/Поглед.инфо/ Разбира се, възхода на Китай, на “социализма с китайска специфика”, възраждането на гиганта впечатлява не само милионите и милиардите угнетени, бедни и безправни човеци на планетата Земя, възпламенява тяхната надежда и им дава примера, че те също могат да бъдат свободни и да се стремят към благоденствие. Но този неустоим възход плаши обаче всички онези сили, които откърми катитализма и които получиха нов импулс за хегемония над света чрез принципите, нормите и правилата налагани от идеологията на неолибералния глобализъм в началото на 90-те г. на ХХ в. . И ако първите се радват на всяка нова крачка, нова победа на духа на китайския народ в похода към бъдещето, своето и това на останалото човечество, то вторите злобно търсят слаби места в политиката на авангарда му КПК и реалното движение на този 1500 млн народ.

Всъщност, битката за бъдещето на човечеството, изборът на проект за бъдещето обустройство на човешката цивилизация не е от вчера и в това отношение лидерите на КНР, наследили 5000 годишната история на своя народ, неговата уникална култура и цивилизация не могат да бъдат нито изненадани, нито удивени от злобните писания и внушения от медиите на Капитала по повод на всяка нова идея, на всяка инициатива, която те издигат пред народа на Китай. В това отношение не прави изключение и статията на някоя си Мелинда Лию “Китайската велика мечта” ( China’s great Dream”, Beijing’s new communist party boss, Xi Jinping, is inspiring his countrymen with talk of a Chinese Renaissance, by Melinda Liu, Newsweek, Special Edition, December 2013,p. 12-17).

Акцентът в тази обзорна и задаваща тон в “анализите”на апологетите на олигархата, лансирал на света идеологията на неолибералния глобализъм, статия, е разбира се забавения тем на икономически растеж на КНР, когато самите развити страни на капитализма се тресат от финансово-икономическата криза, започнала от тези самите САЩ през 2008 г. , а също така корупцията в системата на администрацията и партийната номенклатура и бедността на значителна част от населението в централен и западен Китай. Всъщност явления, които нито ръководството на КПК, нито на КНР отричат, а напротив сами сочат и предприемат решителни мерки за тяхното преодоляване. В действителност, към това е насочен и зарядът на идеята за китайската мечта и възраждането (rejuvenation), която издига след ХVІІІ конгрес на КПК председателят Си Цзинпин. При това, както се вижда от анализа на всичките му послания от тогава до днес, включително и в доклада на ХІХ контрес на КПК (октомври 2017) тази идея не е нова, не е нещо, което Си Цзинпин издига неочаквано, за да противопостави на залязващата “американска мечта”. Тя е хилядолетна мечта, около която се разгрща уникалната духовна култура на китайския народ. Тя е сърцевината на могъщия ствол на тази древна цивилизация с непрекъсната история и най-силно изкристализирала се вижда в духа на древната китайска философия.

При това, издигайки идеята за “китайската мечта”, Си Цзинпин съвсем не заявява някакви нейни претенции да бъде мечта на другите народи, както непрекъснато американските президенти правят това в 230 годишната история на тази държава, а от годините след Втората световна война (1945) се стремят силово да наложат своите ценности и образци на демокрация. Не, “великата китайска мечта”е мечта на великия китайски народ и тя не само наследява велики идеи, но развивайки се във вековете тя предлага реалните предпоставки, върху които се разгърна политиката на КПК при изграждането на социализма с китайска специфика през последните три и половина десетилетия.

Кои, с риска да пропуснем някои момент, аспект, са натрупваните във вековете идейни предпоставки в духовната култура на китайския народ, които изграждат фундамента на издиганата днес от ръководството на КНР идея за “великата китайска мечта”?

Изначално, в образите, представите и идеите на протофилософията и след това в идеите, принципите и ценностите, издигани от философските учения (VІІ в. пр. н. е – VІІ в. н. е) за разлика от древните индийци и древните гърци, които в същите тези векове на “осевото време на историята”(К. Ясперс) формират своите представи за природата , обществото и човека като различаващи се субстанции, древните китайци ги разглеждат в единство, в хармония. Космосът/Преродата, Обществото и Човекът във всичките протофилософски образи и идеи, а след това и във всичките велики философски учения, съхранили своята актуалност и до днес са Едно Цяло, Една Жива Система, Една Велика Хармония. (Вж. Петко Ганчев, Възраждащият се гигант (Цевелезация и философия на древен и съвременен Китай)” С., 2007, с. 96-196; PetkoGanchev, “TheRisingGiant ( CivilizationandPhilosophyofAncientandModernChina)”, 2012, p. 104- 172). Но тази Велика Хармония е подредена във Велика Йерархия – На първо място е Космосът/Природата. Именно Природата задава законите на Великия Порядък. Обществото трябва да следва тези закони и чрез създадените от хората закони да съхрани хармонията с природата и също да устрои отношенята между хората хармонично. Казано с едика на философията това е движение от Общото през Особеното към Единичното. Общото – Универсумът –Природата задава параметрите в които в съответствие с конкретните условия и дадености на геопространството, в което се разполага и развива едно Общество то трябва да намери най-верните решения на своята архитектура, стопанство и бит, за да постигне хармония с тази природа. На свой ред Човекът като единично, като индивидуалност в системата на обществото трябва да разгърне своите способности и да се реализира като свободно, щастливо същество в хармония , съобразно законите, моралните норми и ценности на това общество изкристализирали и изработени в неговото историческо развитие. Тук няма никаква принуда, никакво насилие както интерпретират този порядък представителите на западния, индивидуалистки либерализъм. Напротив, в китайската духовна, морална традиция изведeна като система във философията на Конфуций (Кун дзъ), повече от две хилядолетия преди И.Кант, Дългът е Свобода. Затова не случайно, ако Китай/ China е Джунго/ Срединното царство под небето, то Центърът на цялата Йерархична система е именно Човекът. Човекът е този, който трябва да разбере и да постигне Хармонията на Великия порядък, така както някога е направил летендарния Юй.

Но, за да постигне тази хармония човекът, в случая човекът-китаец трябва да мобилизира своите знания, своя ум, своята воля и труд, всеотдайно да работи. И не просто да прави каквото правят другите, но да търси свои решения, да твори като свободен и смел начинател. “По Пътя има много необходени пътеки Който върви по тях всякога е сам и в опасност!”(Кит. афоризъм). За съжаление в историята, както ще констатира с тъга учителят Лао “Човешкото Дао нарушава Небесното Дао” и така поражда несправедливост, поражда войни и нещастия. Затова той ще призове към “увей” –недеяние в разрез с природата, нарушаващо хармонията на Природата, установена с Великото Дао. Но, ако мъдрият Лао призовава към пасивна съпротива спрямо неразумните действия, то великият “некоронован император” и Учител Кун дзъ (Конфуций), опиращ се на универсалният принцип/Път на китайската древна философия Дао(Тао) ще изведе системата на философско моралното учение, която трябва да следва всеки китаец, ако иска да бъде “благороден мъж”, ако иска да бъде свободен и щастлив.Заключителният четвърти принцип на тази система е принципът на Знанието, на Мъдростта, който не само обединява принципите на Човеколюбието/Хуманността, Справедливостта и спазването на Традицията/Етикета, но им придава и пълния смисъл, възможен само в цялото. А цялата тази система, която е насочена към системата на обществените отношения по хоризонтала и вертикала се фокусира в Дълга, който е стълба на цялата конфуцианска система. Не случайно в трактата “Лун Юй” (“Беседи и съждения”) Конфуций отделя такова голямо внимание и на образованието . Още преди 2500 години в свободнто от всякакви кастови ограничения и действително демократично китайско общество всеки способен млад човек –китаец, може да е беден и от последното село, стига да покаже воля и стремеж и се образова, овладявайки тогава трите степени на образование да се издигне на самия връх на обществото.

Конфуцианството, което в най-висока степен формира талвега на мощната река на китайската духовна култура от V в. пр. н. е. до днес и около чийто принципи се обогатява и разгръща тази култура във вековете до днес намира своята най-развита форма във философията на учeника на Конфуций Мен дзъ, който подобно на великия Платон обезсмъртил Сократ ще обезсмърти своя учител, налагайки и развивайки неговите идеи за хармонията и за единството на моралната и социалната справедливост, които стават актуални с пълна сила в съвременната политика на КНР.. ( Вж. Sungmoon Kim, Confucian Humanitarian Intervention? Toward Democratic Theory, The Review of Politics 79 (187-213), University of Notre Dame)

Тези съвсем накратко тезисно изложени фундаментални предпоставки, заложени в духовната култура на древното китайско общество, не биха ни дали по-цялостна представа как от мечтата ще израстне идеята за политическото преобразуване, организация и управление за практическото й реализиране, ако не споменем основните идеи на Мо дзъ за ролята на любовта за реализацията на справедливостта в нейния най-пълен израз и роля за постигане на Великия порядък и идеите на легистите Шан Ян и Хан Фей дзъ за ролята на законите в организацията и управлението на обществото.

Преди няколко години склонните на сензации и фаворизиране американски медии и следващите ги европейски рекламираха като необикновена идеята на американския японец Франсис Фукуяма за ролята на доверието в съвременния бизнес и в системата на международните отношения, която той беше извел от традициите на азиатските народи. ( Вж. Фр. Фукуяма, Доверие:Обществени ценности и създаване на благосъстояние, София, Рива, 1997) Ф. Фукуяма беше спестил факта, че великият древнокитайски легист Шан Ян развива тази идея още ІV в. пр. н.е. в своя трактат “Шан дзюншу” В държавата като класова организация може да се постигне “порядък по три пътя: чрез закон, чрез доверие и чрез власт. Законът е това, към което заедно се придържат господарят и сановниците. Доверието е това, което заедно установяват господарят и сановниците. Властта е това, с което се разпорежда само господарят.” Особено силна е идеята на Шан Ян и другите легисти за равенството на всички хора пред законите. Всъщност това е един от принципите, които съвременната юридическа теория смята за основополагащ в правовата държава. Изкуството да се управлява е именно в прилагането на законите от компетентни чиновници в цялата йерархична система на властта до самия й връх. Само такова управление може да осигури хармония в цялото общество, пише другият от великите легисти Хан Фей дзъ. Само такова, основано на законите и тяхното правилно прилагане в живота общество е силно и здраво общество и може да се развива.

Но както в онези далечни векове, така и днес всяко общество, организирано в държава или империя се разполага в пространството на Земята на определена територия и съхраняването на тази територия изисква народът на тази държава или империя да може да се защити и съхрани своя суверенитет. Идеите за такава политика и стратегия в условията на нестабилна среда и в условията на война са блестящо развити в онези далечни векове в епохата на “Джанго” (Воюващите царства”) от мъдрия пълководец Сун дзъ в неговия трактат “Изкуството на войната”. Именно тук е развита идеята, че истински победоносна е онази война, при която се съхранява цялостта на държавата противник и не се избива нейната армия и население. Тази стратегия на великия хуманизъм, включваща като своя съставляваща дипломацията на “меката сила” е приета от много азиатски държави като важен елемент в техните национални стратегии....

Съхранена дълбоко в паметта и в душата на китайския народ неговата велика мечта заявява за себе си като практически устрем в години на изпитания, когато трябва не само да се устои, но и да се направи нова крачка към неговата свобода и благополучие, Така и сега. В условията, когато светът беше тласнат в хаоса на нова глобална финансово-икономическа криза, която удари не само бастионите на капитала – САЩ и Западна Еврпа, но рефлектира и върху самата икономика на КНР, забавяйки нейните темпове, поради намаленото световно потребление Си Цзинпин издигна идеята за новото възраждане, при което главният двигател за неговото реализиране трябва да изиграе именно мечтата на китайския народ . “Achieving Rejuvenation Is the Dream of the Chinese People” (Xi Jinping, The Governance of China. Beijing, 2014, p. 37). Според избраният на ХVІІІ конгрес на КПК нейн нов лидер Си Цзинпин тази мечта трябва да мобилизира волята и духа на китайския народ за своето практическо политическо реализиране от времето на Опиумните войни преди 170 години. И ако за изминалите години Китай успя не само да се освободи, да осигури своя суверенитет и да стъпи на пътя на възхода изграждайки “социализъм с китайска специфика”, като заедно с това издигна авторитета си на велика глобална сила, то в началото на второто десетилетие на ХХІ век Китай трябва да издигне нови цели в този нов етап на историята. (р. 37).

