер и зависимост от държавата и политическата власт. В тоталитарната система на исляма не само не се наблюдават опити за модернизация, а по-скоро за връщане към фундаменталните принципи на тази религия, които ще обосноват наред със сунизма и шиизма салафизма, уахабизма. Всичко това в една или друга степен ще окаже съдбоносна роля в по-нататъшната история на тези народи и те ще задълбочат специфичните черти на своя цивилизационен психокосмос, които ще усилват неговите различия от налагания от Запада модел на обществено- историческо развтие.

В годините на дълбоките катаклизми на ХХ век – Първата световна война (1914-1918), Великата депресия (1929-1936), Втората световна война (1939-1945) и веднага последвалата след това “Студена война ( 1947-1991) тези различия ще бъдат подтиснати и изведени зад завесата на сцената на активната история, където действат политическите идеологии, без разбира се, да бъдат забравени. В тези десетилетия ще действа принципът на битката на “живот и смърт” и за оцеляване пред опасността да бъдат унищожени цели народи. В този смисъл, както епохите на класическия капитализъм и колониални империи (ХVІІ-ХІХ в.), така и тази епоха на катаклизми и разпад на колониалните империи и утвърждаването на държавния социализъм като световна система, преструктурирала света в биполярен, са епохи на сравнително равновесие на религиите и светската политическа власт.

4.Не само политиците, но за съжаление и голяма част от политанализаторите не направиха нужните изводи от разгърналите се веднага след края на “Студената война” дълбоки промени и сътресения в цялата система на човешката цивилизация, разпростряла се на почти всички исторически стадии на своето развитие. Според мен краят на “Студената война” и началото на новия етап на глобализацията предизвика катаклизъм сравним с катаклизмите от космически характер. В действие бяха пуснати различни сили, които в своята синергия хвърлиха цялата цивилизация в непозната за предишните епохи криза. От една страна новите информационни и комуникационни технологии не метафорично, а реално превърнаха човешката цивилизация в едно голямо село, където всичко е открито и което може да се обходи за часове. От друга обаче идеолозите на либерализма и изповядващите тази идеология политици от Запада и подвасалните им държави, водени от илюзията за победители в “Студената война” с помощта на новите технологии и финансовата доминация на американския долар разгърнаха “третата” или по-точно “четвъртата” вълна на “демократизацията” в бившите социалистически страни (1989-1991) и се опитаха това да направят и със страните от Близкия и Средния изток и Северна Африка (2003-2011) под екзотичните названия на “бархатни”, “оранжеви” революции и “арабски пролети”, натрапвайки им за по-сигурно рецептите на неолибералната икономическа и финансова политика.Но изминалия четвърт век от началото на тези противоречиви процеси дадоха достатъчно факти и доказателства ,че зад благовидните лозунги за “права на човека”, “либерална демокрация”, “права на малцинствата”, “мултикултурализъм” и т.н. стои реалната политика на експанзия на нов колониализъм от страна на Запада и то предимно англосаксонския Запад под егидата на “новата уникална империя” –САЩ (Зб. Бжежински), чиято цел е политическа и икономическа доминация и контрол над енергетичните и други ресурси на останалия свят.

Естествено реакциите на народте от пространствата на бившия “втори” и “трети” свят бяха различни в зависимост от дълбочината и ролята на техните културни координати/матрици и национални и цивилизационни психокосмоси в съхраняване на техните традиции и културни и цивилизационни идентичности под мощния масиран натиск на контролираните от Запада медии. . Може определено да се говори, че сравнително най-слабо през тези години бяха повлияни цивилизационните масиви/блокове на индуизма и будизма. С изключение на блока на руското православие, което държи духа на “Руския свят” в славянските пространства на бившия Съветски съюз и което даже бележи тенденции на възраждане под ръководството на партиарх Алексей ІІ и Кирил и устойчивостта на православието на самата Гърция, съхранила самочувствието на родината, където то се утвърждава като държавна религия (312-325) в останалите страни то е в упадък. В същото време, когато на Европейския Запад католицизмът е в пълен упадък, под натиска на вълната на либерализма, хедонизма и консумативизма, и където даже отказът на Бенедикт ХVІ поради безпомощност да спре тези процеси и утвърждаването на папа Франциск І (приел символично името на католическия светия и основател на ордена на бедните Франциск Азиски) не са в състояние да върнат предишния авторитет на римо-католицизма. Що се касае до протестантизма, то той както в Европа, така и в Северна Америка не само беше главният морален вдъхновител на възхода на капитализма, но постепенно опразни вярата в Бога с вярата в Мамона и по такъв начин се оказа най-мощният духовен вдъхновител на възхода на финансовия Олигархат и претенциите му да определя съдбините на човечеството в настъпващите десетилетия.

В тази ситуация най-неочаквано за идейните вдъхновители на новата неоколониална експанзия под лозунгите на “либералната демокрация” по американски образец и “права на човека и малцинствата”, “мултикултурализъм” и тути-кванти реагира Исляма. Както в много други случаи геополитиците на новия колониализъм без да отчитат дълбоките хилядолетни традиции на страните на Исляма в Близкия и Средния изток и Северна Африка разрушиха държавните структури на тези общества, но вместо демокрация събудиха дремещия вулкан на Исляма и на повърхността излязоха спотаените дълбоко в недрата на тези общества структури на “Мюсюлманските братя” и въобще на радикалния ислям, върху чиито корени бързо разцъфтяха структурите на новия, глобален тероризъм – “Хамас”, “Хизбула”, “Ал Кайда”,”Джебхат ат Нусра”, “Ислямска държава” и т.н., и т.н. И естествено разбунените с разбити държавни структури общества на Исляма започнаха да бълват стотици хиляди и милиони бежанци към ситата, спокойната, доволната от себе си Европа, ръководена от инфантилни безпомощни политици да намерят верните решения.. А съвсем логично в потоците на тези стотици хиляди и милиони се имплантираха джихадисти, воини на радикалния Ислям, които потъваха в безгрижните, обладани от консумативизма и ценностите на псевдодемокрацията, на “либерализма без граници”- на содомията, на гейбраковете и гейпарадите и всичката низост на животинското в човешката природа, отречено от всички световни монотеистични религии. И започнаха с нарастваща интензивност терористични актове вече не само в Русия, където радикалният ислям, подхранван от световния олигархат и средновековните режими на Саудитска Арабия, Катар и т.н. устрои множество потресаващи терористични актове , а след като беше ударено и сърцето на този олигархат –Ню Йорк, дойде ред именно на Европа. По същество човечеството навлезе в зоната на нова глобална война, нямаща нищо общо с остарелите представи на различните специалисти по национална сигурност, военни действия и отбрана. Да не говорим за НАТО-вските идеолози, за които главен враг остава Русия, Китай и други държави, които просто оспорват претенциите им за безпределно господство над света под маската на защита на националните им интереси, за които на народите отдавна им е ясен характерът на тези интереси.

Разбира се, ефектът на новия глобален взрив, чието начало са серията взривове от терористични актове в различни точки на световното пространство, но най-вече там, където имаме в масови мащаби сблъсък на културните координати/матрици на различните народи и цивилизации, чийто дух е зададен от различните религии и най-вече от най-радикализираната днес световна монотеистична религия –ислямът с останалите религии събуди активността на различните държавни структури и граждански обединения и организции, на главите и представителите на различните религии. Но трябва категорично да е ясно, че започналата глобална война, която тепърва ще се разгръща, ако Западът и подвластните му васални общества продължат своята политика в познатите форми и подходи не е война между религиите, а е война за ценности, идеологическа война, в която наравно с принципите на свободата трябва да върви принципът на дълга, на съхраняване на културната и цивилизационна идентичност на всички народи и принципът на справедливостта, на възможността всеки човек на тази планета Земя да бъде щастлив, да разгърне своите способности на творец на блага.

5. За съжаление наблюдаваното през последните години движение и активност на различните структури и институции на държавите, държавните обединения (ЕС), на икономическите (ТНК) и финансови структури (Трилатерален съвет, Билдербергски клуб и т.н.), на главите на световните религии, на учени и други дейци на духовната култура е хаотично, несистемно и предизвиква по-скоро турбуленция, а не предлага решения на заплашващи не само бъдещия просперитет, но и самото съществуване на човечеството като род опасности. След като десетилетия, начиная от края на седемдесетте години на ХХ век, когато бяха издигнати от учените обединени около Римския клуб идеите за диалог между представителите на различните култури и религии, това не беше направено, то днес глобалната ситуация настоятелно изисква да се започне такъв Диалог. В това отношение именно представителите на световните религии и на световната наука трябва да бъдат инициаторите, пионерите за такъв диалог, защото те най-добре осъзнават колко е важно това за човечеството като род , като цивилизация. Но те трябва да направят смело и високо своите послания, за да бъдат чути! И колкото по-бързо и своевременно те стреснат потъналите в глупавите си идеологеми политици и в алчния си егоизъм финансови олигархати, толкова по-добре за народите!