/Поглед.инфо/ Да, така наричаха тази страна господата от Албиона, които в лицето на един евреин станал лорд и министър-председател преди 140 години направиха всичко възможно тя да не се състои в етнокултурните си граници. А друг евреин също лорд, но не министър-председател, а обикновен спекулант милиардер, добре насочваше преди малко повече от четвърт век Лукавия в новото вече “демократично” заробване от Запада след онова “цивилизационно присъствие” почти 500 години в лоното на Азиатската империя. И ако перефразираме Грибоедова с неговото “Горе от ума” в “И най-хитрият си е малко прост” лордът се удави “случайно”, а Лукавия го застреляха, именно хората, които той от комунисти беше произвел като “либерални” капиталисти и милионери.

Но “колелото на историята се върти” не само в света, но и в тази страна от Долния Дунав и след всякакви екзотични фигури като министри, министър-председатели и президенти премиер стана един бивш пожарникар, който в качеството на бодигард, т.е. пазач беше търкал ушите на последния диктатор на тази държава, в годините, когато той тихо угасваше. Беше ли той нещо научил от него засега историята мълчи, защото пожарникарят мълчи за уроците. А имало ли е “уроци” или са били само “бащински” дърдорения? Но не може да не впечатли факта, че след няколко годишния стаж при угасващия диктатор пожарникарят, който се водел за боец по карате, без да е провел нито един бой на съзстезание, неочаквано за някои се оказва бодигард на върналия се след 50 годишна емиграция последен цар на тази държава. И както парадоксално за някои този цар става министър-председател на парламентарната република, така не по-малко парадоксално този бодигард става главен секретар на МВР. Всъщност нямаше нищо парадоксално. Защото този народ и сто и тридесет и сто и четиридесет години след своето дарено освобождение продължаваше да носи не само “синини от бича, следи от теглото”, но и комплексите на роба и азиатския манталитет, който му беше имплантиран и според който и последният пастир на камили може да стане султан (Стига да има някой, който да го посочи!). И пожарникарят, който в началото на своето политическо възхождане има глупостта да каже, че е прочел в живота си само една книга, стана премиер.

Въпреки че няколкократно като премиер пожарникарят, който бил “написал” даже дисертация “Психологически особености по разгъване на маркучи в гориста местност”, се проваляше и трябваше да подава оставка след новото избиране в коалиция с нови партньори той вече беше получил самочувствие, на Единствения, на Незаменимия. Това го излъчваше не само 150 килограмовата му фигура, но и признанията за “най-добър футболист” и “най-добър тенисист” , победил на финала на някакъв турнир министъра си на спорта с подобни на неговите габарити. Беше се опитал да спечели и един шахматен турнир, но шампионът на тази страна за 8 годишни ученици, го беше безцеремонно победил за няколко минути. Но всички забравиха за това, защото господинът непрекъснато режеше лентички на нови участъци от строените, според думите му “от него магистрали”, а журналистките, възпитани от един назоваващ се “философ”, без да е написал нито ред по философия, преподавател с папионка цвърчаха около него и без да посмеят да го попитат за каквото и да е безобразие слушаха неговите безкрайни монолози за “видимите резултати” от неговото управление.

И сега като го видяха да влиза обкръжен от двадесетина нискочели с дебели вратове гавази те се втурнаха държейки дръжките на микрофоните високо над главите си и викаха:

-Господин премиер освен за корупцията за какво друго ще говорите пред депутатите?

- Питайте комунистите, те са направили тази тема главна за днешния парламентарен контрол! Постоянно измислят теми, а не виждат видимите резултати. – отговори премиерът в движение без да поглежда питащите.(Между другото това беше обикновения му отговор на всеки неудобен въпрос, макар че според известното му досие от Школата за милиционери, станала вече Академия, той е бил приет за най-младия член на комунистическата партия във Факултета за противопожарна охрана, а баща му в това време полковник от пожарната естествено също е бил член на тази партия. Нещо повече господинът напуска службата в Пожарната, защото не е съгласен да се деполитизира в началото на “демокрацията”).

Към него обаче още не завършил дежурния си отговор като изтласка няколко охранители с високо вдигнат микрофон се хвърли един популярен репортьор, бивш спортист, който директно пита:

- Видяхте ли какъв милионен митинг имаше вчера срещу корупцията в северната ни съседка? Какво ще правите, ако утре и у нас против корупцията се вдигне такъв митинг?