Както за предпоставките и за фундамента, върху който трябва да се стъпи, така и за факторите, които трябва да бъдат приведени в движение, за да се реализира “великата китайска мечта” Си Цзинпин говори в “Адреса към делегатите на първата сесия на 12-тия национален народен конгрес”.

На първо място, реализацията на китайската мечта означава народът на КНР “да продължи да върви по пътя на изграждането на социализъм с китайска специфика”Този път не е лесен, Той е особен, собствен път. Път на радикални реформи, които бяха правени през 30-те години от 60 годишната история на нов социалистически Китай., който е особен период в 170 годишната история и в цялата 5000 годишна история на великта китайска цивилизация (р.41-42)

На второ място, “При реализацията на китайската мечта, - пише Си Цзинпин – ние трябва да мобилизираме китайския дух. Това е националният дух с патриотизмът като негово ядро, това е духът на времето с реформи и иновации в неговата същност.Този дух обединява народа и му придава увереност, а това са силите за възраждане и укрепване на страната.”(р. 42)

На трето място, реализацията на китайската мечта означава не само цялостно усилване на страната във всяко отношение, но и обединяване на народа и укрепване на единството на всички етноси на КНР, подчертава Си Цзинпин. (р.42)

В края на краищата, както казва Си Цзинпин, великата китайска мечта е мечта за постигане щастието и благоденствието на всяко китайско семейство, мечта за пълноценната реализацията в живота на всеки китаец. (р. 43) Тя е мечта, която е зареждала духа и волята на всеки китаец в миналото, настоящето и която го води в бъдещето. (Вж.,р. 51)

Но за да може спокойно да разгърне своите сили за реализирането на великата си мечта китайския народ, като “обичащ мира народ” се нуждае от мир в света, от сътрудничество в името на благоденствието на всички народи, от устойчиво развитие и решаване съвместно с другите народи на глобалните проблеми, които в тази епоха пораждат толкова проблеми, предизвикателства, рискове и опасности за живота на планетата. (р. 45)

Политическата сила, която ръководи китайския народ в изминалите вече повече от 60 години, последните от които са годините на реформи и модернизация на социализма с китайска специфика е КПК, която като авангард в най-висока степен съчетава в своята идеология и политика духа и ценностите на китайската култура с принципите на марксизма.

Само “ сериозна работа може да направи мечтите действителност” (“Hard Work Makes Dreams Come True”) така е формулирал едно от своите послания към китайския народ Си Цзинпин през април 2013. Още в началото той посочва великата историческа стратегия на КПК, която реформите и модернизацията на обществото си поставя като цели в 2021 г. да изгради Китай като модерна социалистическа страна с просперираща икономика, демократично, културно и хармонично развито общество, за да може народа на КНР в 2049 г. действително да реализра китайската мечта, възраждайки китайската нация и нареждайки се в лидерите на човечеството в неговата битка за овладяване на бъдещето. (вж. р. 47)

За да бъде реализирана тази велика цел според Си Цзинпин е необходима сериозна, всобхватна във всички сфери и направления работа, труд, който е действителният двигател на историята, на развитието, на възраждането и модернизацията. “Народът прави историята, а трудът прави бъдещето”, пише той. (р. 47)

Отчитайки огромното разделение на труда, възникването на стотици нови професии свързани с използването на новите информационни, производствени и комуникационни технологии и логичното разслоение сред масата на трудещите се, на работещите Си Цзинпин възлага именно на тях историческата мисия да направят КНР действително проспериращо, модерно, благоденстващо общество до средата на века.

При това, за да изпълни своята мисия тази класа на турдещите се, на работещите трябва да се разгърне във всички направления и форми на труда в модерното общество, водена от принципите ,върху които се разгръща развитието на социализма с китайска специфика. Това означава непрекъснато иновация, непрекъснато творчество и излизане на нови позиции.

Именно трудът, който доставя радост и изпълва със смисъл живота води до реализиране на великата мечта на китайския народ. В разгръщането на този модел на творческия труд китайския народ ще върви по свой път. И този път няма никак да е лек. Защото трябва да се преодоляват и степи, и пустини, и планини, а също и пречки и провокации на недоброжелатели от всякакъв характер. Но колкото повече осъзнаят, че бъдещето ще бъде въплътената тяхна мечта, толкова повече китайците ще се стремят към това. “Колкото повече се приближава прекрасното бъдеще, толкова по-сериозно трябва да работим за него”( The more beautiful the future, the harder we must work for it”( р. 51).

Този кратък, по-скоро тезисен поглед към идеята за великата китайска мечта, не би бил относително по-цялостно представен, ако не посочим още два изключително важни момента. Първият: Идеята за великата китайска мечта, пренесена от народа на Китай през вековете и през бурния ХІХ и особено ХХ век е била и остава мечта на младостта. Тя винаги е мобилизирала енергията на младостта, за да прави чудеса през тези векове и тя е, която направи чудото КНР от 132 място в света за малко повече от три десетилетия да стане втора, а фактически по покупателна способност първа икономика в света. И затова след ХVІІІ конгрес на КПК Си Цзинпин не случайно се обръща към младите хора на КНР, пред които предстои да реализират още до средата на този 21 век две исторически цели: Китайската мечта и Възраждането на китайската нация. (Ibid. Realize Youthful Dreams, p. 53) Защото днес, в наши дни китайската велика мечта е мечта на младото поколение, което ще я превърне в действителност, откривайки нови хоризонти пред нацията и страната.

Именно младите хора на КНР в различни форми на организация и управление на своята дейност, отстоявайки принципите на социализма с китайска специфика ще възродят нацията и ще реализират нейните мечти за благополучие, хармония и перспектива на своя живот.

В този нов поход в бъдещите десетилетия младите хора ще успеят, пише Си Цзинпин само, ако следват заветите на Дън Сяопин непрекъкнато да се образоват и да търсят нови пътища и решения, които да повишават рационалността и ефективността от тяхната дейност, да укрепват устойчивостта и хармонията в развитието на цялото общество.

В своето образование и дейност младите хора трябва непрекъснато да се стремят да съчетават високите морални образци на културните традиции на китайския народ с принципите на строителство на социализма с китайска специфика и всеки ден, в духа на един афоризъм на Конфуций да търсят нови решения, да се развиват, да се обогатяват духовно, за да развиват успешно и света около себе си. Защото “строителството на социализма с китайска специфика означава материалното и културно развитие да вървят ръка за ръка”.( Ibid. p. 54-57).

Вторият момент на този кратък анализ на посланията на КПК и конкретно на нейния председател и председагел и лидер на КНР Си Цзинпин свързани с идеята за великата китайска мечта неизбежно трябва да отчете, че това е мечта и на всички китайци по света ( The Rejuvenation of the Chinese Nation is a Dream Shared by All Chinese, Ibid. p. 69), а така също и на всчки народи ( The Chinese Dream Will Benefit Not Only the People of China , But Also of Other Countries, Ibid. p. 61). Посочвайки, че народът на КНР се стреми към 2020 г. да стане едно благополучно за всички свои граждани демократично, проспериращо, хармонично, високо културно общество, а в 2050 година да постигне високите показатели на модерна материална и духовна култура, която да открие хоризонти за развитието на цялото човечество в идващите десетилетия Си Цзинпин казва: “We will bring benefits to both the Chinese people and the people of the whole world. The realization of the Chinese Dream will bring the world peace, not turmoil, opportunities, not threats.” ( Ibid. p. 62). “Ние предлагаме на китайския народ и на народите на целия свят полза. Реализацията на китайската мечта предлага на света мир, не насилие, противопоставяне и спорове.”

Това може да бъде заключението на този текст, защото китайската мечта като мечта предлага не само възраждане и благополучие на китайския народ, но и нова система от международните отношения, , в която водещи принципи да бъдат хумаността, справедливостта, хармонията. А това вече означава нов етап в човешката история....


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели