/Поглед.инфо/ А защо Конституционният съд, Върховният административен съд, Прокуратурата и Сметната палата си затварят очите?
Член 84. т. 2. на Конституциятя на България гласи: „Народното събрание приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му“.
Народното събрание го приема в навечерието на всяка нова бюджетна година, но правителството го променя съществено в края на бюджетната година, като раздава по свое усмотрение милиарди от „грижливо отгледания излишък“. Такава практика няма в никоя европейска държава! И всички контролни институции на нашата държава го виждат, но мълчат.
В член 9. на Закона за устройството на държавния бюджет четем: „Приходите и разходите по бюджетите на Народното събрание, държавните органи, бюджетните организации и съдебната власт и отношенията им с централния бюджет, субсидиите или вноските се определят с годишния закон за държавния бюджет“.
Годишнит закон за бюджета за 2018 г. беше приет от Народното събрание през есента на 2017 г. Правителството обаче наруши грубо решението на Народното събрание, като раздаде милиарди в края на 2018 г., без да го пита или поне да го информира. Така правителството се поставя над решенията на своя работодател – Народното събрание. Неслучайно у нас се говори, че България е правителствена, а не парламентарна република. Ако трябва да сме още по-точни, като знаем как се вземат решенията в Министерския съвет, следва да кажем, че сме премиерска република. Защото у нас става само това, което нареди премиерът. То е грубо нарушение на Конституцията и на Устройствения закон за държавния бюджет. А контролните институции наблюдават този произвол и мълчат!
Член 11. (1) на същия закон гласи: „В републиканския бюджет, в бюджета на Народното събрание и в бюджета на съдебната власт се предвиждат резерви за неотложни и непредвидени разходи“.
(2) “Размерът на резервите по републиканския бюджет, бюджета на Народното събрание и бюджета на съдебната власт се определя с годишния закон за държавния бюджет“.
Член 35. (1) на този закон гласи: „Министерският съвет може да одобри допълнителни бюджетни кредити от резерва при неотложни и непредвидени разходи“.
Със Закона за държавния бюджет за 2018 г. беше определен „резерв за непредвидени и/или неотложни разходи – 71,1 млн. лв.“. Преобладаващата част от тях (70,0 млн. лв.) бяха за „предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия“.
При изпълнението на бюджета и особено в края на годината бяха извършени едновременно две груби нарушения на Устройствения закон за бюджета: по размера на похарчените средства и по тяхното предназначение. Раздаденият в края на годината излишък не може да се оправдае с правото на правителството да разпределя бюджетен резерв. Първо, защото раздаденият ресурс превишава 50-60 пъти предвидения „резерв“ в бюджетния закон за 2018 г. Това би било флагрантно нарушение на правото на правителството да борави с бюджетния резерв. То изобщо не държи сметка за размера на утвърдения от Народното събрание резрв за 2018 г. Второ, доколкото в Закона за бюджета за 2018 г. фигурира понятието „резерв“, той е целеви – за смекчаване на последиците от бедствия. Раздадените от правителството милиарди в края на 2018 г. са за всичко друго, но не и за бедствия. А контролните държавни институции наблюдават безучастно и тези най-груби нарушения!
В член 45. (3) на Устройствения закон за бюджета пише: „Не са извънбюджетни средства традиционните бюджетни приходи, освен ако в закона е предвидено друго“.
В член 47. (1) на същия закон четем: „Извънбюджетните средства се събират и разходват чрез фондове и извънбюджетни сметки с приходна и разходна част, които се съставят в съответствие с единната бюджетна класификация“.
За оправдаване на произволните действия на правителството, някой може да нарече „извънбюджетни средства“ раздаваните в края на годината милиарди. А правителството има право да разпределя такива средства, според Устройствения закон за бюджета. Но и това е грубо нарушение, защото в Закона е предвидено как се събират, систематизират и изразходват извънбюджетните средства.
Раздаваните в края на годината милиарди не отговарят на нито едно от изискванията за „извънбюджетни средства“. Те са бюджетен излишък в резултат на други причини: съзнателно планиране на по-ниски от реално очакваните приходи при съставянето на годишния бюджет, за да се похвалят с по-голямо преизпълнение на приходната част; по-добра събираемост на държавните вземания поради повишена ефикасност на данъчната администрация; неизпълнение на бюджетните планове за инвестиции, отчитани впоследствие като излишък. За 2018 г. в бюджета са предвидени 6,0 млрд. лв. за капитални вложения, а са изразходвани само 3,0 млрд. лв. Непохарчените 3,0 млрд. лв. се обявяват за излишък. Правителството се гордее с този “покръстен излишък“, вместо да се замисли върху лошата си инвестиционна политика, в резултат на която инвестиционната дейност у нас все повече затихва. А контролните органи и тук наблюдават безучастно и мълчат от години!
Произволът при разпределението на милиарди бюджетни средства
в края на годината
Според Института за пазарна икономика, по данни от сайта на Министерството на финансите, правителството е похарчило 7,3 млрд. лева излишък в края на 2018 г. Други източници сочат, че са изразходвани около 6,5 млрд. лв. Само през последните три работни дни (21, 27 и 28 декември на 2018 г.) са направени плащания за над 3,3 млрд. лв. Така бюджетният излишък от 2,9 млрд. лв. в края на ноември, намалява до 160 млн. лв. в края на декември 2018 г.
В споменатата крупна сума са включени 1,35 млрд. лв. за доизграждане на 134 км. по магистрала Хемус, което ще става през следващите години. Непонятно защо тези средства се включват в бюджета за 2018 г., а не в годините, когато действително ще се извършат. От чисто фискална гледна точка тази операция може да се представи като законна и се съхранява в БНБ, но според изискванията на икономическата логика – едва ли! Може би се прави по предизборни съображения за 2019 г. за привличане на избиратели в Северна България. Защото правителствата на същия премиер не правеха публични инвестиции в този важен регион през последните десетина години. И недоволството на хората, естествено растеше.
На заседанието си от 12 декември 2018 г. правителството раздаде почти 2,0 млрд. лв., като 1,7 млрд. лв. са извън предвидените разходи в бюджета за 2018 г.
На Министерството на регионалното развитие и благоустройството са отпуснати допълнително 158 млн. лв. за изпълнение на инфраструктурни проекти.
На това заседание са одобрени 54,0 млн. лв. за допълнителни разходи на Министерския съвет. А също и 21,2 млн. лв. за Министерството на отбраната.
На заседанието си от 19 декември 2018 г. Правителството раздава по 20 млн. лв. на МВР и на Министерството на младежта и спорта. И още много на брой щедри подаръци в порядъка на 5-8-10 и повече милиона лв. всяко, оформени като решения на Министерския съвет. Изброяването им би отнело доста място. В много случаи те са по инициатива на премиера, без предварителна оценка на тяхната целесъобразност. Защото, когато той предложи нещо, никой не смее да му възрази, макар и да има очевидни факти за нецелесъобразност.
Освен произволното раздаване на милиарди, поражда съмнения и разпределението им по адресати. Има сериозни сигнали за раздаването им по общини, при очевидна щедрост за общините, управлявани от представители на ГЕРБ и на коалиционните партии. Така се купуват гласове за предстоящите през 2019 г. избори. Индивидуалната покупка на гласове преди избори уж е забранена, но колективната се извършва масово от властта с използване на стотици милиони лева публични средства.
Не изключвам отделни решения за раздаване на милиони в края на годината да са били правилни и дори неотложни. Защото не всичко може да се предвиди през есента на 2017 г. при съставянето на годишния бюджет за 2018 г. Затова бюджетът съдържа резерв за непредвидени разходи. Нямам обаче данни, за да кажа кои са правилните решения измежду многото неправилни.
Големият проблем на България обаче е друг.
Първо, в продължение на години решенията се вземат от един човек, в послушно нямо обкръжение. Този човек се самопоставя (или сервилното му обкръжение го поставя) над Конституцията и законите, при елиминиране на оправомощените държавни институции. Силно тревожи превръщането на волята и дори хрумванията на един всевластен човек в стил на държавно управление. Обкръжението на този човек не смее да му противоречи, за да запази високите си постове и свързаните с тях облаги. Стреми се да му препоръчва винаги това, което той желае да чува. Послушното обкръжение превръща своя началник. в затворник в златна клетка. На когото всичко изглежда от розово по-розово. Струва му се, че наоколо цари всеобщо благоденствие, в резултат на мъдрата му политика.
Има доста случаи в Народното събрание, когато след разгорещени дебати с опозицията, управляващото мнозинство, взема определено решение по важен въпрос. След телефонно обаждане на Премиера, мнозинството веднага се отмята и заема обратна позиция, срещу която преди малко е опонирало яростно. Не зная как се чувстват в такива случаи по-интелигентните и с чувство за достоинство, депутати от мнозинството! Но не искам да бъда на тяхно място! Този човек винаги е прав. Винаги е най-мъдър между мъдреците! Винаги вижда най-добре и най-далече. Винаги притежава истината от последна инстанция.
Преди 50-60 години това се наричаше „култ към личността“. Такава обстановка възниква най-лесно в по-изостанали страни, без демократични традиции, каквато е нашата. Наистина, сега у нас има формална опозиция, но много често, като изключим последните години, тя е кротка. А дори когато е гласовита, не може да направи нищо, понеже е малцинство и управляващото мнозинство я игнорира тотално. При това положение винаги се приемат само предложенията на мнозинството. А това означава – каквото каже неговият началник, дори когато е очевидно погрешно.
Второ, независимо от причините, при възникване на милиардни бюджетни излишъци в края на годината, е задължително те да се внасят за решаване в Народното събрание. В този случай би се гарантирала по-голяма прозрачност в използването на публични ресурси. Спазва се Конституцията и законите. Намаляват се грешките. Дава се пример за прозрачност, за политически морал, за ред и законност на по-ниските управленски равнища.
Трето, намалява опасността от авторитарно еднолично управление на държавата. Защото у нас вече всичко важно, средно-важно и дори маловажно (например винетките по северния обиколен път на София) се решава от един човек. Той има последната дума винаги и във всичко. Той е винаги най-прав! Дори да е гениален, обаче той се уморява и изхабява. Започва все повече и по-често да греши. Расте икономическата, политическата, социалната и нравствената цена на личния произвол. Такъв управленец си въобразява, че е незаменим. Все по-малко се вслушва в други мнения. Става все по-мнителен.
Четвърто, посочените до тук груби нарушения на Конституцията и на Устройствения закон за държавния бюджет през последните години са очевидни. Не е нужна особена прозорливост, за да бъдат видяни и поне частично ограничени. Но ако аз и други колеги ги виждаме, без да сме в системата на управлението, защо те не правят впечатление на Конституционния съд, на Прокуратурата, на Върховния административен съд, на Сметната палата! Защо те мълчат от години?
Дали наистина не ги виждат или си затварят очите по други причини! Дали политическото и моралното израждане и дори загниване не обхваща вече голяма част от държавната администрация! Тогава накъде върви България с такава висша администрация? За кого работи тази администрация? Кой ще ни опази от нея?
Пето, а защо и цветът на българската интелигенция мълчи, вместо да поведе народа към освежителна безкръвна промяна, каквато е световната, а и нашата историческа практика! До кога народът ни ще търпи този развал! Защо някои хора се гордеят с пословичното търпение, дори с робското покорство на нашия народ, датиращо още от турското иго? Защо в съседните страни в протестите срещу произволите на властта участват стотици хиляди, дори милиони хора, а у нас няколкостотин. Над милион и половина пенсионери живеят в оскотяваща мизерия. Дори се чудя как оцеляват като човеци с 250-300 лв. на месец. А на протестните им митинги се явяват стотина! В София има 340 хиляди пенсионери. Да допуснем че половината са болни и не могат да се придвижат. Остават около 150000 души, а на протестите им пред Народния театър идват 50-100 души.Защо, защо, защо?
На младини бях чел интересна книга – „Заговорът на равнодушните“ от известен полски автор. Там имаше един страхотен пасаж: „Не се страхувай от враговете си. В най-лошия случай те могат да те убият. Не се страхувай и от приятелите си. В най-лошия случай те могат да те предадат. Страхувай се от равнодушните. Те няма нито да те убият, нито да те предадат. Но благодарение на тях на света съществуват и предателствата и убийствата“. С голямо огорчение съм принуден да призная, че тези мъдри думи много прилягат на нас – българите в сегашния момент. Жалко, но факт!
Това е много опасно за настоящето и бъдещето на България. Защото държавните институции престават да функционират нормално. Те се изпразват от съдържание. Техните функции се узурпират от един най-високопоставен управленец, с безлично, некомпетентно и дори сервилно обкръжение.
Шесто, всичко това е вредно и за самата най-високопоставена личност, повярвала си, че е безпогрешна и дори гениална. Това чувство се подсилва и от користните внушения на сервилните медии и на подлизурското обкръжение. Той сам започва да си вярва, че е станал велик държавник, за когото управленските граници на малка България са вече отеснели. И си въобразява, че му е отредено да чертае дневния ред на Европа. Започна да вярва, че за няколко месеца по време на ротационното българско Председателство на ЕС, може да разреши дълбоки конфликти между страните от Западните Балкани, които далеч по-мъдри държавници не са могли да разрешат от десетилетия, дори от векове!
***
Нашата и чуждестранната история ни предлагат подобни горчиви примери от миналото. Защо не се поучим от тях, а ги повтаряме! Защо така бързо забравяме уроците на историята? Защо смените на личностите и на най-високо управленско равнище да не стават спокойно, мирно и достойно след втория мандат? Защото и най-брилянтният човек като управленец се изхабява и дори самозабравя от продължително пребиваване на държавното кормило. Защо трябва днес да възпяваме най-висшите си ръководители с ОСАННА, а утре да ги ОБРУГАВАМЕ?