-У нас това не може да стане, защото тук сме решили въпроса. Тук всичко е под контрол. Видимите резултати говорят. – отсече премиерът като отмахна с ръка като досадна муха журналистът, който до скоро го величаеше.

-Видимите резултати? Днес видяхте ли данните на Евростат, според които страната ни е най-бедната страна в Европа, а почти половината от народа ни живее под прага на бедността!

- Това не е вярно. – ядосано се озъби премиерът – при моето управление нашите граждани са спестили над 8 милиарда лева.

- Ама кои граждани бе, г-н Премиер? Всичките ли или само от вашата партия за европейско развитие?

- Не се занимавам с конкретни имена, Дуков, работя за всички.- при тези думи премиерът като разбута няколко заплеснати квестори се вмъкна ребром в Пленарната зала, където депутатите от неговата партия станаха като ужилени на крак. Премиерът погледна към ръководещата заседанието и към седящите депутати от опозицията и намръщен се отправи към мястото в Президиума, където в такива случаи седяха министрите.

След краткото раздвижване и приглушен шум от споделените първи впечатления в залата Председателката на Парламента дама със сива плоска физиономия, на която не беше изписано нищо, но удивително напомнящо лицето на един от героите на Н.В. Гогол – Собакевич, удари звънеца и обяви:

-Уважаеми народни представители, дами и господа, премиерът на републиката намери време в напрегнатия си ден да дойде (читателите да не забравят, че държавата от Долния Дунав е Парламентарна република и премиерът по всяко време е длъжен да се явява в Парламента, а не да благоволява, когато му е удобно- б.авт.) в Парламента и да изложи своите виждания по питанията на някои народни представители от опозицията и по неговата идея за създаване на единен орган за борба с корупцията.

- Главният корупционер ще говори за корупцията – прозвуча доста силно реплика от залата.

- Тишина! Иначе ще изгоня смутителите! – безизразното лице на председателката неочаквано се оживи и придоби хищническо изражение. После се овладя и с мазен глас се обърна към премиера, който рисуваше нещо по купчинката листа, които му беше дала началничката на кабинета му. – Господин премиер, заповядайте на трибуната!

Като погледна председателката на парламента със същата отегченост, както когато влизаше, премиерът се буквално примъкна от мястото си и застана на трибуната. Последваха кой знае защо няколко ръкопляскания от блока на неговите партийци, а той без да им обръща внимание се обърна към банките на блока на опозицията и като ги посочи заяви:

-Вижте ги бе, в това усилно време ние сме принудени да се занимаваме с празни разговори за корупция! Защо не ги направихте, когато вие бяхте на власт, а сега, когато всичко е прозрачно и навсякъде резултатите са видими?

- Г-н Премиер, отговорете на въпросите, а не се измъквайте с общите си лафове! – Обади се от централния блок новия лидер на една от опозиционните партии.

- Добре де, питате защо при вашето управление един километър от оградата с южната ни съседка е струвал 250 хиляди лева, а сега струва по 1 милион лева. Ами защото са поскъпнали материалите, бе, и главното, идете да видите каква ограда сме вдигнали, това е нашата “Велика стена”...

Още не завършил от ляво и от центъра на залата се разнесе смях, а сред шума същият лидер на опозиционната партия викна:

-А видяхте ли на колко места тази ваша “Велика стена” е пробита? Това от мигранти ли е или от диви прасета?- залата се смееше, а някой подхвърли- Те там ходят на лов с коалиционните си партньори, които са направили хотелите си, където нощуват граничните полицаи.

- Тишина! – Председателката нервно удари няколко пъти звънеца. – Ще бъда принудена да прекъсна заседанието...

- Защо ще го прекъснете, госпожо? Защото вашият бос не може свястно да отговори на въпросите. По първия нищо, но има още два въпроса, ние чакаме внятни отговори! – Председателката на лявата партия, която сега беше в опозиция беше станала права. Тя беше симпатична брюнетка с остър ум и език, което често хвърляше в смут премиера, който със забавените си мисловни реакции и беден език бягаше от такъв сблъсък.

- Бос е мъжът ти, аз не съм ти бос. – вече загубил всякакви указания на спичмейкърите му как да говори и да се държи и преминал на каруцарския си жаргон премиерът викна на лидерката на левицата. Тя обаче от своя страна не се смути и като слезе на неговото ниво му отвърна:

- Ако ви стиска да излезем навън и да се разберем по мъжки на кого да викам бос...

Сега вече цялата зала се тресеше от смях. Чуха се тропания и удари по банките. В хаоса обърканата председателка на Парламента ту се навеждаше към премиера, ту удряше звънеца. В това време премиерът беше видял листчетата с въпросите и подготвените му отговори и като махна пренебрежително с ръка продължи:

-А-а, питате за грипените ли, за грифените ли (Шведски бойни самолети “Грипен”-б.авт.)... Ами че тази сделка я е одобрил президента по време на служебното правителство. А той няма такива права. Ние бяхме договорили за F-16, е вярно, на около 30 години, но добре запазени, а това е корупция. И още питате защо възстанових уволнения от министъра шеф на Двореца на републиката, след като срещу него имало повдигнати от прокуратурата обвинения за неоправдани разходи от над 28 милиона лева. Ама това не е доказано. Той ми каза, че с тези пари е погасявал задължения, които е направило предишното правителство. Аз вярвам на думите на Борщев. Защитиха го и куп културни дейци от министерството. Той работи да направи двореца дом на културата. Това е, а вие си викайте колкото щете. Подел съм инициатива да направим един общ орган за борба срещу корупцията по високите етажи на властта. Аз ще го оглавя, за да има единство. Нали така пише отвън на сградата “Само заедно ще бъдем силни!”...

Още не свършил нисходящия си монолог за реплики към трибуната се устремиха лидерката на левите сили и лидера на другата опозиционна партия за права на човека. Като се поколеба и чакаше някакви знаци от премиера и неговия партиен заместник в залата Председателката на Парламента даде думата на лидерката на левите сили.

-Значи заедно, под вашето ръководство? Вие най-големия корпуционер ще оглавите нов орган за борба срещу корупцията във високите етажи на властта! И кой ще включите в този орган? Всичките тези, които досега трябваше да правят това под вашето ръководство! Чудесно! Връх на нахалството и цинизма! Сам не виждате как ви презират вашите началници, които определено, както писаха във Forbs, ви смятат за корумпиран и елементарен политик с тъмно минало...

Премиерът, който до сега седеше с ледена физиономия не издържа и като се надигна извика:

-Кой бе, мен ме приема Обама, мен ме прегръща Меркел, а само вие комунистите плещите измислици...

Председателката на Парламента видя, че се завихря нов скандал и побърза да благодари на лидерката на левите сили и даде думата на лидера на партията за права на човека. Този без да се обръща с дежурните банални “Уважаеми...” направо се нахвърли върху наместващия туловището си на тясната банка премиер:

-Господин Премиер, не е само Forbs, който писа за вашия нисък капацитет на интелигентност, това писаха и DieZeit и Tageszetung и DiePresse, а също ForeignAffairs, който писа, че именно при вашето управление държавата е овладяна от мафията, т.е. вие сте направили мафия-държава. Вие сте една обикновена мутра, която е извела във властта мафията.

Тук вече премиерът не издържа и като се обърна към Председателката на Парламента, която си беше глътнала езика извика:

-Госпожо, защо не му отнемете думата? Аз ще го съдя за публична обида. Мен народът три пъти ме избира и ние сме най-голямата демократична партия, избрана демократично, винаги с над 30% от гласовете на избирателите.

Стоящият все още на трибуната лидер на малката партия за права на човека успя само да възрази:

-От гласували 40 % имащи право на глас вашите 30% са 15% , при това с манипулации. ...

--Отнемам ви думата! – изкрещя председателката и изключи микрофона на трибуната и под импулса на това си действие тя завърши удряйки звънеца:

-Закривам парламентарния контрол, благодаря ви господин Премиер за изчерпателните отговори...

Нямаше ръкопляскания. В залата тежеше грозна тишина. Онези, които все още имаха съвест в този Парламент в тази Европейска страна някъде от Долния Дунав, искаха да я чуят...

________________________

* P.S. Нека българските читатели извинят автора, защото тези неща са им познати . Но литературата не трябва само да показва героични или неизвестни събиитя и факти, но и мерзостта на реалността . В поредицата романи на великия Оноре де Балзак “Човешката комедия” няма нищо комично. За съжаление и в тази “демократична” епоха виждаме зад лустрото същата гадост и мерзост на ставащото в модерните общества, да не говорим за онези, които още не са излезли от примитивността.. Но както във времената на Балзак и Дикенс, така и сега безброй са примерите, когато чрез парламентарни демократични избори във властта са възхождали какви ли не мошеници, авантюристи и диктатори.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели